Секретните документи във връзка с "Възродителния процес" са публично достояние
Публикуваният към края на 2008 година от фондация "Либерална интеграция" сборник с документи, съставен от Веселин Ангелов, създава много добри предпоставки за задълбочено изследване на причините и характера на това явление. В сборника са включени, както подчертава и съставителят, основните документи от пролетта на 1984 г. до края на 1989 г. Те хвърлят обилна светлина върху асимилаторската кампания срещу турското етническо малцинство. Така нареченият възродителен процес обаче започва много по-рано и преминава през няколко етапа. Неговото начало се поставя с приетите на 5 май 1962 г. от Политбюро на ЦК на БКП мероприятия за предотвратяване "турчеенето на цигани, татари и българомохамедани", в които се подканват гражданите от небългарски произход... „да регистрират себе си и своите деца като българи и да променят своите имена."
Конкретната асимилаторска кампания срещу турското етническо малцинство, както проличава от публикуваните документи, започва с решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 8 май 1984 г.
Основната стратегическа цел, която се обосновава и се поставя с решенията от май 1984 г., особено в строго секретния им вариант, е пълното единение на турското малцинство с българската националност, неговата асимилация и създаване на етнически монолитна българска социалистическа нация.
Конкретно решение за започване на тази кампанията не фигурира и в публикувания сборник. То е взето по всяка вероятност към края на октомври или началото на ноември 1984 г. Известно легитимиране то получава с изказването на Т. Живков и в докладите на Г. Атанасов на съвещанието от 18 януари и на пленума на ЦК на БКП от 12 февруари 1985 г.. Постановките, съдържащи се в тях и в изказванията на другите членове на Политбюро на ЦК на БКП, са обобщени в проекта за "Тезиси по възродителният процес". Те обаче не са утвърдени, тъй като в тях "възродителният процес" се обяснява главно с "историческите корени", т.е. с теорията, че турците в България имат български произход. Историческият подход не прави печеливша каузата на "възродителния процес" не само сред турското население, но и сред мнозинството на българите.
През 1988 г., по указание на Т. Живков, се разработва нова стратегия за развитието на "възродителния процес", която е материализирана в доклада и решенията на ПБ на ЦК на БКП "За по-нататъшното единение на българската социалистическа нация". T. Живков се опитва да съчетае историческия подход с марксисто-ленинския. Единението на българската нация теоретически "се обосновава" с въображаемия процес на преустройство и демократизация на тоталитарния социализъм.
В публикувания сборник са включени много документи, съдържащи изказванията и съображенията не само на Т. Живков, но и на останалите членове на Политбюро. Тези изказвания са направени при подготовката и обсъждането на двете стратегически линии и на практическите мерки. Заедно с официалните решения те хвърлят обилна светлина върху ПРИЧИНИТЕ, ХАРАКТЕРА И ЦЕЛИТЕ НА "ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС".
Разбира се, в документите, включени в сборника, не са дефинирани ясно конкретните причини за започване на широкомащабна асимилаторска кампания. От техния анализ обаче става ясно, че основната причина е демограф-ската криза, в която навлиза българската етническа нация. Милко Балев, дългогодишният съратник на Т. Живков, открито пише, че "възродителният процес" е необходим за съхраняването на българската нация. От друга страна тази асимилаторска кампания е необходима на ръководителите на тоталитарния режим, за да предизвикат изкуствено "патриотичен подем" в период, когато тоталитарният социализъм в България и в света навлиза в дълбока криза. В своите изказвания и съображения Т. Живков се опитва да прикрие истинските причини чрез превратно представяне на отделни терористични акции в страната и със "завоевателните стремежи" на съседна Турция.
По совите цели и същност "възродителният процес" е абсурден, антихуманен и реакционен, израз на асимилаторските стремежи. Затова неговите цели често се представят завоалирано и на частично.
При обсъждането на решенията от май 1984 г. като главна цел се поставя преодоляването на етническите различия като се признава наличието само на отделни етнически групи. За да се наруши компактността на турското население, да се прекъсне развитието на етническата култура като се забрани изучаването и използването на турски език, силно ограничаване на печатните издания на турски език, закриването на естрадните театри, заменяне на етнонационалните ритуали със "социалистически".
