Tефсир на сура ал-Иншикак

Tефсир на сура ал-Иншикак

Меканска. Съдържа 25 знамения.

В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

1. Когато небето се разцепи,

2. и се вслуша в своя Повелител, и се подчини,

3. и когато земята се разшири,

4. и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни,

5. и се вслуша в своя Повелител, и се подчини...

6. О, човече! Ти неуморно се трудиш, стремейки се към твоя Повелител и непременно ще застанеш пред Него.

7. А от онзи, чиято книга( за делата) му се даде в десницата,

8. ще му се потърси лека сметка

9. и ще се завърне при своите близки(от семейството)щастлив.

10. А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба,

11. той ще зове за (своята) гибел

12. и ще гори в пламъци!

13. Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив,

14. той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах).

15. Ала не! Неговият Повелител бе над него зрящ.

16. Но не! Кълна се във (вечерното) заревото,

17. и в нощта, и в онова, което тя покрива,

18. и в луната, когато се изпълни,

19. ще преминавате от едно състояние в друго състояние.

20. Какво им е, та не вярват,

21. и когато им се чете Коранът, не правят седжде(на Аллах)!

22. Да, онези, които не вярват, дори го смятат за лъжа.

23. Но Аллах най-добре знае какво скриват в себе си!

24. И възвести ги за мъчително наказание,

25. освен онези, които вярват и вършат праведни дела! За тях има безспирна награда!

Тази сура започва с описание на някои картини от космическия прелом, които бяха пространно изложени в сура “ат-Таквир”, в сура “ал-Инфитар” и преди това в сура “ан-Небаа”. Този път обаче, описанието носи специфичния характер на предаността и преклонението пред Всевишният Аллах. Със смирение, покорност и готовност небесата се подчиняват на Всевишният Аллах, така както Му се подчинява и земята: Когато небето се разцепи, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини, и когато земята се разшири, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини...

Такова величествено и смирено начало подготвя почвата за обръщане към човека, и вселяване на покорност в сърцето му към неговия Повелител, напомняйки му за неговото дело и неговата съдба, с която той се е запътил към Него. В чувствата на човека се запечатват послушание, покорност и подчинение, които се вселяват в чувствата на човека, небесата и земята от тази величествена и колосална сцена: О, човече! Ти неуморно се трудиш, стремейки се към твоя Повелител и непременно ще застанеш пред Него. А от онзи, чиято книга( за делата) му се даде в десницата, ще му се потърси лека сметка и ще се завърне при своите близки(от семейството)щастлив. А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба, той ще зове за (своята) гибел и ще гори в пламъци! Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив, той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах). Ала не! Неговият Повелител бе над него зрящ…

В третата част на сурата се представят съвременните природни явления, достъпни за усещанията на човека и впечатляващи го, които по своята същност свидетелстват управлението на вселената и предопределението. При това с помощта на клетвена формула, основаваща се на дадените явления се указва, че всички хора се въртят в кръговрата на управляваните и предопределени ситуации, които е невъзможно да избегнат, както и съответните тежки изпитания: Но не! Кълна се във (вечерното) заревото, и в нощта, и в онова, което тя покрива, и в луната, когато се изпълни, ще преминавате от едно състояние в друго състояние.

В последната част на сурата се изразява удивление от положението на неверниците, и именно такава ще бъде тяхната истинска съдба, както затова се разказва в предишните две части. Такъв е техния край и такъв е края на техния свят, както за това е казано в текста на сурата: Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)! Нататък се разяснява, че на Всевишният Аллах са известни всички техни тайни помисли, а след това следва предупреждението за тяхната неизбежна участ: Да, онези, които не вярват, дори го смятат за лъжа. Но Аллах най-добре знае какво скриват в себе си! И възвести ги за мъчително наказание, освен онези, които вярват и вършат праведни дела! За тях има безспирна награда!

* * *

Ритъмът на сурата е спокоен, и тя има огромна впечатляваща сила. Този спокоен ритъм преминава по цялата сура, дори в сцените на космическия прелом, за които се разказва в сура “ат-Таквир” но с неистова ярост. Снизходително и милосърдно, с увещателен и предупредителен тон, плавно и леко се разгръща в сурата повествованието, спокойно и дълбоко прониквайки в съзнанието на хората. обръщението: О, човече! се явява напомняне и е призвано да пробуди съвестта.

