Дали е сам сиракът?Създателят на небесата, на земята и на всичко между тях е избрал като най-съвършено създание от всички - човека, но то е такова, когато живее според Неговите заповеди и забрани. Една от Неговите заповеди е всеки човек да се грижи за детето сирак. Според ислямския закон дете непълнолетно и без родител се смята за сирак, както и ако родителите му да са живи, но то е изоставено на произвола на съдбата. Дори да има имот от родителя си, то пак има нужда от помощ - например да се запази имота му и, ако е възможно, да се увеличи, без да се посяга на него. В сура Ниса на Свещения Коран се съдържа айет в който Аллах предупреждава:
”Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци.”Сиракът е едно изпитание, което се храни, пие, говори, ходи, чува и чувства. Също така и един еманет за обществото. То е детето, което на празниците няма на кого да целуне ръка и да се зарадва на подаръка от майка си или баща си, а си спомня как обвиват единствения му родител с белият плат наречен кефин, как го слагат в земята и го затрупват с пръст.
На празници той не се радва, пролива до гроба на майка си кървави сълзи, която го е галела и даже не иска да се върне в дома си, защото знае, че няма кой да му сготви и да му опере дрехите. Всички деца играят на улицата, а той се тресе от студ, понеже човекът, който се е грижел за него, е в земята. Пролива горчиви сълзи, защото от глад стомахът го боли.
Всеки член на обществото трябва да се грижи за тях. Понеже това не зависи от тяхното желание. На кого е приятно даже да си помисли за смъртта на близък човек? Всеки ще бъде питан за правото на сирака. Дали някой ден сме тичали по земята, за да търсим някой онеправдан сирак да го зарадваме с един малък подарък? Нима нашите деца са застраховани от подобна участ?
Всемилостивият Аллах в Свещения Коран отдава огромно значение на сираците, като сочи примери от историята на другите народи и ни предупреждава, че трябва да сме много внимателни към тях.
„И приехме от синовете на Исраил обет:
“Служете само на Аллах и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят!” после се отметнахте, освен малцина от вас, и се отдръпнахте”. (Сура Бакара, 83)
Те дори и като пораснат, за огромно съжаление си проличава че са били нещастни като деца. Даже и в най-прекрасния им ден в живота - “сватбата”, те пак се чувстват самотни - няма кой да посреща гостите вкъщи и отново те трябва да се справят със задълженията.
Нашият пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се е родил като сирак, раснал е като сирак и винаги приканва човечеството да се отнася добре към сираците. Наистина той беше единственото спасение за сираците. Те най-много чувстваха нужда от неговото пристигане като Пратеник на Великия Аллах. Очакваха го с нетърпение. Трябва да сме убедени, че всеки от нас, който иска да е с Него в Дженнета на разстояние от два пръста, трябва да се грижи за сираците. (Бухари, Едеб, 24.)
Обеща дженнет на тези, които се грижат за сираците както за собствените си деца.
Също така казва:
“Ако един човек погали сирака по главата, то печели толкова награди, колкото косми има на главата, там където го е погалил”. (Муснед, V 256)
Казва още Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем):
“Най-доброто семейство в мюсюлманската общност е това, което се грижи за сирак, а най- лошото е семейството, което подценява сирака.“ (Ибн Мадже, Едеб, 24)
Сиракът не е сам и винаги трябва да се знае, че той е под наблюдението на Създателя си и в сърцето на последния пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и на всички мюсюлмани. Моля Аллах да не ни подлага на такива изпитания, да разтвори сърцата ни към напътствието и да започнем всички взаимно да се грижим за сираците на Аллах. Те са мярка, изпитание и товар за нас, за да се установи колко сме благодарни, търпеливи и достойни мюсюлмани. О, Създателю наш, изтрий Ти сълзите на сирака и напълни сърцето му с търпение и напътствие. И в Дженнета с родителите му и с целия мюсюлмански народ го събери. Прости на нас и на всички мъртви мюсюлмани, дари ни с напътствие, мюсюлмански деца и душите ни като мюсюлмани ни вземи.
Осман КутревИзточник 
Портал 
