3 Ядрена физика и ислямско съзнание

Ядрена физика и ислямско съзнание

Детските му години са минали по склоновете на Западните Родопи. Тичал на воля по зелените поляни, дишал чистия планински въздух, къпал се в бистроструйните реки. Когато настанало време, нарамил торбичката и тръгнал на училище. Любознателното дете бързо схващало разказаното в училище, помнело и го преразказвало. А през останалото време можел да рита топка на малките полянки, но явно Аллах му дал любознателност, която щяла да го води напред.
През тези години няколко батковци от селото вече ходели при селския ходжа, който, необезпокояван от никого, вече можел да учи малчуганите на Аллаховата книга. Чудна и необяснима методика имат тези ходжи: За две три седмици те успяват да накарат немирните малчугани кротко да коленичат пред тях и послушно да почнат да сричат непознатата дотогава арабска азбука. Джемал също се запалил от техния пример. Вече наброявали седем осем души от селото. После се прехвърлили при друг ходжа. Вече били години, когато никой на никого не пречел и те спокойно можели да усвоят наизуст Корана.
Неусетно Джемал завършил селското училище. Ами сега? Тогава един от учителите му загатнал: "Иди, иди да се запишеш в гимназията в Девин!" Така и направил. Девин, естествено, не е голям град, но е чистичък, тих, спретнат градец.. Тъкмо да се съсредоточи човек върху книгите. Джемал отново залегнал над книгите. Колкото повече четял, толкова повече се разширявал кръгозорът му и разбирал колко малко знае! Дните на седмицата се търкаляли неусетно и идвал петъкът. Тогава той запретвал ръкави, вземал абдест и тръгвал към джамията. Тихо и кротко заемал мястото си сред джемаата и изпълнявал намаза си, след което поемал пътя за село...
Трите години минали като три дена. От една страна усвоявал светските науки, а от друга продължавал да усъвършенства познанията си по религия. Едното никак не пречело на другото, нито пък на поведението му в училище. Напротив, вероучението го възпитавало в почит и уважение към родителите, към учителите, към по-възрастните, в любов към малките. Освен това вече в селото имало неколцина връстници, с които се събирали в петъчните дни и след намаза поемали към селската сладкарница да се почерпят.
Само че другите му връстници не посмели да се откъснат от средата си. Докато той се учел в Девин, те се задоволили с онова, което са научили в селското училище. Естествено Джемал не можел да постави в рамка отличната си диплома от девинската гимназия и да я окачи на стената в кухнята. Решил да продължи по-нагоре образованието си. Две били специалностите, които го влечели: лесо-инженер или ядрен физик. За първата горе долу имал представа, а втората била обвита в мъглявина и тя някак си го примамвала повече.
Подал молба на двете места, явил се на приемни изпити и ги издържал блестящо. Приели го и на двете места. Но Джемал избрал ядрената физика. Там било и неговото бъдеще!
Тази година Джемал Кара е в трети курс. Имало е случаи асистенти и доценти да се удивляват на удивителните способности на това родопско момче, което с лекота се справяло с материала. По едно време решил, че не бива повече да бъде в тежест на родителите си. Тогава отново ръка му подал батко му Салих. Той го уреди на работа в една печатница: Да се учи на труд и занаят.
А междувременно вечер той сядал пред компютъра да странира поредната книга. Така че Джемал просто не знае какво е това скука, просто няма свободно време за това. Денем той тича на лекции, оттам в печатницата, а после сяда пред компютъра.
...Всеки петъчен ден младежите от Гьоврен, които работят или учат в София, се събират в джамията Баня башъ в София, където хатиб е Неджати Узун от тяхното село. След намаза седнат някъде, поръчат си по едно кафе, кажат си няколко думи и едните поемат към село, а другите - към строителните обекти. Джемал пък заналяга над книгите. Защото знае, че утрешният ядрен инженер, който ще разполага с огромна сила не може да е полуграмотен човек. Пък и първият му ходжа още навремето ясно и точно му е предал първото послание на Свещения Коран: "Чети!.." И той прекрасно знае, че нашата вяра не е вяра на невежите, а напротив, тя подчертава: "Науката е изгубената вещ на човека. И в Китай да я намери, трябва да я вземе!”
Джемал Кара с увереност гледа в бъдещето. Докато той завърши образованието си строителството на АЕЦ-Белене ще напредне доста. Той прекрасно знае също, че в една страна, където липсват подземни богатства, а водните ресурси са ограничени, огромно значение придобива ядрената енергетика. А погледнато от другия ъгъл - за балканските страни тя придобива още по-голямо значение!
И. Ч.