Такава композиция от съставни части на сурата позволява да се окаже необходимото въздействие върху сърцата на хората както по отношение на космическите събития, така и в чисто човешките сфери. При това порядъка на редуването на сцените отговаря на определен замисъл. Картината за покорността на вселената се сменя с щрихи, докосващи сърцето на човека; картината за равносметката и възмездието се сменя с картина за вселената в нейния съвременен вид с разнообразните впечатляващи природни явления, след което следва обръщане към сърцето на човека, а след това удивлението относно тези, които не са повярвали дори след всичко това. Нататък се разказва относно заплахата за позорното наказание на неверниците и за великата награда на правоверните.

Всички тези картини, обходи, внушения, нюанси и щрихи заемат в тази кратка сура не повече от няколко реда. Само по себе си това уникално явление, е свойствено изключително за тази забележителна Книга! Дори в много пространно повествование е невъзможно да се постигнат всички тези цели, и отгоре на това с такава впечатляваща и действена сила. Но Свещеният Коран по принцип е лесен за запомняне, направо и свободно прониква в сърцата на хората, тъй като е отправен от Всевишният, Всезнаещият и Всеведущ!

* * *

Когато небето се разцепи, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини, и когато земята се разшири, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини...

Относно разцепването на небето вече бе говорено в коментариите, касаещи предишните сури. Новото тук се заключава в това, че небето се подчиняват на техния Повелител, върху тях пада определена обязаност. Небето приема това като задължение и се подчинява: и се вслуша в своя Повелител, и се подчини…

Вниманието на небето към Повелителя, означава покорност и подчинение на Неговите повели относно разцепването: и се подчини…т.е. небесата признават и се задължават да изпълнят възложената им обязаност. В това има проява на покорност от страна на небесата, защото те безропотно са приели върху себе си това задължение.

Ново тук също така се явява разширяването на земята: и когато земята се разшири, т.е. ще стане разтягане на земята от гледна точка на нейната форма, което ще стане в следствие на изменение на законите, по които земята съществува, в резултат на прелома във вселената. Предишните закони са поддържали земята в известния нам вид като кълбо или в яйцевидна форма. В резултат на чудовищният външен катаклизъм със земята ще се случи това, за което е казано в сурата с използването на съответния епитет с достатъчно неопределен характер: и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни…В такъв контекст земята застава пред нас в образа на живо същество, което изхвърля всичко от себе си и остава празно. А в земята съществуват доста много неща, в това число и неизброимо количество всякакви твари, които земята в продължение на векове е укривала, този брой на тварите е известен само на Всевишният Аллах. тук влиза също така и всичко друго, което се намира в недрата на земята, т.е. различните руди, минерали, води и други тайни, известни само на техния Създател - Всевишният Аллах. В продължение на много векове и епохи земята носи всичко това в себе си, и ще продължи да го носи чак докато настъпи този страшен Ден, когато тя изхвърли онова, което е в нея, и се опразни…

И се вслуша в своя Повелител, и се подчини…Това означава, че тя земята, както и небето ще се подчини на своя Повелител и е приела върху себе си възложената й обязаност, следвайки безпрекословно и покорно Неговите повели, признавайки ги за свой дълг. Земята ще се подчини на повелителя, изпълнявайки своя дълг, възложен й от нейния Повелител.

В тези ярки айети небето и земята се възприемат като две живи същества, притежаващи дух, незабавно изпълняващи повелята, изцяло подчиняващи се, подобно на онзи, който признава своя дълг и се стреми към неговото изпълнение без забавяне и принуда.

Въпреки, че става дума за една от сцените на космическия прелом в този Ден, то картината на това носи в себе си оттенъци на покорност, великолепие, величие и дълбоко спокойствие. Всички чувства са пропити с усещане за покорно и смирено подчинение, където няма място за шум, възражения или думи!

* * *

* * *

И ето в такава обстановка на смирена покорност следва възвишеното обръщение към човека, когато намиращата се пред неговите очи вселена с нейните небе и земя напълно и безропотно се подчинява на Повелителя:

О, човече! Ти неуморно се трудиш, стремейки се към твоя Повелител и непременно ще застанеш пред Него.

О, човече! Който е създаден от Повелителя си в най-превъзходна форма, придавайки му отличителното свойство на човечност, което го прави уникално творение във вселената, което според своите възможности трябва най-добре да знае своя повелител и да бъде по-покорен на Неговите заповеди, отколкото земята и небето. Повелителят е вдъхнал Своя дух в човека, дарил му е способността да поддържа връзка с Него, да получава и се възползва от Неговата светлина, да се радва на срещата с безграничните Му блага, да се пречисти с това и безгранично да се извиси до постигане на съвършенството, предопределено за човека, и колко високи и далечни са хоризонтите на такова съвършенство!

