Нови акценти в българската образователна система
Когато тръгват на училище децата са придобили културата на мини обществото, в което са отгледани. Асимилирали са по специфичен начин езика, ценностите, нагласите и начините на поведение на родителите си и на най-близкото обкръжение от други възрастни и деца. Те са повлияни от различни култури и считат, че да се държат, говорят и мислят като другите, с които са живели е добре и правилно.
Училището, приемайки децата, ги поставя във фокуса си. То чувства себе си призвано да променя и по този начин поставя и тяхната промяна в основата на целите си. Например българското училище очаква от децата да говорят добър български език. Това е постижимо за децата, чиито семейства говорят български, но е трудно за онези, чиито семейства говорят други езици или използват диалекти на българския.
Училището очаква децата да се научат да работят самостоятелно и да демонстрират постиженията си като се съревновават с другите. „Същевременно много култури в нашето общество придават по-голяма стойност на сътрудничеството и ориентацията към групата, отколкото на самостоятелността и съревнователността.“ (Воукт, 1994) Училището очаква децата да интерпретират творчески и да се научат да вземат решения, докато много култури са изградени върху основата на спазване на правила, норми и традиции, които не се нарушават, а се следват неотклонно.
Училището се надява децата да избират положителни ролеви модели за следване на основата на влиятелните за тях родителски модели, но често на децата им липсват такива ориентири, което разклаща мотивацията, развитието на потенциала, а понякога и психичното здраве на децата. Училището се надява децата от една и съща възрастова група да имат подобни академична и емоционална подготовка за училище, но децата идват с различен регистър от знания, възприятия и поведения.
Училището има нагласата, че семействата ще подкрепят успеха на децата в училище, но се сблъсква с различни схеми за подкрепа, а понякога и с пълна дистанцираност. Тези фактори не обричат децата на провал: много ученици успяват независимо от неблагоприятните условия. (Garbarino, 1997)
Ролята на училището е да направи успеха на децата възможен, въпреки множеството естествени различия и неблагоприятни фактори на средата.
Стереотипи, които българската нация преодолява, по пътя на промяната в образованието:
1. Българската образователна система е една от най-добрите в света. Това вярване се съпротивлява на промените и иска придържане към установения модел. Забравя се, че това е наложена образователна система, която е част от модела на държавността и е базиран не върху традиционни ценности, а върху идеологемите на доминиращата власт.
2. Образователната система се изгражда и управлява единствено и само отгоре надолу. В този стереотип се интегрира убеждението, че гражданите и техните потребности не са толкова значими, колкото идеите на управляващите за типа образованост. Това е нагласата за авангардната роля на образованието, което познава потребностите на обществото. Този стереотип академизира образователната ни система и я постави извън обсега на гражданската и педагогическа дискусия, превръщайки я в институция, която трудно се променя.
Големите проблеми пред образователната ни система като институция за образование на подрастващото поколение:
Проблеми, които учениците преодоляват в училище
1. Ориентираност на системата към запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране на мислене, самостоятелност и формиране на умения.
Като пример ще посочим последните резултати от изследователската програма ТIMSS-2007, която изследва световните тенденции в обучението по математика и природни науки в VIII клас показват „драматичен спад” на постиженията на нашите ученици. Това изследване се провежда в около 50 държави и последните резултати от декември 2008 година сочат, че 26 на сто от учениците ни не са достигнали нивото за много ниски постижения по математика, а по природни науки този процент е 24.
Какво е много ниско ниво по математика: учениците да имат елементарни знания за целите числа и десетичните дроби, да могат да извършват елементарни пресмятания с тях и да имат познания за работа с прости диаграми и графики. Много ниското ниво по природни науки иска учениците да имат елементарни знания за живата природа и физическите явления, да могат да интерпретират прости диаграми и да могат да прилагат основни физически знания в практически ситуации. Една четвърт от българските ученици в осми клас не могат да правят това. Това изследване е на четиригодишни цикли и в България се прави от 1995 година когато сме били на 9-то и 5-то място по математика и природни науки, 1999 година преминаваме назад към 17-то място по математика и 16-то по природни науки и 2003 година сме на 25-то по математика и на 24-то по природни науки.
