Тайната на Бесмелето

Тайната на Бесмелето

“Бисмилляхир рахманир рахим”
С името на Всемилостивия и Милосърден Аллах.
Човекът съществува благодарение на Аллаховата благодат и безбройните блага и възможности, които Той е създал във Вселената. Без това не би бил възможен животът на човека на земята. Ето защо трябва правилно да се схваща и оценява съществуването на Аллах, на единствеността Му, на Неговата сила, мощ и дарове и всеки да благодари за тях, да пристъпва към всяко свое начинание като споменава Неговото име. Ето това свое задължение човек изпълнява с изричането на “бесмеле”. Затова ние, мюсюлманите, преди да започнем каквато и да е работа, изричаме това слово. “Бесмеле” се нарича израза “Бисмилляхир рахманир рахим”.
Когато изговорим “бесмеле” преди да произнесем някакво слово, това означава, “Аз говоря с името на Всемилостивия и Милосърден Аллах, благодарение на възможността, която Той ми е дал”.
Когато кажем “бесмеле” преди хранене, това означава: “Храня се, благодарение на Всемилостивия и Милосърден Аллах и на даровете, които Той ми предостави”. “Бесмеле” при обличаме, означава “Обличам тези дрехи, благодарение на Неговото благоволение”.
Преди да потеглим на път, тази дума означава „Аз тръгвам с Неговото име и ползвам това превозно средство с Неговото благоволение“.
Когато изречем „бесмеле“, все едно, че казваме „говоря, ходя, обличам се, работя... “ с Неговото разрешение, по Неговото благоволение. По този начин ние признаваме Неговото съществувание, сила и дарове, заявявайки, че във всяко свое дело ще постигнем успехи единствено с Неговата помощ и благоволение. Така признаваме, че се нуждаем от Неговата помощ, че сме безсилни без Него и че сме Негови раби.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни съветва всяка своя дейност да започваме с “бесмеле” като е повелил: “Всяка работа, започната без “бесмеле”, е неплодотворна и с недобър край.“
“Бесмеле” е айет от сура “Немл”. Този айет се споменава в писмото на Хз. Сюлейман до Белкъс — владетелката на Себе. Сюлейман (алейхис селям) е пророк, който можел да общува с животните. Птицата Худхуд казала на Сюлейман (алейхис селям): “Видях жена, която управлява народа на Себе, и разполага с много блага и с голям престол. Видях как тя и нейният народ се отрекоха от Аллах и започнаха да се кланят пред Слънцето”. Тогава Сюлейман (алейхис селям) отвърнал на птицата: “Ще разберем дали истината говориш или си лъжкиня, след като първо отнесеш това мое писмо до тях и видиш до какъв изход ще стигнат.”. (Немл, 23-24). Белкъс запознава приближените си с писмото на Сюлейман (алейхис селям) с думите: “Това писмо е изпратено от Сюлейман и започва със словата: “Бисмилляхи...”
В първия низпослан от Аллах айет от Корана Всевишният Аллах повелява: “Чети с името на своя Господар, Създателя”, с което е било подчертано, че всяка дейност трябва да започне с името на Аллах.
В Корана, с изключение на сура “Тевбе” всичките започват с “бесмеле”. Учените не споделят едно и също мнение по въпроса дали тези бесмелета са част от същата сура или са отделен айет, който разделя две сури едно от друго.
При намаз, преди „Фатиха“, а извън намаза преди четене на Корана и започване на някоя значима работа, трябва да се изрече бесмеле. Задължително е преди да се заколи животно и преди ловуване да се изрече бесмеле. Не се яде месото на животни, които са заклани, без да се изрече „бесмеле“.

Доц. д-р Исмаил Карагьоз

Източник