О, човече! Ти неуморно се трудиш, стремейки се към твоя Повелител и непременно ще застанеш пред Него… О, човече, ти ще прекараш своя живот на земята в труд, понасяш всички тегоби, полагаш усилия и се стараеш, пробиваш си път, в резултат на който да достигнеш до своя Повелител, защото към Него е завръщането и при Него е убежището след тежкия труд, усилия и борба…

О,човече, ти се трудиш за удоволствие и блага, тъй като на земята е невъзможно тези неща да бъдат постигнати без труд и усилия. Ако не се постигнат с физически труд от ръцете и тялото на човека, то има умствен труд и усилия в сферата на чувствата, където са равни както заможния, така и онеправдания. Съществуват различия само във видовете труд и начина на натоварване, а самият факт на труд е стабилен в живота на човека. В края на краищата всичко принадлежи на Всевишният Аллах и при Него е завръщането.

О, човече, ти никога няма да намериш покой на земята, тъй като покой там има само за онези, които вървят към него със смирение и покорност. Усилията и труда на земята са еднакви, дори и ако се различават техните видове и характер. Що се отнася до резултата, то той се различава, когато човек застане пред своя Повелител. Някой ще получи бреме, несравнимо със земното, а някой ще получи блаженство, което снема всички земни болки, като че ли никога не е имало тегоба и усилие.

О, човече! Ти, който се отличаваш от останалите със своите човешки качества, нима не ти е изгодно да избереш това, което съответства на твоята привилегия, дарена ти от твоя Повелител. Избери за себе си покой след труда, когато ти ще застанеш пред Него.

Доколкото именно такъв скрит подтекст има в даденото обръщение, то той стига до съдбите на тружениците, когато в края на своя земен път след тежък труд и усилия те застанат пред своя Повелител:

А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба, той ще зове за (своята) гибел и ще гори в пламъци! Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив, той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах). Ала не! Неговият Повелител бе над него зрящ…

На онзи, комуто книгата с делата бъде дадена в дясната ръка, той ще е доволен и щастлив, пребивавайки в безопасност и благоденствие, Всевишният Аллах ще е благосклонен към него, и на него му е предписано спасение, защото равносметката на този човек ще е лесна. Той няма да бъде разпитван и с него няма да бъдат уточнявани различните детайли на равносметката. Именно така се трактува този въпрос в дошлите до нас хадиси за пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и това е напълно достатъчно…

Айша радияллаху анха, е разказала: “Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този, който бъде разпитван при разчистването на сметките, ще бъде подложен на наказание” Аз попитах: “А нима Всевишният Аллах не е казал: “Ще му се потърси лека сметка”? Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Това не е търсене на сметка, а е само показ. На онзи, който ще бъде разпитван при разчистването на сметките, за него е отсъдено наказание в деня Къямет”[1]

В друг хадис Айша радияллаху анха, е разказала: “Чух от пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва в някои свои молитви: “Аллахумме хасибни хисабен йесирен – О, Аллах! Нека разчистването на сметките Ти с мен бъде лесно и леко!” Когато той приключи с молитвата аз го попитах: “О, пратенико на Аллах, а какво е лесно и леко разчистване на сметката?” Той отговорил: “Това е когато Той (Всевишният Аллах) погледне в книгата на някой, и след това премине към друг. Ако някой бъде разпитван при разчистването на сметките, него в този ден, о Айша, го очаква неминуема гибел”[2]…

Това е лесното разчистване на сметката, която ще се случи на онези, чиято книга с делата ще им бъде дадена в дясната ръка. След това той ще получи спасение: и ще се завърне при своите близки(от семейството)щастлив, т.е. към онези спасени, които са попаднали по-рано от него в Дженнета. Такъв израз свидетелства за това, че истинските праведници, които са повярвали от обитателите на Дженнета ще бъдат заедно на едно място, при което след равносметката спасения ще се присъедини към своите любими и близки хора в Дженнета, които всички заедно ще попаднат там след тежкото положение. Бидейки в състояние на щастие, ликуване и радост от своето спасение, човек ще се окаже в Дженнета заедно със своите близки!