Ние сме страната с най-голям спад в TIMSS. Както показва изследването проблемът е не само с много ниското ниво, но и с онова ниво, което е било високо и което отбелязва рязко намаляване. Причините са свързани с качеството на обучение в държавните училища. В страната ни все по-трудно може да се намери качествено образование в системата на държавната поръчка. Все повече родители търсят по-добро образование в частните училища, които се справят на различно ниво с всички образователни проблеми.
2. Проблемът с дисциплината в държавните училища и отпадането на ученици от задължителните образователни структури
Отворено общество публикува свои изследвания и определи два от най-големите проблеми в училището ни - липсата на дисциплина и проявите на насилие. 39 на сто училищата имат сериозни проблеми с отсъствията от училище. Явление е вече, че много ученици избират определено училище, особено след седми клас, заради възможността да не посещават редовно занятия и това да не се отразява върху поведението им и успешното завършване. Този проблем е управленски и неговото поставяне на дневен ред е важна задача за МОН, която то още не е разрешило чрез системите за контрол и оценка на училищата.
Друг аспект на този проблем е, че в страната ни се запазва висок брой на ежегодно отпадащи деца от училище спрямо средните стойности на Европейския съюз. По данни на РИО за учебната 2004/2005 година са отпаднали 19 193 деца от общо 963 051 записани, т.е. 1/4 от учениците в задължителна учебна възраст не завършват средно образование. Най-висок е делът на отпадащите по семейни причини - 34.7 на сто. Тук обикновено се посочват като причини липсата на средства и необходимостта децата да започнат работа. Липсата на мотивация за учене се посочва от около 5000 деца и техните родители, което става все по-сериозно предизвикателство пред обществото ни.
Преодоляването на проблемите чрез институционално развитие
За преодоляване на тези проблеми образователната ни система се нуждае от бързо-ефективни дейности. В рамките на Националната програма за развитие на училищната мрежа е очертана система за реинтегриране на застрашени от риск за отпадане ученици и вече отпаднали. Тя ще включи адаптиране на учебни програми, алтернативни форми на обучение и пилотни училища „Втори шанс“.
Тези стъпки в промяната на структурата и подходите, които се използват тласкат естествените процеси към институционална промяна насочена към потребностите на реалните потребители на образователната услуга, която е задължена да осигури държавата. Ако програмите се приведат в действие ще се осъществи тласък, който ще превърне образователната ни система от статична в динамична, от вгледана в себе си в реално насочена към ученика.
Фокусът, ориентиран към ученика и произтичащите от него проблеми тласна и реализацията на друга промяна - завършване на основното образование до VII клас след оценка от национално стандартизирано външно оценяване. Тази промяна налага преразпределение на учебното съдържание и промяна в ДОИ. Приема се, че след завършен V, VI, или VII клас ученици, които срещат трудности в обучението или са застрашени от отпадане ще могат да посещават обучение по професия в професионални паралелки за придобиване на Първа степен на професионална квалификация.
Учениците и техните различни потребности и интереси предопределиха и структурата на гимназиалното образование. Там се предвиждат два етапа. VIII-X е първият етап, който завършва задължителното образование с външно стандартизирано оценяване. Учениците в зависимост от оценките и желанията си могат да продължат образованието си или да напуснат. За тези, които напускат се предвиждат краткосрочни модули за получаване на професия след Първа степен на професионална квалификация. Вторият етап от XI-XII клас е етап, в който учениците обогатяват знанията си, придобиват Втора и Трета степен за професионална квалификация. В края на втория етап може да се получи удостоверение или диплома. Удостоверение получават неположилите държавни изпити, а дипломата е за положилите държавен изпит, който дава възможност за продължение във висше училище.
Особеност на нашата образователна система е VIII клас, който е определен като година за интензивно чуждоезиково обучение или за специализирана професионална подготовка.
Началното ни училище е от първи до четвърти клас. В страната от три години функционира система за задължително предучилищно обучение. В страната ни има около 5000 училища в мрежа, която все още се оптимизира. Наличието на голям брой маломерни и слети паралелки удължава процесите на реорганизация. Болезнени за учителското съсловие бяха промените във финансирането на системата и преминаването към делегирани бюджети. Съкратени бяха 8832 учители. Сега в системата работят 93 000 учители.
Качеството на образованието в голяма степен и винаги е било в зависимост от качеството на учителя. След промените в институционалната структура на образованието цялата сила на държавата и обществото ще е необходимо да се насочи към нов акцент - подобряването на работата на учителя в неговото училище.
Доц. д-р Радка Василева
Портал 
