Не са равни знаещите и незнаещите
Живеем в гр. Казанлък. Град, в който живеят предимно християни, но също така и малък процент мюсюлмани. Знайно е, че нашите братя и сестри слабо владеят религията ни. Поради това още от малки започнахме да се интересуваме от Свещения Коран, от ибадетите. Както останалите деца така и ние ходехме на курсове за изучаване на Корана.
След време дойде и желанието ни да се запишем в Средно общообразователно духовно училище в гр. Момчилград. Там прекарахме много щастливи моменти в нашето развитие като личности. Учехме както религиозни, така и общообразователни предмети. Научихме се да живеем самостоятелно и дружелюбно с хора, които по-рано не ги познавахме. Така в нас се формира характер, за който най-важното беше да открием у мюсюлманина моралните му ценности, нравствените му качества като да не бъде егоист, а напротив, винаги да помага в нужда.
Там изградихме и добри приятелства така че имам-хатибското училище е добра школа както в образователен, така и в морален и духовен план. Тук се изграждаш като личност, най-вече когато си дошъл с истински намерения и желание да научиш повече за своя Създател, да научиш за Свещената ни Книга. След това пожелахме да продължим висшето си образование във Висшия ислямски институт в София. Нас ни водеше съзнанието, че ние, мюсюлманите, трябва да знаем повече, тъй като “Не са равни знаещите и не знаещите”. По този начин ще можем да призоваваме по-убедително хората към исляма, да се аргументираме пред тях с нужните доводи, за да може те да възприемат онова, което им разкриваме. Така ние ще получим задоволството на Аллах.
Анифе и Неврие Ахмед
Портал 
