Второто национално състезание по основни познания за исляма - извор на радост и щастие
Едва ли някой очакваше, че децата ни, изучаващи Коран-и Керим и основни познания по религия ще се представят така блестящо в това прекрасно състезание. Те бяха пристигнали от Делиормана, от прекрасните села в безкрайната шир на Добруджа. Родени са в района на епичния Плевен, в полите на Източна Стара планина, сред зелените хълмове на Родопите.
Те са се трудили в продължение на цяла година, усвоили са ценни знания за прекрасната ни религия, научили са дума по дума и айет по айет сурите на Свещения Коран. Когато техните връстници безгрижно са тичали подир топката, те смирено сядали пред любимите си учители и наизустявали Аллаховите слова. Те не бяха пренебрегнали нито уроците си в училище, нито бяха отказали помощ на родителите си под претекс, че изучават Коран-и Керим и основните познания по религията ни. Затова всички заслужено получиха похвали и награди.
Националното състезание по основни познания по религия, което се състоя в Националния дворец на културата в София, бе второто по рода си. В него участваха първенците, излъчени в районните състезания, които се проведоха по места. Сега с вълнение и трепет те се оглеждаха и навярно всеки от тях си задаваше въпроса: "Дали другите не знаят повече от мен? Дали ще съумея да се представя най-добре? Няма ли да засрамя съучениците и учителите? Какво ще отговоря на родителите, близките и съседите като се прибера?" Всички те се вълнуваха пред голямата неизвестност.
...Най-сетне групите заеха местата си върху шарените килими, прострени на сцената. Ето ги представителите на мюфтийствата в Русе, Разград, Хасково, София, Плевен, Силистра, Добрич, Шумен и Търговище. От другата страна се нареждат избраниците на районите мюфтийства в Айтос, Кърджали, Крумовград, Пловдив, Пазарджик, Смолян и Гоце Делчев...
На първия ред в салона са заели местата си районните мюфтии, вредом с главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Дори самото щастие в едно такова отговорно състезание представляваше чест за всеки пристигнал тук и се стремеше да представи добре своя роден край, своя учител и себе си пред тази изключително сериозна и строга комисия от изтъкнати духовници, ръководена от Иззет Джалев.
Началото е обявено, прозвуча и първият въпрос! Да, той наистина беше доста лесен. Но всеки следваш въпрос ставаше все по-труден и изискваха по-задълбочени познания. Но какво от това? Каквито и въпроси да се задаваха на участниците в отделните групи, те тутакси отговаряха ясно и точно.
Многобройните слушатели в салона не можеха да удържат възхищението си и непрекъснато се чуваха възгласи: "Браво! Отлично! Чудесен отговор!.."
Коя група се отличаваше? Кои бяха по-подготвените? Не беше никак лесно да се отговори на тези въпроси. Докато аплодираха представител на шуменската група, гледаш непосредствено след него вече реди своя отговор девойка от пазарджишката група. Ами групите от Кърджали, Плевен, Добрич, Смолян... Та можеха ли да останат по-назад? Ето че се стигна и до втората част на състезанието. Сега предстоеше да се види дали са изучили добре живота и делото на нашия Пейгамбер. Да, и тук отговорите са точни и убедителни. След всеки зададен въпрос, салонът потъваше в дълбока тишина. Но след верния отговор, изведнъж на всички им олекваше: "Браво на момчето! Ашколсун на момичето!.." - се чуваше от салона.
Ако въпросите се задаваха на турски, се отговаряше на турски; ако пък на български - съответно се отговаряше на български. Зависеше кой от къде е дошъл. Така едно по едно преминаха всички етапи на състезанието. По всичко личеше, че участниците се бяха подготвили сериозно. Нямаше начин ние, слушателите, да не се възхитим от отговорите на тези любознателни деца!
Националният дворец на културата никога досега не беше станал свидетел на такова състезание. Тези умни деца, дошли от четирите краища на страната, по ярък и убедителен начин демонстрираха знанията си за живота и дейността на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
Така се премина към втората част на състезанието, която също никак не беше лека. Сега трябваше да покажат кой от тях умее най-добре и мелодично да чете Корана. Отново станахме свидетели на удивителни гласове, които, след изричането на "Бисмиллях!.." запяваха посочения от комисията айет и на вълни разнасяха Аллаховите слова, а целият салон ехтеше...