И в противоположност на това следва описанието на другото положение, когато на човек бъде връчена книгата от към гърба, и той с мъка ще потегли към своята гибел, заради извършените от него зли дела:

А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба, той ще зове за (своята) гибел и ще гори в пламъци!

До нас обикновено по-рано от изразите на Свещеният Коран бе упоменато за книгите отляво и отдясно. Сега ние се срещаме с нов начин, когато даването на книгата става откъм гърба. При това, на този, на комуто книгата се дава в лявата ръка, не е забранено да я получи откъм гърба. Пред нас се показва образа на отричащия и отхвърления, заклеймения с позор човек, пред който никой не иска да се намира!

На нас не ни е известно, какво представлява същността на тази книга, нито по какъв начин тя ще се връчи в дясната или лявата ръка, нито пък как ще се връчи откъм гърба. В първия случай обаче ние постигаме истината на спасението, а във втория случай – истината на гибелта. Това е нещото, което ние трябва да усвоим твърдо. Що се отнася до конкретните форми на проявлението му, то сцената, показана в Свещеният Коран, оказва дълбоко впечатляващо въздействие върху усещанията и чувствата на човека, и само на Всевишният Аллах е известно, кое и как ще се случи всъщност!

Нещастният човек, който е прекарал в труд и усилия своя живот на земята, и с труд е завършил своя път към Повелителя си, бидейки при това непокорен, заблуден и грешник, знае своя край и получава своята съдба. Той осъзнава, че този път мъките и тегобите няма да престанат и ще продължат вечно и ще бъдат безкрайни. Затова той умолява за унищожение и призовава върху себе си гибелта, за да се спаси от приготвените му мъки. След като човек желае гибелта, като спасение и избавление, то това означава, че той се намира в абсолютно безизходно положение, и дори гибелта се явява негова заветна мечта. Именно този смисъл е имал в предвид ал-Мутанебби, когато е казал:

“И отровата ще ти даде избавление, ако ти смяташ, че смъртта ще те излекува. И достатъчно е това, че смъртта е предела на мечтите ти..”

Наистина, това е бедствие, след което няма друго бедствие, а също така беда, от която по-голяма няма! И ще гори в пламъци! Той обаче умолява за гибел, която ще го спаси от този Огън. Но уви и пак уви!

Пред това бедствено зрелище повествованието се връща към миналото на този нещастник относно това, което го е довело до тази беда:

Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив, той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах).

Това е било в земния живот – да беше. Но сега ние заедно със Свещеният Коран в Деня на равносметката и възмездието, ние сме оставили земята и сме се преселили далече във времето и пространството!

Той бе сред своите близки(от семейство на земята) щастлив, пренебрегвайки това, което ще настъпи в следващия период, бивайки небрежен към онова, което го очаква в бъдещата обител, и не вземайки под внимание всичко това и без да прави каквото и да е за спасението си в бъдещия живот. Той не предполагаше, че ще се завърне (при Аллах). Той е смятал, че никога няма да се завърне при своя Създател. Ако той е мислил за своето завръщане в края на краищата, то би се запасил със съответната провизия и би приготвил нещо за бъдещата равносметка!

Ала не! Неговият Повелител бе над него зрящ…

Той е предполагал, че вече никога няма да се завърне при своя Повелител, но истината се състои в това, че неговия Повелител е бил осведомен за него, прекрасно е знаел за неговата същност, следял е за всички негови дела и постъпки. На Всевишният Аллах е било известно, че този човек е вървял към Него, и че ще му се въздаде за всичко извършено. Така се и случило, когато жизнения му път завърши с това, което му е било предопределено от знанието на Всевишният Аллах. И така е трябвало да се случи!

И ето образът на този нещастник, който се радва със своето семейство по време на краткия и изпълнен с трудности живот на земята, се противопоставя образа на щастливия, който радостен се завръща при своите близки във вечния, прекрасен, безграничен, щастлив и благословен бъдещ живот, освободен от тегоби и лишения.

* * *

* * *

След този пространен обход, картините и колорита на който създават дълбоко впечатление, повествованието връща хората към някои явления на тази вселена, в която те живеят своя живот, игнорирайки тези знамения, които свидетелстват за предопределението и управлението на всичко в света, под чието действие попадат и самите тези хора. На тях им се указват ситуациите, в които те ще се намират:

Но не! Кълна се във (вечерното) заревото, и в нощта, и в онова, което тя покрива, и в луната, когато се изпълни, ще преминавате от едно състояние в друго състояние…

Дадените природни знамения, които се призовават в качеството им на свидетели, за да привлекат към това сърцето на човека, да направят съответното впечатление и внушение, имат специфичен характер. Обединявайки в себе си мълчаливата покорност и заплашителното величие, те се съгласуват в своята тоналност с началото на сурата и нейните картини като цяло.

