Моето откриване на истината

Моето откриване на истината

Щастлив би се почувствал човек, когато усеща със сърцето си всичко заобикалящо го! Щастлив би се почувствал човек, когато се взре в мисията на своето съществуване.
Още по-щастлив би се почувствал човек, когато открие истината, макар и след толкова дълъг път.
Постепенно разбрах своето призвание в живота. Много пъти съм си задавал въпроса: Защо съм се появил на този свят и какъв е смисълът на съществуването ми. Как трябва да живея и защо? Обичам да размишлявам върху нещата, да бъда справедлив, доколкото мога, да се придържам към морала. Изпитвам удовлетворение, когато чуя от хората, че всяка моя дума е истина.
Признавам, че както всички земни хора, така и аз, волно или неволно, съм допускал грешки. Когато осъзнавам това, искрено съжалявам и търся всевъзможни начини, за да споделя с някой за тези мои прегрешения. С две думи опитвах се да живея както си искам, но разбрах, че все някога ще умра и раздялата ми с живота ще стане неизбежна.
Тези мои мисли все ме подтикваха да търся истината. Каква ли ще е тя? Опитвах се да вярвам в нещо, може би в онова, което е около мене. Минаха дни, години и разбрах, че нищо не се е появило на този свят от само себе си.
Междучовешките взаимоотношения ме караха да търся нещо друго, по-различно. Какво ли бе то?
Животът ме сближаваше с хора вярващи, ала в действителност нищо не знаех за тях. С течение на времето разбрах, че тези хора се молят на Бог, но нищо повече...
Разбрах, че всъщност случайност не съществува. В мен се възпламени някаква искра и започнах да се срещам с тези хора. Слушах какво говорят и усещах, че тези неща са ми някак много познати. Записах се да изучавам Библията в Англия, след това и в България. Получих диплом за пастор мисионер. Вече можех да проповядвам словото Божие където пожелая. Това за мен беше най-голямата радост. Където чувах, че има евангелска църква, с желание отивах там. Така посетих много села и градове в страната. Постоянно посочвах на хората примери за неправилното възприемане на нещата от Библията и за тяхното невярно тълкуване. Това ги отдалечаваше от мен. Отправях горещи молитви към Бога да ми открие истинския път на служение, та когато дойде време да не търся оправдание.
Отново минаха години, през които не спирах да се моля. И ето, че дойде денят, в който Бог ме сближи с човека, който ме насочи в правия път! От този момент аз виждах как след всеки изминал ден и час се променях. Имах чувството, че виждам нещата по друг начин и наистина нещо ме изпълваше. Човекът, който ме насочи, Аллах да е доволен от него, като че ли изчакваше търпеливо аз да започна да му задавам въпроси.
И наистина стана така – ден след ден желанието ми да науча нещо повече за Всевишния Аллах все повече растеше.
Започнах да чета друга литература, която все повече обогатяваше знанията ми. Разбрах колко истини са били скрити от мен. Разбрах, че онова, което съм научил преди, е било толкова малко. Всъщност всичко представляваше мъглявина, която забулваше разсъдъка ми. Може би точно тази мъглявина ме подтикваше да търся истината за единния Творец, Всевишния Аллах.
Кое ме накара да повярвам и да приема религията ислям като най-точна? В по-раншния си живот, която и евангелска църква да съм посещавал, пасторът винаги говореше лошо за исляма и че мюсюлманите служат на Бога Мухаммед (!). Още тогава не приемах това за нормално, но нищо не казвах и не предприемах, тъй като знанията, които притежавах, бяха недостатъчни. Когато започнах да навлизам в исляма, почувствах как постепенно се променям. Около година и половина след приемането на исляма се сбъдна мечтата ми да посетя светите места Мекка и Медина.
Чувствам се щастлив, защото усетих, че вярата и обичта ми идват от дълбочината на сърцето ми. Убедих се, че вярата в Аллах без покритие е само губене на време.
Давуд Ходжа

Източник