Когато ги слушаш, неволно се замисляш колко много таланти са били погубени в напразно преживените години на мрак в безпросветния атеизъм! Когато една по една затваряха вратите си джамиите ни, секваха гласовете на мюеззините от минаретата, а Свещеният Коран се четеше тайно. Ето, днес в условията на демокрацията имаме възможност свободно да изучаваме религията си, да изпълняваме ритуалите си, да честваме празниците си. Вече си имаме средни и висше духовни училища!
Но въпреки това и днес има интелигентни хора, които, за съжаление, смятат, че религиозното обучение замъглява умовете и съзнанието на младежта и не искат да проумеят, че именно знанието за вярата и езикът поддържат самосъзнанието ни.
Но нека отново се върнем в залата. Не са ли тези звънливи гласове породени от шепота на планинските ручеи и от трелите на славея в горите на Делиормана и крайдунавската шир. Когато ги слушаш, отново и отново с облекчение си казваш: "Колко е прекрасно всичко това! Значи още дълго под небесата ни ще ехтят словата на Свещената ни Книга и от минаретата ще се разнасят гласовете на муеззините! Това са видимите придобивки на демокрацията. Вече израстват нови поколения и от Гоце Делчев и Смолян до Силистра; от Кърджали и Крумовград до Плевен и Търговище; от Пазарджик и Пловдив до Русе, Разград и Шумен, които ще съживят вярата ни. Не е ли чудесно всичко това!
Техните учители бяха положили неимоверни усилия, за да ги подготвят така добре за този невероятен празник на духа, който изживяхме. Нека да са ни живи и здрави!
В онези върховни моменти на вълнение вече в главите се въртеше: "Кои ли ще са първенците? Коя ли група ще спечели? На кое ли място сме ние?.." И караха младите сърца да тръпнат в очакване.
НАГРАДИТЕ
Когато в края на това удивително състезание, което така силно развълнува присъстващите бе заявено, че на "днешното състезание губещи няма!", залата отново въздъхна с радост и облекчение. Защото всеки от присъстващите заслужаваше награда. След като нямаше губещи, тогава кои бяха печелившите? Ето и тях:
- На първо място - групата от Айтос.
- На второ място - групата от Разград.
- На трето място - групата от Пазарджик.
- На четвърто място - групата от Шумен.
Под бурни аплодисменти първенците получават наградите си от главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и от Председателя на Висшия мюсюлмански съвет Басри Пехливан. Освен първенците всички останали участници също получиха награди.
Вярвам, че всички присъстващи в залата, като изживяха със сърцето си изявите на нашите деца, повярваха в бъдещите им успехи и с тези си знания ще стигнат далече.
ОТЗИВИТЕ В ПЕЧАТА
На следващия ден многотиражният в. "24 часа" в броя си от 31 август изведе заглавието: ПОРТОКАЛОВИ МОМИЧЕТА В РАЯ. 4 мюсюлманчета просълзиха настойници на национално състезание" и написа:
"Цялото зло на света ще изчезне един ден, ще настъпи светло утро. В Него е спасението", продължават напева Сайде, Фатиме, Салиха и Емине. Те са на по 12 години от село Света Петка и са победили в религиозно състезание за деца в Пазарджишко. Затова представят районното мюфтийство на Националния конкурс в София...
Те учат религия като ЗИП по един час седмично, но отделно са ходили на летните курсове по Коран при стария ходжа на селото. Всички участници във вчерашното състезание са минали през лятното обучение и са победители на района... Победители са трите момчета от Айтос, които също имат сценично присъствие – бели ризи, черни панталони и вратовръзки. Най-дребничкият от тях притваря очи, когато започва да рецитира теглената с жребий дуа от корана и гласът му е толкова чист и завладяващ, че сред публиката (мюфтии от страната, учители и роднини на участниците и сюрия търчащи между редовете дечурлига) настана пълна тишина и кожата буквално настръхва от изпълнението".
За догодина обаче е сигурно - първенецът ще грабне лаптоп. Дума даде крумовградският мюфтия, който сега връчи лични 500 лева на децата от Айтос и още 200 лв. на учителя им, както обещал пред последния мюсюлмански събор."
Исмаил А. Чаушев
Портал 
