Милостинята, поклонението хадж, курбанът и другите богослужения на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
1. Зекят: милостинята е даването на определено количество от определена стока след определено време на определени хора за благосклонността на Всевишния Аллах. Зекятът е обявен за фарз след преселването на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) в Медина. Зекятът винаги е споменаван в Свещения Коран редом с молитвата (намаза). Този факт ни показва колко силна е връзката между намаза и зекята. Религиозната обвързаност на всеки мюсюлманин узрява само с изпълнението на тези два ибадета, Намазът е духовен, а зекята е материален ибадет и духът, който е овладял и двете спечелва благосклонността на Аллах и се приближава до Него.
Освен, че милостинята зекят е задължение на всеки мюсюлманин, в същото време той е и един от петте стълба на Исляма. Именно нашият Пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е обобщил това обстоятелство по следния начин:
"Ислямът е построен върху пет неща: Вярата в Келиме-и Шехадет т.е. засвидетелстването, извършването на намаз, даване на милостиня зекят, говеенето през месец Рамазан и поклонението в Бейтуллах."
По време на пророчеството си Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не бил богат човек. Заради това, той никога не е притежавал имущество или богатство, за да дава милостиня зекят. Той обаче раздавал в най-кратък срок събраният от мюсюлманите зекят на нуждаещите се. Както на него, така и на неговия род било забранено да се възползват от зекят. Заради това Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) никога не се е възползвал от зекята и строго наблюдавал семейството си и то да не се възползва. Той приемал единствено подаръци, на които отговарял с подаръци. Обичаният от всички ни Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) поощрявал всеки да дава милостинята зекят. Самият той никога не задържал в себе си имущество повече от необходимото, веднага го разпределял между съседите и нуждаещите се.
2. Поклонението Хадж: Хаджът, това са посещения на Кяабе и свещените места около Мекка в определено време. Хаджът става задължителен на 9-тата година от преселението на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) в Медина. За задължителността на Хаджа е споменато в Свещения Коран и в хадисите на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Именно в Свещения Коран е казано:
"И дълг на хората към Аллах е поклонението Хадж при Дома – за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете". (Ал-Имран 3:97)
Когато Пророкът обяснява зекята в завета по-горе споменава, че едната Колона на Исляма е зекятът. Един от ибадетите, свързани с посещението на Кяабе е "умре". Умре се състои от обличане на ихрам, правене на таваф около Кяабе, изпълняване на сай между хълмовете Сафа и Мерве и бръснене на главата. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) обяснява значението на хадж и умре по следния начин: "Слейте хадж и умре, защото както духалото изчиства ръждата по желязото, мръсното по среброто и златото, така те пречистват беднотията и греховете. Наградата за добре изпълнено поклонение хадж е само Дженнет." След един свой сън през 6-та година от Хиджра, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) решава да посети Кяабе. Зулхулейфе пък, с намерението да (посети) изпълни умре, влиза в ихрам и напредва до Хубайба. След като подписва мирно споразумение с неверниците, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) се връща от Худейбийе в Медина. Една година след това споразумение Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) тръгва заедно със своята общност към Мекка, за да доизпълни наполовина изпълненото умре.
Влизането на мюсюлманите в Мекка било великолепно. Направен бил таваф на Кябе както подобава, след което е изпълнен сай между Сафа и Мерве. Водачите на неверниците наблюдавали мюсюлманите и говорели помежду си: "Жегата на Мекка ги е уморила..." За да опровергае тези думи Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) извадил ръката си вън от ихрама, напрегнал мускулите си и на бегом, с големи крачки направил първите три шавта, след което заповядал на сподвижниците си да го повторят. На следващия ден Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) влязъл в Кябе и останал там до пладне. По това време в Кябе все още имало много идоли. Етиопецът Билял прочел обедния езан. Всички започнали да правят намаз след Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), обръснали се и излезли от ихрам. Всички те могли да изпълнят останалото наполовина изпълнено умре.
продължава в сл. брой
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (101), Юли, 2001 година