Отговорността на водачите

Отговорността на водачите

Да бъдеш водач по пътя към Аллах е колкото благородно, толкова и отговорно дело. Прекрасните черти на водачите оказват положително въздействие на околните, докато грешните и грозните им страни могат да бъдат копирани и подражавани като уж положителни.
Известна е приказката, в която ракът казва на малкото си раче:
- Защо вървиш тъй накриво и на една страна? Върви си право!
- Добре, мамо, първо ти ми покажи, как да вървя и аз ще те последвам! - рекло малкото.
Тази истина е валидна, както за малкото семейно огнище, така и за обществения живот и управлението на държавата. Историята е пълна с безброй примери в това отношение.
Така например, единият от двамата омеядски владетели, управлявали преди Омер бин Абдулазиз, известен под името "петият халиф", бил заслепен от разкошните дворци. По време на неговото управление, подражавайки му, хората започнали да си купуват и да строят една от друга по-хубави сгради....
На сборове и обществени места започнали да си говорят за различни материални придобивки... В желанието си да се надпреварват кой е по-влиятелен, хората започнали да се съревновават и в строежа на красиви къщи и вили и изпаднали в клопката на разточителството. Друг владетел пък се бил отдал на ядене, пиене, разкош и забавления. По негово време и поданиците му се отдавали на същите пороци и така пропилявали времето си.
Омер ибн Абдулазиз бил вярващ, искрен и аскетичен мюсюлманин. По време на неговото управление народът започнал да се съревновава в ибадетите и пестеливостта. На обществени места започнали да говорят: „Какво си прочел напоследък? Колко страници си запомнил от Корана? Колко дена оруч си спазил този месец?“
Пак по време на краткотрайното, но благодатно управление на Омер ибн Абдулазиз, което продължило само две и половина години, хората старателно са изплащали своя зекят и дарения и за пръв път в историята заможните не можели да намерят бедняци, на които да дават зекят!
Следователно онези, които се явяват водачи на хората и особено управниците, са принудени да внимават в своите намерения и действия. Защото и най-малката им слабост и грешка се увеличава многократно в очите на хората и се превръща в страшен водовъртеж, който обхваща цялото общество.
Веднъж Ебу Ханифе срещнал едно момче, което вървяло по калта. Той го съжалил и с усмивка му казал:
- Внимавай, момчето ми, да не паднеш!
Момчето с умни и проницателни очи се обърнало към имама и неочаквано му отговорило:
- О, имаме, моето падане не е нищо. Ако падна, само аз ще пострадам. Ала по-важно е вие да внимавате, защото ако вие се подхлъзнете, ще се подхлъзнат и паднат всички, които ви се подчиняват и ви следват и доста трудно ще бъде да се изправят на крака.
Учуден от отговора на момчето, Имам Ебу Ханифе с просълзени очи се обърнал към последователите си и им рекъл:
- Ако в някоя работа вие намерите по-добро решение, то тогава не бива да ме слушате. Това е признак за зрелост в исляма. Вашата привързаност към мен и подкрепата ви ще се изрази и по такъв начин.
Всъщност управниците са части, изрязани от обществената плът. Както те са отражение на обществото, така и обществото е тяхно отражение. Впрочем нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява: "Каквито сте, така ще бъдете управлявани..." (Суюти, Джами-ус-сагир. II, 82)
Затова Всевишният Аллах иска от нас, Неговите раби, да образуваме едно "общество на вярващи" и такива именно хора да поведат обществото. В един свещен айет се повелява:
"Аллах наш, дари ни със съпруги и потомци - радост за очите ни! И ни стори водители на богобоязливите!" (ел-Фуркан, 74)
Защото общество, което се състои от вярващи и богобоязливи хора, не би позволило на онези, които го водят, да го отклони от праведния път. Впрочем най-достойният сред сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), Хз. Ебу Бекр, обръщайки се към народа в деня на избирането му за халиф, заявил следното: "О, хора!.. Избран съм да ви бъда халиф, макар че не съм най-достойният измежду вас. Ако изпълнявам справедливо задачите си, помагайте ми. Ако постъпвам несправедливо, покажете ми правия път... Докато изпълнявам повелите на Аллах, подчинявайте ми се. Ако обаче се бунтувам срещу Аллах, не може и дума да става да ми се подчинявате. Нека Аллах да ви благослови и да ви възнагради!" /Ибн Саад/
От друга страна, да не забравяме, че едно общество, потънало в грехове, не би желало да види пред себе си праведен водач. Защото, известно е, че всеки общува със себеподобните си. Тези с характери на гарги, обичат умирисаната мърша. Те не изпитват наслада от уханието на розите и на благовонната амбра. Напротив, изпитват неприязън от тях. Впрочем племето на Лют (алейхис селям). което затънало в заблуди и изпитвало неприязън към присъствието на нравствено чисти хора в обществото подобни нещастници заплашвали праведните хора с думите: "Ако вие сте много чисти и честни, напуснете тази страна!.."
В заключение можем да кажем, че праведните хора, посветили живота си, изпълнен с достойнства, на човечеството, продължават да живеят след смъртта си. Тях ги погребват в сърцата и душите на хората. Пейгамберите и Аллаховите приятели са най-добрият примери в това отношение. Докато тяхната вяра и наставления живеят в нас, не биха могли да ни навредят отровите на заблудените. В душите, отворени за добродетелни хора, поникват млади кълнове и се поражда истинското щастие. А сърцата, лишени от тяхната духовност, се превръщат в пустини. Там чувствата излиняват.
Някога на земята са живели хора, достигнали върховете на добродетелността, обхванати от екстаза и дълбините на вярата и са водили човечеството. А днес край нас крачат безсърдечни джуджета. Епохата ни се нуждае от спасители, посветили себе си на великата истина... Обществото изпитва носталгия по тях... Защото падналият не осъзнава, че е паднал; а повлеченият не знае, че е повлечен... Та може ли очи, не видели светлина, да различат слънчевата от лунната?
Впрочем глобализиращият се свят довършва духовността като непрекъснато я стопява. Движението на обществата напомня тромавия и куц вървеж на нещастна дружина. А нашето пробуждане ще бъде възможно, ако се доближим до безсмъртните добродетелни личности, отърсили се от злобата. А това може да се постигне като се вслушаме в техните съвети и поемем по техния път.
Нека Всевишният Аллах не ни отклонява от пътя на любимците си. Нека всеки от нас да бъде сред истинските вярващи, осъзнали отговорността да представят исляма! Амин.

Осман Нури Топбаш

Източник