Вечерното зарево представлява време на боязлива покорност непосредствено преди залеза на слънцето. Този период от времето преизпълва душата с трепетно и дълбоко благоговеене, и сърцето бива обхванато от усещането за сбогуване, с цялата негова мълчалива скръб и дълбока печал. Човешкото сърце бива обхванато от усещането на боязън пред настъпването на нощта и тревога от наближаващия мрак. В резултат на това, човешкото сърце бива обзето от покорност, затаен страх и мълчание!

…И в нощта, и в онова, което тя покрива…това е нощта и всичко онова, което обхваща, покрива и носи в себе си с цялата си всеобщност, с цялата тази неизвестност и страх. Нощта обхваща, обгръща и носи в себе си изключително много. И много надалеч се простира съзерцанието и размишлението, опитващо се да обхване онова, което се съдържа и обединява в себе си нощта, включвайки всички вещи, предмети, живи същества, събития, чувства и усещания, скритите и потайни светове, съществуващи на земята и спотайвани в съвестта. След това, завръщайки се от този дълъг обход, човешкото съзнание така и не постига всички тези образи, които включва лаконичния кораничен текст: “…И в нощта, и в онова, което тя покрива…” Този дълбок и потресаващ текст вселява в съзнанието на човека страх, опасения, свещен трепет и плахост, което хармонизира ритмично с вечерното зарево и скритото в него благоволение, страх и мълчание!

И в луната, когато се изпълни…което също така представлява само по себе си пленително и спокойно по своето великолепие зрелище, т.е. става дума за луната, когато тя е видна в пълен блясък в нощта на пълнолуние. През тези нощи тя залива земята с потоци от своята мека и смирена светлина, навяваща величествено и трепетно мълчание, подбуждащо към продължително странстване в явните и скрити чувства на световете. В такава обстановка съществува определена скрита връзка с вечерното зарево, нощта и всичко онова, което е скрито в нея, сливайки се заедно във величие, покорност и трепетно мълчание…

Свещеният Коран в кратки щрихи и лаконично разказва за тези природни величествени, великолепни, предизвикващи трепет и вдъхновение явления.

С това Свещеният Коран непосредствено се обръща към сърцето на човека, който не разбира истинския език на тези космически явления сами по себе си. Използва се формулата за клетви спрямо тези явления, за да може същността им да достигне до чувствата и съвестта на хората с цялата си живост, красота, внушителна и впечатляваща сила, ярко доказваща с цялата си очевидност наличието на ръката разпореждаща се със съдбата на тази вселена, указваща нейния път, изменяща нейното състояние, а така също и положението на всички хора, които се отнасят небрежно към това:

Ще преминавате от едно състояние в друго състояние… т.е. вие ще търпите измение едно след друго, в пълно съответствие с предначертаните съдби и различните положения. За претърпяно изменение на различни положения едно след друго се говори с използването на изрази за преход. Подобно лексическо средство, характеризиращо смяната на грижи, дела, опасности, страхове, опасения и други ситуации, е много характерно за арабския език, като например, в известното изказване: “По принуждение (поради нужда) човек преминава към трудните дела, добре знаейки за това.”такива ситуации са много сходни с ездитните животни, които ездача сменя едно след друго. Всяка ситуация продължава точно толкова, колкото е предвидено по волята на съдбите, които управляват всякакви ситуации и положения на самите хора, водейки ги по жизнения път. Всяко положение на хората завършва с това, че се постига целта, представляваща сама по себе си началото на новия етап, също така предопределен и предначертан. Това в пълна мярка е аналогично с тези природни явления, които регулярно, сменяйки се едно с друго, следват едно след друго във вселената. След вечерното зарево следва нощта с всичко онова, което тя покрива, и луната, когато тя се изпълни – та чак докато хората не се срещнат със своя Повелител, за което се говори в предишния откъс. Такава стройна последователност във всички части на дадената сурата, възхитителният преход от едно значение към друго и от една тема към следваща, се явява една от отличителните особености на изумителния Свещен Коран.

