Търпението е слънцето на живота

Търпението е слънцето на живота

Трябва да се научим на търпение.
- От кого?
- От Този, Който най-добре знае търпението.
- А кой е Този, Който най-добре знае търпението?
- Несъмнено това е Всевишният Аллах. Защото няма друг, който да търпи повече от Всевишния Аллах, въпреки злините, които се правят. Така повелява нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). И продължава по следния начин размислите си: "Хората Му приписват съдружници (кланят се не пред Аллах, а на други божества вместо Него; едните заявяват, че Иса е Негов син, други Го клеветят като казват, че меляикетата са Негови дъщери). Въпреки това Всевишният Аллах ги дарява със здраве и прехрана". (Муслим).
Поради търпението, което проявява въпреки тези клевети Творецът на световете се нарича още "Сабур", т.е. много търпелив.
Той не бърза да наказва онези, които Го клеветят и не им се заканва с думите: "Значи вие ме обиждате, а?.." Защото другото Му име е "Халим", т.е. "не постъпва с ярост и незабавно". И така, Всевишният ни Аллах, Който е "Сабур" и "Халим" на повече от над 90 места в Свещения Коран говори за търпението – сабр.

Наградата за търпеливият е дженнетът
Всевишният Аллах ни препоръчва търпението по следния начин: "Вярващи! Бъдете търпеливи; нека враговете ви останат след вас в търпението” (Ал-и Имран, 200) "Търпете!” Защото Аллах е с търпеливите" (Енфал, 46) "Търпението е по-доброто за вас" (Ниса, 25) "Потърпи. Само Аллах те дарява със силата, която устояваш на трудностите." (Нахл, 127) "Потърпи, защото именно упоритите ще бъдат безгранично възнаградени" (Зумер, 10) И отново по словата на Всевишния Аллах: Към щастливците, пребиваващи в дженнета меляикетата ще казват: "Привет вам, че бяхте търпеливи! Какъв прекрасен край на жизнения път е това!" (Раад, 24)

Заръката към нас е търпението
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се научи на търпение от търпеливия Сабур Аллах. Той преодоля хиляди трудности през живота си. Той ни учи, че животът се състои от трудности и притеснения. Той ни научи, че търпението пред трудностите е по-добре от живот без трудности.
Един ден при него дойде един слепец и го помоли:
"Моли се на Аллах, та да виждам!"
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) му каза:
"Ако искаш ще се помоля. Но за теб е по-добре да търпиш несгодата си". Но човекът вместо търпението предпочете оздравяването. Тогава нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) го научи на молитвата, с която да се моли за своето оздравяване." (Тирмизи)
Във всяка епоха хората са проявявали различен характер по отношение на по-бързото оздравяване вместо търпението. Впрочем през друг един ден при Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) дойде една мургава жена и му заяви: "Получавам припадъци. Тогава разкъсвам дрехите си, от което ме е срам. Помолете се на Аллах, за мое то оздравяване".
Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) й заяви:
"Ако речеш да потърпиш, ще бъдеш възнаградена с дженнет. Но ако пък настояваш непременно да оздравееш, ще се помоля да те излекува!" При тези думи тя заяви: "Аз ще търпя болестта си. Но се молете да не се разголвам, когато получавам припадъци!" Тогава нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се примоли да не се разкрива тялото й.

Най-ценното благо
Кое е най-ценното благо, с което ни е дарил Всевишният Аллах? Богатството ли? Красотата ли? Силата и мощта ли? Нито едно от тези блага. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) разкрива по следния начин това: "На никого не е давано по-голямо благо от търпението!" (Бухари, Муслим). Според нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) трудностите и притесненията, с които се срещаме в живота си са своеобразни дарове за нас. Защото Всевишният Аллах дарява с трудности и притеснения онези, които ги обича. (Тирмизи).
Отново по думите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем): "Най-трудните притеснения се случват на пейгамберите. Този, който е силно вярващ има много притеснения, а ако е слаб вярващ, ще има малко притеснения. Всевишният Аллах не намалява мъките и страданията на Своя раб докато той не се освободи изцяло от греховете си." (Муслим, Тирмизи).
При това Всевишният Аллах заявява, че ще продължава да подлага на изпитание търпеливите си раби. (Мухаммед, 31)
Ала ние като истински невежи хора си задаваме въпроса: "Аллах мой! С какво съм прегрешил та непрекъснато съм в беди?" Ние смятаме, че мъките и притесненията са предназначени само за грешниците.
Има още нещо, което трябва да знаем за търпението: Него го изказва по следния начин нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем): "Търпението е светлина. То само излъчва светлината си и осветява пътя на търпеливия човек и украсява живота му".

Търпението е начало на всяка дейност
Ние всъщност не знаем какво представлява търпението. Смятаме, че то е изтърпяването на притесненията и мъките, които ни се случват. Ала търпението не се състои в понасянето или изтърпяването на болките и ужасите. Търпението е нещо, което обхваща целия ни живот. Така например, понасяйки трудностите и несгодите на войната, се побеждава неприятелят и това е възможно единствено благодарение на търпението. Но ние го наричаме героизъм или мъжество тази храброст.
От друга страна тялото ни иска да живее в наслади и удоволствия. Но ние се противопоставяме на тези желания и проявяваме търпение. Ала това противопоставяне ние не наричаме търпение, а отшелничество и аскетизъм.
Тялото ни много харесва и забранените наслади, но тъй като религията ги забранява, ние също се съпротивляваме срещу тях. Ала тази съпротива не я наричаме търпение, а целомъдрие и непорочност.
Нека да не забравяме и гнева, който е по-сладък от меда. Трудно нещо е човек да владее гнева си. Това търпение, с което възпират гнева си смелчагите го наричаме кротост или спокойствие.
Добродетелта, наречена търпение не се състои само от тези неща. Някой може да ни довери тайната си. Идва един момент, в който усилието да съхраним тази тайна ни изгаря отвътре. Ние умираме от нетърпение да го споделим с някого. Ала наш дълг е да превърнем сърцата си в гробница на тайни и да запазим това, което ни е доверено. Сиреч пазенето на тайна също така изисква търпение.
Удовлетвореността, задоволяването с малкото, с което разполагаме черпи своите сили също от търпението.
Съпротивата срещу желанието на тялото да яде и да пие все повече е също така въпрос на търпение.
Както се вижда, за да се живее по изискванията на вярата се налага да се възпират безброй желания на тялото, да им се съпротивлява и да се проявява търпение. Без търпение е немислимо да се постигне съвършенството. Блазе им на онези смелчаци, които благодарение на търпението постигат целите си, на онези, които живеят с аскетизма и спокойствието си, които умеят да пазят тайната и тези, които се задоволяват с малкото, което имат. Привет на тях!

Проф. д-р М. Яшар Кандемир

Източник