Разширяването на Вселената

РАЗШИРЯВАНЕТО НА ВСЕЛЕНАТА

В Корана, който е низпослан преди 14 века, време, през което науката астрономия не е била развита, разширяването на Вселената е съобщено така:

И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор. (Сура Зарийат, 47)

Споменатата в горния айят дума “небе” на много места в Корана се използва със значението на космос и вселена. Тук отново е използвана в този смисъл. Арабската дума “musi'une” от израза “inna le musiune”, който е преведен на български език като “ние даваме простор (разширяваме)”, произлиза от глагола “evsea”, който означава “разширявам”. Представката “le” поставя ударение върху съществителното или прилагателното, пред които е поставена, и добавя значението на “твърде много”. Поради тази причина този израз означава “ние твърде много разширяваме небето, или Вселената”. Ето така, заключението, до което съвременната наука достига, съвпада със съобщеното ни в Корана.1


Едуин Хъбъл с огромният си телескоп.


Джордж Лематре

Единственото виждане, което преобладава в научния свят до началото на 20-ти век, е, че “Вселената има постоянна структура и съществува още от вечността”. Но извършените благодарение на съвременната технология проучвания, наблюдения и изчисления разкриват, че Вселената има начало и постоянно се “разширява”.

В началото на 20-ти век руският физик Александър Фридмън и белгийският учен Джордж Лематре теоретически изчисляват, че Вселената се намира в едно непрекъснато движение и се разширява.

През 1929 година този факт е доказан и чрез метода на наблюденията. Когато американският астроном Едуин Хъбъл изследва небето чрез огромен телескоп, открива, че звездите и галактиките постоянно се отдалечават една от друга. Това откритие се приема като едно от най-големите в историята на астрономията. По време на тези наблюдения Хъбъл забелязва, че звездите излъчват съобразно тяхната отдалеченост сияние, доближаващо се до червения цвят.


От първата експлозия (Big Bang) до днес Вселената продължава да се разширява с бърза скорост. Учените уподобяват разширяващата се Вселена на повърхността на балон.

Според познатите ни физични закони спектърът на светлините, които се придвижват към точката, върху която се извършват наблюденията, се изменя от виолетов цвят към аленочервен, с отдалечаването им от тази точка. По време на наблюденията на Хъбъл в сиянието на звездите се забелязва едно изменение към аленочервено. Т.е. звездите постоянно се отдалечават. Звездите и галактиките се отдалечават не само от нас, но и една от друга. Една Вселена, в която всичко се отдалечава едно от друго, от своя страна пък може да бъде определена като постоянно “разширяваща” се Вселена. Фактът, че Вселената се разширява, се доказва и чрез извършените през следващите години наблюдения.

За да разберете въпроса по-добре, може да си представите Вселената като повърхността на един надут балон. Така както точките, разположени върху балона, се раздалечават една от друга с надуване на балона, така и космичните тела се раздалечават едно от друго с разширяването на Вселената. Всъщност този факт е също така теоретично доказан от смятания за един от най-великите учени на 20-ти век, Алберт Айнщайн. Но за да не противоречи на “модела за постоянна Вселена”, който е бил широкопризнат през този период, Айнщайн захвърля настрана това свое откритие. По-късно Айнщайн ще оцени тази своя постъпка като “най-голямата грешка на кариерата ми”.2

Преди много векове, когато тази научна истина все още не е била известна на нито един човек, тя е съобщена в Корана. Това е така, защото Коранът е словото на Аллах – твореца и господаря на цялата Вселена.


1. S. Waqar Ahmed Husaini, The Quran for Astronomy and Earth Exploration from Space 3rd ed. (New Delhi: Goodword Press: 1999), 103-108.
2. www.time.com/time/time100/scientist/profile/hubble.html.