При провеждането на кампанията за смяна на турските имена с български, целта се предефинира. В доклада на Г. Атанасов на съвещанието от 18 януари 1985 г. вече става въпрос "за укрепване на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа монолитност, за утвърждаване на етническата еднородност". Наистина в своите "Съображения по актуалните проблеми на възродителния процес" (септември-октомври 1989г.) Т. Живков се опитва да предаде на единната нация до известна степен характер на политическа нация. Това обаче представлява последен негов „маньовър“, за да спаси вече провалилия се "възродителен процес".
Внимателният прочит на документите показва, че основният въпрос, чието решение трябва да доведе до единна етническа нация, е формирането на единно национално съзнание. Според Г. Атанасов "възродителният процес" е акт, който ще утвърди българското самосъзнание". Опитите за насилствено изменение на етническото самосъзнание обаче се прикрива с твърдението за "възраждане" и "избистряне" на българското национално съзнание. Тактически се игнорира принципът за определяне на етническото съзнание и самосъзнание чрез самоопределение.
"Възродителният процес" включва в себе си всички аспекти на асимилацията - културен, езиков, етнонимен и т.н. и цели лишаването на турското малцинство от най-характерните за всеки етнос белези – име, език, култура, религия, традиции.
Особени усилия се полагат за силно ограничаване на ислямската религия
Още през 70-те години ислямската религия се окачествява като един от основните дезинтеграционни фактори по пътя на формирането на етническо единна българска социалистическа нация. Затова се засилва атеистичната пропаганда. В началото на асимилаторската кампания атеистичната пропаганда придобива по-широки мащаби. При обсъждане Решенията на Политбюро на ЦК на БКП през май 1984 г. Т. Живков предлага в учебните планове да се въведе специален предмет, чрез който "да се разобличава ислямската религия". Забранява строителството на нови джамии, обрязването и носенето на шалвари, религиозните погребални ритуали се заменят със "социалистически", създават се единни гробищни паркове.
Още в този преход Т. Живков подкрепя идеята за превръщане на религиозните институции в средство за асимилиране на мюсюлманското население, за конкретно ангажиране на духовенството с "укрепване, единството на българската социалистическа нация". С тази цел представителите на тоталитарния режим на 20 март 1985 г. принуждават мюфтиите да подпишат специално подготвена декларация, с която "подкрепят" т.н. "възродителен процес“. Декларацията често се използва от представителите на режима пред дипломатите на мюсюлманските страни като доказателство на наличие на религиозни свободи в България. За да използва духовенството, Т. Живков възлага на органите на МВР и на Отечествения фронт пряко да се занимават с подбора на имами и мюфтии. Сред публикуваните документи фигурира предложението на Георги Танев завеждащ специалния отдел, занимаващ се с "възродителния процес", до Политбюро на ЦК на БКП за смяна на главния мюфтия Мехмед Топчиев с бившия служител на МВР Недим Генджев. От предложението на Любомир Попов, директор на Комитета по религиозните дела, до зав. отдела в ЦК на БКП Любомир Шопов по повод кадровите промени в районните мюфтийства в Кърджали, става ясно, че дори районните мюфтии се назначават с партийна благословия.
През 1986 г., след приемането на Заключителния документ на Виенската среща, сред управляващите се заражда идеята за прилагане на по-гъвкав подход към мюсюлманското изповедание. В експертните разработки се предлага изменение в Закона за изповеданията от 1949 г. с оглед отделяне религията от държавата, утвърждаване принципа за равнопоставеност на религиите, реално осигуряване на религиозните права и свободи. Г. Танев внася специален доклад по този въпрос. При обсъждането на последните съображения на Т. Живков през есента на 1989 г. обаче надделява мнението да не се дава широк простор на религиозните обичаи.
Идеолозите на "възродителния процес", както личи от публикуваните в сборника документи, организират широка пропагандна кампания, за да манипулират общественото мнение в страната и извън нея. С нея, освен структурите на компартията и държавата, са ангажирани и творческите съюзи, училищата, университетите, научните институти, средствата за масова информация и т.н. Въпреки тази широкомащабна агитационна кампания, турското население и световната общественост отхвърлят "възродителния процес".
