Бележит родопски учен
Мехмедали Ефенди
Западните Родопи, които обхващат едни от най-прекрасните земи на България, от векове са обитавани от многобройно мюсюлманско население и са били сред центровете на мюсюлманската общност и култура. В този край са израснали редица учени, които са допринесли за запазването и развитието на ислямската идентичност и култура в този район. Днес това се потвърждава от броя на мюсюлманите и на мюсюлманските храмове в региона.
Един от учените, спомогнали за съхранението на ислямската култура тук, е Мехмедали ефенди – беличкият ефенди.
Мехмедали Абдиев Спахийски е роден през 1885 г. от баща Абди Мустафов и майка Зелихе в село Белица (дн. град Белица, обл. Благоевград). Израства в бедно селско семейство. Първоначално учи в родното си село до 7-ми клас, след което продължава образованието си в медресето в с. Якоруда. Воден от желанието да придобие повече знания, по-късно той заминава за гр. Кавала, където в продължение на 15 години учи в тамошното медресе „Кавалалъ Мехмед Али Паша” и обогатява знанията си в областта на исляма.
След завършване на образованието си, се завръща в родния си край и работи като имам и учител, а по-късно и като районен мюфтия. Независимо от трудностите и тежките условия, той спомага за запазването на исляма в средния дял на Западните Родопи. И въпреки че през 1927 г. майка му, баща му и всичките му роднини се преселват в Република Турция, той отказва да замине и остава да ограмотява хората в региона. През 1946 г. написва книгата “Кензул-ирфан фи илмиш-шериатил-ислямияти ве бадил фунун” (“Съкровището на знанието в ислямското право и някои други точни науки”). През 1948-1950 г. пише книгата „Муршидул-муминин” (“Наставник на вярващите”), която може да се приеме за наръчник на мюсюлманите по онова време. В този голям труд от 802 страници, написан на перфектен османотурски език, Мехмедали ефенди дава цялостно тълкувание на ислямската религия, като обръща особено внимание на проблемите, засягащи човека в земния и в отвъдния му живот. Той отделя над 200 страници на акаида и ибадетите в исляма. Разглежда също и основни въпроси на ислямското право като брак, развод и фераиз (наследствено право).
Беличкият ефенди прави тълкувание (тефсир) на около тридесет айета и четиридесет хадиса, придържайки се към традицията за събиране и обяснение на четиридесет хадиса. Той обстойно разглежда и морално-етичните норми и ценности, присъщи на истинския мюсюлманин, както и правилното хранене и здравословния начин на живот. Книгата е довършена на двадесет и третия ден на 1354 г. по хиджра.
Мехмедали ефенди превежда множество книги от арабски на турски език, което се вижда от запазените преводи. Наред с това се нагърбва и с трудоемката задача да препише редица класически религиозни съчинения на османотурски език, които са били използвани от тогавашните религиозни водачи. Такива са: “Зубдетул ваизин”; “Шерхи Биргиви”; “Тефсири Ханефи”; “Тефсири Мевакиб"; “Тефсири Тибиян”; “Ибн Абидин”; “Шерх Шериатул Ислям”; “Тефсири Кебир”; “Енисул Абидин”; “Енисул Меджалис”; “Тембихул Гафилин”; “Бехчетул Енвар”, „Иказул муслимин” и др.
Придържайки се към Корана, Сюннета и в частност към хадиса: “Полезен е този, който опознае Свещения Коран и научи другите на него”, той продължава своята дейност като учител като обучава много ученици, които съхраняват и развиват исляма в този регион.
Сред подготвените от него ученици може да споменем имената на небезизвестните Ибрахим Матан, Мустафа Хасан Илански, Мехмед Муса Кълъч, Хасан Юсуф Илански, Реджеб Дзангов, Мехмедали Табаков и др.
Повечето от учениците му работят като имами в района. Примерно Мустафа Илански е работил като имам в гр. Белица, а Мехмедали Табаков – като имам в с. Долно Бирково.
Благодарение на неговия труд и организаторската му дейност в този район, Мехмедали ефенди печели уважението и признателността на хората. Той посещавал ежегодно Якоруда и Бабяк, които обхващат територията от генерал Ковачево до Велинград (Света Петка, Краище, Дагоново, Аврамово, Бабяк, Мече корито, Медени поляни, Кръстава. Грашево, Цветино, Чолакова, Хасанова махала и др.), където правел вааз и насихат, разговарял с хората за техните проблеми, за обучението и възпитанието на децата им. Неговият ученик Мехмед Муса Кълъч, понастоящем имам в гр. Сърница, споделя за него следното: „Като цяло животът му бе посветен на исляма и въпреки възрастта си, той продължаваше да мисли и да работи за исляма”.
Мехмед ефенди е бил личност с големи познания и висока религиозна култура. Затова всички, които са имали срещи и контакти с него, до края на живота си спомнят и говорят с добро за него. Един човек от гр. Белица, изказвайки своето уважение към него, заяви следното: “За нас той беше като безкрайна светлина, озаряваща пътя ни”.
Големи учени като Али ефенди от Неврокоп (Гоце Делчев), Саадеттин ефенди, Сюлейман ефенди от Якоруда, Халим ефенди от Велинград, Салих ефенди от гр. Сърница, хафъз Мустафа Моллаали от Бабяк говорят за него с уважение и почит, което свидетелства за неговите способности и знания. Всичко това показва, че той наистина е оставил след себе си добри последователи, които поддържат искрицата на исляма в тази част на Родопите. Мехмедали ефенди напуска този тленен свят на 3 декември 1957 г. като истински мюджахид, останал до последния си дъх предано отдаден на Аллах Теаля. Аллах рахмет ейлесин.
P.S. Изказвам благодарност на всички, които ми помогнаха при събирането на материали и документ относно личността на бележития учен.
Хюсеин Читак
Портал 
