РАВНОСМЕТКА
Забързана, залутана в живота свой,
с големите стремежи, дребните борби,
потънала във всекидневни грижи и мечти,
забравих в нехайство другите души.
Каква ли равносметка днес да си направя
и как ли лошите дела и думи да изправя,
че колко ли хора съм аз наранила,
как болката тяхна бих изтрила?
Дали заслужих днес Неговото задоволство?
Че с какво? — живях в разточително охолство.
Дали погалих бедното сираче,
което несретно и самотно плаче?
Дали и на просяка коричка хляб аз дадох,
на нуждаещият се ръка дали подадох?
Дали усмивка днес на улицата подарих?
Или всичко туй дълбоко в душата своя скрих.
Ала днес едва, едва разбрах
какъв скъперник е човека.
Чуждата болка до него достига,
едва когато и него болката застига.
Портал 
