На 400 метра под земята с Корана
Не можеше да отида до Мадан и да не видя Хафъз Мурад Шукри. При това живеем във време, когато не всеки ден се срещаме с хафъзи. Той е учредителя на Курса за хафъзи в Мадан. Но не само това. Той е отгледал, обучил и подготвил сина, внучката и зет си така че да продължат неговото дело, за да може спокойно да се оттегли настрана при старини.
- На пет години приключих с Корана. Родителите ми много искаха да израсна хафъз. Тогава беше чест. В онези години все още беше свободно да се чете и наизустява Корана. Затова когато станах на седем-осем години, вече знаех наизуст Корана. Турях мусхафа в торбата и цял ден на паша с овцете друга работа нямах, четях Корана. Бях си изработил свой начин да наизустя. Първом научавах три четири страници от всяка сура, после продължавах нататък. За две три години бях готов.
Когато станал на дванайсет тринайсет години захванал се за „сериозна“ работа. Пренасял тухли, пясък и чакъл до новите строежи с единствения кон. На петнайсет години постъпил на държавна работа, а на осемнайсет - вече се оженил. „По-добре е млад да се ожени човек вместо да закъснее...“ казва. Служил е в Кърджали и Рудозем. На двайсет и четири години се заел да си строи къща. Както се вижда това са все низ от нещата на един съзнателно изживян живот без особени сътресения и без да вреди на някого.
- През онези години ние ходехме на връх Илхан Баба, четяхме мевлид. Там започнаха да ми викат “Хафъз!.. Хафъз!..” Оттам остана и званието ми. Дълги години работих като миньор. Работехме 400 метра под земята. Винаги в джоба си имах малък мусхаф. Останех ли свободен, почвах да го чета, за да не забравя това, което зная. С една дума аз също много исках да стана хафъз. Елхамдулиллях, това мое желание се предаде на сина ми Шефкет след това на внучката ми Сениха. Това не й попречи да завърши икономическия техникум. Когато беше на осем години взех да уча сина си на Коран. Вярвах, че рано или късно хоризонта ще се просветли. От една страна ходех на работа, от друга, като се върна се захващах с него.
Както и да е, това се разчуло. И други хора пожелаха да изуча децата им. Един ден се събраха десетина деца. Не можех да им откажа. Приех ги. Вече и внуците ми можеха да ми помагат. После броят им достигна до 80!
През 1991 година изпратиха една група в Турция. Да видят дали ще ги одобрят. И настоящият главен мюфтия Мустафа Хаджи е бил с тях. Тамошните учители изслушали нашите деца и попитали: „Защо сте дошли тук?“ Друг ходжа, който бил завършил в Кайро пък ги попитал: „Вие откъде сте?..“ „От България!“ рекли. „Не може да бъде! - казал. Не е възможно там да сте подготвени толкова добре!“ Та вие сте подготвени по каирската школа!“
В последващите години имал сто деца в курса си. Така крачка по крачка, ден след ден изживял своя съзнателен живот Хафъз Мурад Шукри. Днес за него смело можем да кажем, че е създател на цяла една школа - Маданската. Понастоящем там учат други деца неговия син, директор на школата Хафъз Шефкет Мурад, внучката му Сениха, зет му Хайри, които продължават делото му...
Портал 
