5 Слънцето изгрява от запад

Слънцето изгрява от запад

Преди много години прочетох в пресата информация, която дълбоко заседна в съзнанието ми. Някакво племе в Африка, ако не воювало в продължение на 15-20 години, не можело да си намери място. Трябвало непременно да участва в битки, да пролее кръв, да даде двеста-триста жертви и тогава настъпвало успокоение. Има и подобни хора. Непременно ще си изпросят боя, за да се усмирят...
Защо припомних този случай ли? Както знаете според мнозина нашият преход към демокрацията е станал по безкръвен път. Нека първо да кажем няколко думи дали това беше наистина така и тогава да продължим по-нататък.
Вярно е, че у нас оръжията не заговориха, оръдията не стреляха, не бяха разрушени градове и села, не горяха частни или обществени сгради, нямаше общи гробове... Всичко това е абсолютно вярно. Но кой би могъл да ни каже колко хора си отидоха от този свят поради недохранване, поради невъзможността да си купят лекарства? Колко души си туриха въжето поради безизходицата да изхранят семействата си? Ние не знаем това, защото никой не ни го казва.
Е, вярно е, че ние не изпитахме трагедията, която преживя съседна Югославия. Там довчерашни братски народи се хванаха гуша за гуша и още не са се укротили. В този смисъл у нас нямаше кръвопролития, слава на Аллах. Ние знаем и причините за това. Но струва ми се, че има хора, които съжаляват за пропуснатите възможности. Като чуят за някакъв раздор, те настръхват: Как, пак ли турците? Тези мюсюлмани са замислили нещо...
Поражението, което претърпяха след пропадналия опит за "възродителен процес", не им дава покой. Каква радост, какви възторзи бяха само! Ах, как ни завиждаха, че сме избрали "най-звучните и най-хубавите имена" довчерашните ни колеги, приятели, съседи. А на нас сърцата ни плачеха. "Така ви се пада! Получихте си го!" - казваха някои от тях. За голямо съжаление сред тържествуващите имаше и такива, които бяха израснали сред нас.
Тези дни безвъзвратно отминаха, но ние не сме ги забравили!
Миналото лято изникна изневиделица наболелият проблем с езана! Какво ли не чухме! "Не, не може! Къде се е чуло и видяло такова нещо! Не можем да спим, нарушава се спокойствието ни!.." Цяло лято кой ли не развяваше това парцаливо твърдение над иначе чистите ни простори.. Сега на дневен ред са изборите за Европейския парламент. Отново същите лъвове се втурнаха на празната арена. Отново чухме какво ли не!
Ще ми се да кажа, че не всички го правят. Но ако тези, останалите, съставляват 60 на сто от нацията и ако 15 на сто предпочитат засега да мълчат и ако хората, представляващи този народ, все още не са осъзнали, че вече сме членове на ЕС, какво излиза? Ясно ми е, че от 130 години насам все така са промивани мозъците. Все ние сме били черните овце, виновниците. Все така върху враждебното отношение към етническите турци е изграждано българското национално самосъзнание. Вижте днешните телевизионни програми, чуйте радиата!
От друга страна от време навреме се обръщат назад и гледат, че на Балканите комай нямаме приятелска държава! Е, ако ти имаш проблеми с всичките си съседи, не би ли трябвало да се замислиш малко.
Ала на времето, когато държавниците на тази страна са бивали притиснати от всички страни, те си поемали дъх при комшиите. И не само те. И великите "освободители", когато след Гражданската война бяха изсипани в морето от Одеса, пак в Истанбул потърсиха пристан.
Но както е известно, доброто се забравя.
Аз зная, че няма кой да чуе това, което ще кажа, но все пак не мога да го премълча. Мен дълбоко ме наранява да наричат моите български приятели "роби", макар, че "робство" в речниковото значение на думата едва ли е имало. Хайде, да речем, че това е било простено в първите години след изтеглянето на османците. Все пак тогава е трябвало да се изгради някакво национално самосъзнание. Но в годините на "социалистическото съзидание" отново продължиха да тръбят за "турско робство", за да замаскират тогавашното робство. Уж, че тогава народът е бил "свободен"!
И как не след като си му отнел земята, добитъка, фабриката, имота и си го пуснал ей тъй на свобода в поднебесния затвор. Кой къде можеше да отиде в онези години? А в "робските" времена будните българчета учели в Русия, Германия, Австрия, Франция, Англия и поназнайвали по няколко езика!
Тази есен с група пенсионери посетих Дряновския манастир. Ама ония ми ти "роби" на времето като взели и построили великолепен манастир в един райски кът, та да се чудиш! А точно срещу градския музей отново някой си „роб” издигнал величествен палат за чудо и приказ. Питам служителката в музея кой бей е построил този палат. Отговорът бе: "Какъв бей, господине! В нашия град турчин не е стъпвал!" "Е, тогава как са могли тези "роби" да строят и да живеят в такива палати? Та нали на роба краката и ръцете му са вързани! Ама направили са!.. Тогава, или робство не е имало, или направеното не е от българи! Иначе нещата не се връзват...
И вижте сега нова шумотевица! Още малко и за безснежната зима ще сме виновни пак ние, турците и мюсюлманите. Защото, знайно е, че министърът на бедствията и авариите е от нашите. Затова министърът на околната среда, плюс този на земеделието, вкупом са "виновни".
Да, безкръвният ни преход явно силно тревожи някои хора. И на тях като на онова африканско племе ги сърбят ръцете и гърбовете. Но каквото и да кажат, все пак процентите неудържимо растат. Сега са едва 12 на сто, но утре, вдруги ден току виж станали 22 на сто... Защото някой беше казал, че един народ не можеш да го лъжеш вечно. Вижте французите и германците. Искат да напишат новата история на ЕС. А ние? Нима ние ще присъстваме в нея като робите на Европа? За Бога, почитаеми мои съграждани, моля ви, опомнете се: Вие не сте роби! Вие сте свободни хора! Само малко нещо са ви приспали! Събудете се! Виждате, вече слънцето изгрява от Запад!
И.Ч.