Ислямът за възрастните и инвалидите

Ислямът за възрастните и инвалидите

Всяко общество трябва да отделя голямо внимание на възрастните и инвалидите. Както младостта, така и старостта са от Аллах. “Аллах е, Които ви сътвори слаби. После след слабостта ви даде сила. После след силата - слабост и посивяване. Сътворява Той каквото пожелае. Той е Всезнаещия, Всемогъщия.” (ер-Рум, 54)
Когато човек остарее, губи предишните си сили, намаляват или изчезват някои функции на организма му. Възрастният човек все едно, че се връща в детството си. Впрочем в един друг айет се повелява: „И на когото дадем дълголетие, преобръщаме неговата природа. Нима не проумяват?” (Йа-Син, 68)
Човек се състои от тяло и душа. Тялото остарява, ала душата винаги остава млада. Ето защо никак не е правилно възрастните хора да бъдат подценявани. Те губят част от уменията и способностите си, които са имали на младини. Намаляват силите им, затова пък се увеличава мъдростта и разсъдливостта им. Логическото и правилно мислене при тях е по-развито. Те разсъждават по-мъдро. Когато натрупаните знания се слеят с опита и зрелостта, настъпват щастливите старини.
“Възрастният човек е освободен от многобройните страсти. На старини човек може да не е способен да върши работи, които изискват физическа сила, но има немалко неща, които могат да се свършат с духовни усилия, с ум, разсъдък и опит. Човек, който се е отдал на работа, не усеща кога е настъпила старостта, не грохва изведнъж. Лишаването от насладите на младостта е равносилно на отказ от лошите навици, защото ненаситните страсти предизвикват много вреди на човека. Има удоволствия и развлечения, към които възрастните не изпитват влечение. Но не трябва да се забравя, че те не усещат липсата им. Никой не се измъчва за нещо, чиято липса не усеща. Младият човек се надява да живее дълго, а възрастният вече е живял дълго. Та има ли неща тъй дълго в човешкия живот?“ (Цицерон, Старост)
Възрастните са най-достойните за уважение членове на едно общество. Наш религиозен и човешки дълг е да проявяваме внимание и уважение към тези хора, които са изживели голяма част от живота си в служба на обществото. Особено когато тези хора са наши родители. “И повели твоят Аллах да не служите другиму, освен Нему и към родителите се отнасяйте с добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!” (ел-Исра, 23-24)

Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) и възрастните
Според едно предание, достигнало до нас чрез Енес ибн Малик (радиаллаху анху), веднъж някакъв възрастен човек пожелал да види Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), но вярващите в джамията не му сторили път. Тогава нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелил: „Не е един от нас този, който не проявява милост към малките и не уважава възрастните". (Тирмизи) Пак според нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем): „Уважението и доброто отношение, които проявяваме към възрастните е част от уважението към Аллах.“ (Ебу Давуд)
Не бива да се забравя, че днешните младежи са старците на бъдещето. Човек каквото посее, това и ще пожъне. Този, който е сторил добрини, ще намери добрини, а който е правил злини, ще намери злини. В тази връзка нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Ако един младеж окаже внимание на някой човек заради годините му, то тогава Всевишният Аллах непременно ще го възнагради, когато остарее.“ (Тирмизи)
Ние трябва да се възползваме не само от опита, но и от молитвите на възрастните хора. Те са зрели, но особено чувствителни. Ще бъде непризнателност и неблагодарност от наша страна да останат с впечатление, че вече не ги бива за нищо и че само са в тежест на другите, защото не бива да забравяме, че до днешното си положение сме достигнали благодарение на техните усилия.
Доброто отношение към възрастните означава да им оказваме не само материална помощ, но и да ги подкрепяме морално – да ги почитаме, да им правим услуги, да ги поздравяваме, да бъдем засмени, когато разговаряме с тях, да пристъпваме добронамерено към тях. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) преценява всичко това като част от уважението към Аллах.
В тази насока многозначителни са следните два хадиса: „Ако не бяха малките бебета, мощните старци и пасящите невинни животни, то щеше да ви сполети поток от гнет и теглила.“ (Хейсеми) „Вас ви подпомагат и прехранват единствено, заради слабите и беззащитните.“ (Бухари)
Най-доброто място, където възрастните доизживяват живота си, е собственият им дом, или при децата им. Те не трябва да се осъждат в никакъв случай на самота.
От своя страна възрастните също не трябва да се отпускат, а да продължават да бъдат в помощ на останалите край тях хора в рамките на своите възможности и опит и да посрещат с разбиране постъпките на младите и близките си. Те трябва да оползотворяват времето си като се срещат и разговарят с връстниците си, да се молят, да четат Корана и други полезни книги.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: „Най-добрият от хората е този, който е живял дълго и е правил добрини. А най-лошият от хората е онзи, който е живял дълго, но делата му не са били добри.“ (Тирмизи)
Не трябва да се забравя, че истинският живот е животът в отвъдния свят. Животът на този свят е преходен, а вечен е животът в отвъдния. Смъртта е среща с Аллах. Старостта не е само времето, когато настъпват безсилието и трудностите, но и времето, през което в човешкият живот има много прекрасни и приятни моменти.

Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) и инвалидите
Всевишният Аллах е възнаградил хората с много и различни блага. Техният брой няма край. Впрочем в един свещен айет се повелява: „И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Аллах е опрощаващ, милосърден.“ (ен-Нахл, 18)
Човек или по рождение, или през по-късните години от своя живот може да бъде лишен от някои благодеяния. Например, може да не вижда, да не чува, може да осакати крака или ръката си. Неговата задача при подобни случаи е да прояви търпение като оцени по най-добрия начин останалите си качества и да благодари на Аллах. Човек никога не трябва да забравя, че има много други хора, които живеят при още по-тежки условия. Освен това не бива да забравяме, че трябва да благодарим за всяко дадено благо и, че един ден ще бъдем подложени на разпит как сме ги оползотворили. В тази връзка в Корана се споменава, че очите, ушите, сърцето... всички са отговорни. (ел-Исра, 36)
Човек може да си задава въпроси като: „Защо ми се случи това? Какво направих, та да стане така? Защо точно мен трябваше да сполети?“ Към тези неща не трябва да се отнасяме като към някакво наказание. В нашето общество има хиляди хора, които назоваваме с общото наименование инвалиди. Някои от тях са такива по рождение. Човек, както е известно, се ражда без грях и невинен на тоя свят. Освен това не всяко неблагополучие е вид наказание. Ако беше така, щяха ли да изпитват такива несгоди и мъки най-избраните и любими раби на Аллах - пророците? Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е заявявал: „Повечето от нещастията се случват на пророците, на светците и на последно място на останалите хора.“ (Ибн Мадже) Следователно, трябва да проявяваме търпение при такива случаи и да знаем, че това е своеобразно изпитание и който прояви търпение ще положи с успех този изпит.
„Не се случва беда, преди да сме я породили – нито на земята, нито с вас самите, без да е (записано) в Книгата. За Аллах това е лесно. За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало и да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците.“ (ел-Хадид, 22-23)
„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Аллах. Те са напътените.“ (Бакара, 155-157)
Трябва да се знае, че повече вреди си причинява човек, ако изпадне в безизходица и в безнадеждност, поради някакво нещастие и се разбунтува: „Кажи (о, Мухаммед!): „О, Мои вярващи раби, бойте се от противопоставяне на своя Аллах.” (ез-Зумер, 10) Нима не е по-добре, вместо да изпаднем в песимизъм и да вгорчим живота си, да проявим търпение и да се задоволим с онези блага с които разполагаме?
Много са ценни първите айети на сура „Абесе” от Свещения Коран, които ни разкриват отношението на исляма към инвалидите. В споменатите айети Всевишният Аллах не одобрява не само лошото отношение към инвалидите, но дори навъсеното лице, като повелява винаги да проявяваме внимание към тях. Ето какво се казва в част от сурата: „Той (Пейгамберът) се намръщи и обърна гръб, че при него е дошъл слепецът. Но ти откъде знаеш, може да се пречисти. Или да се поучи, та да му е от полза поуката... А онзи, които е безразличен, с него си се заел. И не е твоя грижа, че не се пречиства. А от онзи, които е дошъл при теб с упоритост и е богобоязлив, от него ти се отвръщаш. Ала не! Това е поучение и които пожелае, той се поучава - в писания почитани.“ (Абесе, 1-12)
Нашата религия признава някои улеснения както за възрастните, така и за инвалидите при изпълнението на някои от ибадетите и поклоните. Пейгамберът ни препоръчва на инвалидите преди всичко търпение. От съпругата на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) ние научаваме, че той съветвал онези мюсюлмани, с които са се случили нещастия, да постъпват така, както се повелява в Корана: „И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме!“ (ел-Бакара, 156)
От друга страна не е прието хората да бъдат подценявани, укорявани, обиждани и подигравани заради някои техни телесни недъзи. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: “Ако някой подценява своя събрат мюсюлманин, това му стига за грях.” (Муслим, Бирр). Нека не забравяме, че всеки момент подобни неща могат да се случат с всеки от нас.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни е повелил да се отнасяме най-доброжелателно с инвалидите и де не се подиграваме с техните недостатъци. Всевишният Аллах оценява хората не по външния им вид, по пола, расата, длъжността и социалното им положение, а според вярата, поведението и постъпките им. В тази връзка отново нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: “Всевишният Аллах не гледа фигурите ви, външния ви вид и богатствата ви, а гледа сърцата и делата ви.” (Муслим, Бирр).

Проф. д-р Абдурахман Четин

Източник