Изворът на греховете

Изворът на греховете

Свещения Коран с думите: „Или завиждат на хората за онова, което Аллах им дари от Своята благодат?“ (ен-Ниса, 4: 54) укорява онези, които завиждат.
Завистта е порицано поведение на човека. Затова опирайки се на силата на единния Аллах и споменавайки упорито името Му, трябва да се стремим да я преодоляваме. Трябва да се знае, че хората се различават по своите качества, поведение и положение. Това е своеобразна благодат за тях. А тази разлика е извечна даденост от Всевишния Аллах.
Завистниците се отличават със следните качества:
Когато се срещнат с човека, на когото завиждат, те започват да му се подмазват, а когато се отдалечат от него, го клеветят.
Когато ги постигне някаква беда или нещастие, те вдигат на крак всичко наоколо, шумят и реват.
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: "Има три извора на греховете, пазете се от тях. Те са:
Гордост: именно гордостта накара сатаната да не се прекланя пред Адем (алейхис селям).
Алчност: тя накара Хз. Адем да вкуси от забранения плод.
Завист: бе причината единият от синовете на Хз. Адем да посегне на живота на другия.“
Попитали един арабин на сто и двайсет години как е доживял тази възраст и той отговорил: „Слава на Аллах, спрях да завиждам“.
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява следното: „Съществуват шест категории хора, които директно ще попаднат в ада, без да бъдат подложени на изпит“. Когато го попитали „Кои са те?“ Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил:
1. Управниците, които ще дойдат след мен и ще бъдат насилници, угнетители.
2. Онези, които преследват тесни племенни цели.
3. Високомерните и надменните деххали (вождовете на огнепоклонниците).
4. Злоупотребяващите търговци.
5. Селяните, които упорстват в невежеството си.
6. Завистливите учени.
Според някои учени завистниците възразяват поради следните пет начина на Всевишния Аллах:
1. Като завиждат за онова, което Всевишният е дарил някого със своите блага.
2. Показват несъгласие с разпределението на Всевишния Аллах, като изразяват това с думите: „Вместо да направи така, ако беше направил иначе“.
3. Аллах дарява с достойнствата когото пожелае. Те пък от своя страна отвръщат със скъперничество на благодатта на Аллах.
4. С настояването на отменянето на даровете, с които Аллах е дарил Свой раб, се иска той да изпадне в окаяно състояние.
5. Все едно той подпомага шейтана.
С други думи като казват: „Аллах дари със Своя дар този, който не го заслужава“ извършват грехопадение като обвиняват Аллах, Който е Пречист от злословията и клеветите на злодеите.
Затова пък благородната завист е похвалена: тя е средство за пречистване на сърцето от болестта завист.
Знайте, че когато завиждате, вредите не на врага, а на себе си. Ако можехте в това състояние да се наблюдавате, щяхте да видите, как хвърляният от вас камък се връща обратно и се удря първо във вашето дясно око. Това води до още по-голямо озлобление. И ако настоявате в това си поведение, вие с още по-голяма ярост, която този път улучва лявото ви око. Това довежда до още по-голяма ярост и хвърляте нов камък, който този път разцепва главата ви. А човекът, на когото завиждате е защитен от завистта ви, ако разбира се и той не завижда.
Като гледат това състояние на завистника, враговете му се надсмиват. Това е най-яркият случай, при който шейтана унижава човека. Ето защо Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: “В никакъв случай не завиждайте! Защото завистта разяжда благодеянията както огънят поглъща дървата”.

М. Сами Рамазаноглу

Източник