Турското и останалото мюсюлманско население през периода от 1985 г. до 1989 г. през повечето време оказва пасивна съпротива - демонстративно говори на турски език, наименува новородените деца с турско-мюсюлмански имена, организира мевлиди и "тихи" сватби без музика и т.н.
Заедно с това през първите месеци на кампанията за преименуване спонтанно организира демонстрации и протестни митинги, които през пролетта на 1989 г. те придобиват масов характер. През май масови митинги, демонстрации и походи се организират във всички райони с компактно турско и мюсюлманско население.
Отначало, както личи от публикуваните документи, представителите на тоталитарния режим се опитват да ги представят за прояви на отделни групи, които биват подстрекавани от външни сили.
Въпросните документи не оставят съмнение, че външната подкрепа играе важна роля в масовизирането на съпротивителното движение. Особено важна е реакцията на западните средства за масова информация. Под тяхно влияние и по инициатива на Турция през периода 1985-1987 г. този въпрос се разглежда на повече от 30 международни форуми. От фигуриращите сред документите отговори на режима по повод жалбата на Международната амнистия до Международния съд, става ясно, че тази неправителствена организация следи отблизо развитието на събитията в България. Организацията Ислямска конференция също проявява чувствителност към съдбата на мюсюлманското малцинство в нашата страна. От западните страни активност проявяват САЩ, Федерална Република Германия, Италия, Франция и др. Техните посланици по време на срещите в българското Министерство на външните работи често повдигат въпроси за положението на турското и мюсюлманското малцинство.
Най-активна обаче е Република Турция. Сред документите, включени в сборника, има над 40, които отразяват съдържанието на преговорите и разговорите между представителите на България и Турция. На тези срещи турските дипломати настояват да се обсъди положението на турското малцинство и по-специално въпроса за възстановяване на турските имена, за свободно изпълняване на религиозните обреди и т.н. За тях положението на турското малцинство е основен въпрос, от решението на който зависи подобряването на отношенията между двете държави.
Българската дипломация се ръководи от указанията на партийното ръководство да не се допуска обсъждането на този въпрос с представителите на чужди страни. Те голословно отричат съществуването на турско малцинство в България. Изхождайки от тази презумпция категорично се противопоставят на обсъждането на въпроса за изселването. На предварителните разговори искат на дневен ред да се поставят въпросите за подобряване на добросъседските отношения, без да се засяга положението на турското малцинство и настояват "да се прекрати антибългарската кампания" в Турция. Многократно българите настояват да не се прожектират турските филми "Белене" и "Да се родиш отново", а турската страна - българския филм "Време разделно".
Подкрепата на международната общност и особено засилването на демократичното движение в т.н. социалистически страни активизира българските мюсюлмани. През май 1989 г. бяха организирани масови демонстрации, митинги и походи. Основните лозунги, които се издигаха на тях бяха „Искаме правата си“, „Върнете ни езика, вярата“, „Искаме да живеем като турци“.
На масовите протести на мюсюлманското население тоталитарният режим отговори с принудително изселване. На 29 май 1989 г. Т. Живков по българската телевизия цинично обяви, че "се дава възможност" на българските мюсюлмани да пътуват където искат. Така наречената "голяма екскурзия", която обхвана почти цялото турско население, разтърси цялата икономическа и политическа система на страната. Майските демонстрации, принудителното изселване не само провалиха т.н. възродителен процес, но задълбочиха кризата на "социализма" и ускориха падането на тоталитарния режим.
Заслугата на съставителя на сборника В. Ангелов се състои в това, че включва в научното обръщение документите, запечатали драматичните събития и дава възможност да се анализират причините, характера и последиците от "възродителния процес". От тях става ясно кои са били идеолозите и организаторите на асимилаторската кампания. Дали българските историци, социолози, политолози и други изследователи ще се възползват от тази възможност, ще покаже времето.
Доц. д-р Ибрахим Ялъмов
Портал 