* * *

И ето в светлината на тези последни щрихи, сцени, знамения и по-рано изложените в сурата явления се изразява учудване от онези, които не са повярвали, имайки пред себе си толкова много впечатляващи и проникващи в душата знамения на вярата, наред с външните свидетелства:

Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)?

Да именно така! Какво се е случило с тях, та не вярват?

Подбуждащите към вярата знамения се съдържат в картините на битието и душевното състояние на хората, в техния духовен свят. Накъдето и да се обърне човешкото сърце, то се среща с всичко това, при което такива впечатляващи моменти се множат, където и да е сърцето на човек. Всички тези впечатляващи явления са толкова дълбоки, многочислени, силни и правдиви върху везните на истината, че те обкръжават човешкото сърце от всички страни, без да му позволяват да ги игнорира, ако то се стреми да се изплъзне. Те го призовават, ласкаво го уговарят и постоянно се обръщат към него, накъдето и да обърне сърцето своя слух!

Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)? Свещеният Коран се обръща към хората, използвайки езика на изначалното свойство на човека, заложено в неговата природа. Той открива техните сърца за впечатляващите знамения на вярата и нейните свидетелства както в душите на хората, така и обкръжаващите хоризонти. В тези сърца се пробуждат чувствата на праведност, боязън от Аллах, смирение и покорност пред Създателя на всяко нещо, което се изразява в покорно и смирено преклонение, това именно е “седжде”.

Наистина, тази вселена е прекрасна и впечатляваща, а наличните в нея впечатляващи явления и моменти, а така също и всевъзможните нюанси и щрихи подбуждат сърцето на човека към най-възвишените чувства на послушание и смирено благоволение.

Наистина, Свещеният Коран е прекрасен и впечатляващ, а съдържащите се в него впечатляващи щрихи и внушения вселяват в сърцето на човека усещането за прекрасното битие и увереността в съществуването на Създателя на това прекрасно битие. Човешкото сърце се изпълва с усещането за истинност на великата вселена, внушаваща истинността за нейния Велик Творец… Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)?

Действително, това е поразително нещо! Нататък в повествованието става дума за истинската същност и положението на неверниците, а така също и за онези мъки, които ги очакват в бъдеще:

Да, онези, които не вярват, дори го смятат за лъжа. Но Аллах най-добре знае какво скриват в себе си! И възвести ги за мъчително наказание…

И така, отхвърлят го, напротив именно тези, които не вярват, при това го отхвърлят напълно и изцяло. Подобно отхвърляне и неприемане съставляват самата същност на неверниците, тъй като в това е самата им натура, а и това е истинското им лице. И само на Всевишният Аллах е най-добре известно онова, което те скриват в своите души и онова, което се спотайва в сърцата им, имайки предвид тяхното зло, вреда, а така също и подбудителните мотиви на това неприемане… след това за неверниците вече нищо не е казано, а следва обръщение към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: И възвести ги за мъчително наказание…О, що за “добра” вест, която не радва никого и не е угодна на онзи, който с цялата си душа се надява да спечели истински добра вест от предвестника на благото!

Едновременно разказвайки за онова, което очаква правоверните, които нищо не отхвърлят, а са готови да извършват добро по отношение на всичко това, с което ще се срещнат. В Свещеният Коран се разказва за това, че тяхната съдба ще се отличава от съдбата на отричащите неверници:

Освен онези, които вярват и вършат праведни дела! За тях има безспирна награда!

Тук с помощта на специални езикови средства се подчертава изключителността в положението на добрите праведници за разлика от неверниците. Тези, които са повярвали и са вършили добро, по никакъв начин не могат да влязат в кръга на онези, до които се е докоснало черното предзнаменование в началото на възвещанието, т.е. правоверните абсолютно се изключват от това!

Между другото, изразът употребен по този начин, преследва целта да усили изразителността и още повече да прикове вниманието към това, което се изключва!

Синтагмата “еджрун гайру мемнун” - “безспирна награда”, т.е. това е награда постоянна и непрекъсната, която очаква праведниците в обителта на вечността и безсмъртието.

Ето с такова решително и лаконично внушение завършва тази не голяма по обем сура, имаща обаче изключително дълбоко съдържание по отношение на онова, което касае сферата на космоса и човешка съвест.


* * *

[1] Този хадис е сведен от Бухари, Муслим, ат-Тирмизи и ан-Нисаи.

[2] За това е разказал имам Ахмед, позовавайки се на разказа от Айша, предаден с думите на Абдуллах Ибн аз-Зубейр. Съгласно мнението на Муслим, този хадис е “сахих”.