Курбанът
Във всяка епоха религията съществува без да променя същността си. Обаче притчите, които я съпътстват и се предават, се преразказват с други слова. Хазрети Ибрахим винаги има своето достойно място при извора на Аллаховата религия. Юдаизмът, християнството и ислямът същевременно са известни като религии, водещи началото си от Ибрахим алейхисселям. Оттук и общата притча за курбана на трите вери. Различията са възникнали по-късно в зависимост от коментарите. Курбанът си е курбан, ала изводите, които трябва да правим от този ритуал, се променят и обогатяват. Докато обществото продължава да се развива в естественото си русло, наблюдават се нови промени, които водят началото си от същия източник. Столетия наред, когато 85 на сто от населението живеело в села, сред природата, е било лесно да грабнете ножа и в празничния ден да пролеете кръвта на жертвеното животно. Днес вече се затрудняваме да намерим парче земя, върху което да стъпим. Във веригата се включват и организираните кампании на доброволческите организации. Курбанът си е пак курбан, целта е същата, както и смисълът. Може би се налага отново да се спрем на думата "курбан".
Често коренът на думата ни насочва към тълкуване на нейното значение. Речниковото значение на "курбан" е сближаване. "Акраба" (роднина) произлиза от същия корен. Курбанът символизира широко обществено явление, което обхваща и жертвеното животно, поднасяно като обет. Целта на това действие е сближаването. Да бъдем единни и сплотени, да се разбираме помежду си. Затова принасяме в жертва едно животно и раздаваме една трета от месото му на нуждаещите се, другата третинка разпределяме сред близките си, с които ни свързва думата курбан. А това ни сближава още повече. Следователно в случая е важен поводът, а не толкова жертвеното животно. Този именно повод ни дава възможност да се сближим.
В днешно време, в което наблюдаваме много по-интензивни начини за съобщения и транспорт, се налага това сближаване да придобие по-големи размери. Има различни възможности, чрез които, възползвайки се от повода, да установим близост с хората не само от другата страна на оградата и унилата, но и от другия край на страната и на света... Не е ли по-разумно от гледна точка на сближаването с хората, живеещи в далечни от вас краища, вместо да колите животни в големите градове, това да става именно на тези места? Та нали по този начин вашият курбан се превръща не само в мощно средство за солидарност и взаимопомощ в по-широк мащаб, то спомага религиозният ви обет да стигне до истински нуждаещи се. Тези хора, изпаднали в затруднение, така ще усетят братската ръка, която им се протяга отдалеч. Те ще изпитат дълбоко чувство на благодарност и признателност не само заради радостта, породена от помощта, но и поради удоволствието от общуването. И те ще решат, че не са сами. Че има кой да мисли и тях. И че има неща, които можем да правим едни за други. Ето това е живият живец и силата на религията. Именно чрез тези въздействащи символи се поражда възможността да живеем като частица от едно цяло, като едно общество.
Да ви е честит Курбан Байрам, който да ни послужи като повод за по-силно и всеобщо сближаване помежду ни.
Мюмтазер Тюркьоне
Портал 
