Време за равносметка
Свещеният месец рамазан дойде. Рамазанът е много важен месец за всички мюсюлмани. Затова Аллах е пожелал и предхождащите го два месеца да бъдат свещени и ги е „изпъстрил" с многобройни свещени дни и нощи. Сега вече се намираме във финалната фаза на така наречените трите месеца. През двата от тях пречиствахме душите и телата си, за да посрещнем рамазан както подобава. През месеците Реджеб и Шабан приготвяхме зърното и разоравахме нивата, в която ще го посеем през рамазан. Реджеб и Шабан бяха времето за подготовка за посева, който ще се посее през рамазана, а времето за беритба, събиране на реколтата е краят на свещения месец, т. е. байрамската нощ. Тогава ще бъдем възнаградени за извършеното от нас през месец рамазан и предшестващите го Реджеб и Шабан.
Ние сме просто хора... Забравяме, да, доста често забравяме за задълженията си. Но сме благодарни на Всевишния, който е всемилостив и всеопрощаващ, че постоянно ни напомня. Ето защо за рамазана и за свещените дни и нощи трябва да мислим като за вид напомняне. Често пъти, потънали в земните проблеми, забравяме за Ахирета (отвъдното). Заемаме се да оправяме или да спасяваме света, но се оказва, че сме безпомощни да защитим сърцето си от многобройните земни изкушения, които ни атакуват.
Да благодарим на Аллах, че не оставя нас, Неговите раби, сами и ни помага да се съвземем. Улисани в ежедневието си, не усещаме как трите месеца чукат на вратите ни. Тогава, колкото и да е късно, се сещаме да се обърнем към духовността, защото рамазан идва, а ние трябва да го посрещнем с чиста душа.
През трите месеца Пейгамберът ни Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем отправяше следната дуа: „Аллахумме барик лена фи реджебе вe шабан, вe беллигна рамазан: О, Аллах! Благослови нам Реджеб и Шабан, и нека да достигнем Рамазан" (Джамиу'с-сагийр, т. 5, стр. 131). Слава на Аллах, мнозина от нас изкараха Реджеб и Шабан живи и здрави и достигнаха рамазан. Този месец е свещен и благодатен. Благодатта на тези месеци е двустранна, милостта и благодатта текат от чешми: От една страна през това време Аллах опрощава греховете на всеки, който прави тевбе (покаяние), изпълнява молбите на всеки, който Му се моли, възнаграждава всеки, който желае Неговата благодат и който извършва ибадети. А от друга страна през този месец мюсюлманите избягват да извършват грехове и печелят севаб (въздаяния). Сред цялото ислямско общество греховете и престъпленията значително намаляват. Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) казва, че „през месец рамазан дяволът е завързан здраво със синджири, окови". (Бухари, Савм, 5)
Свещеният месец рамазан е време за равносметка. Всеки трябва добре да си спомни какво е извършил през годината: Колко рекята намаз не е изпълнил на време, колко дни е говял нафиле оруч, колко нафиле намаз е извършил, колко бедни е зарадвал, давайки им садака, дали е дал зекята си на подходящия човек, за подходяща цел? Колко пъти е разгърнал Корана, върху кое от прочетеното е размишлявал и какво е възприел и колко от това практикувал, изпълнил? От предишния рамазан до този колко братя мюсюлмани е посетил, колко непознати хора или приятели е зарадвал по някакъв начин и колко е обидил? Наранили ли са душата му всичките несправедливости и ужасни неща, които се случват в ислямския свят и изобщо в света, и до каква степен всичко това го е разтревожило? Колко пъти е отправял дуа за страдащите и онеправданите? Колко пъти земните желания, блага и страсти са обсебвали сърцето му, кътчето, което трябва да бъде изпълнено само с любов към Аллах? Колко пъти е искал прошка и е правил тевбе пред Аллах за греховете, които постоянно е извършвал?
Свещеният рамазан е моментът, в който трябва да си зададем всички тези въпроси. Защото не забравяйте, че ако не го направим сега, то непременно ще дойде време, когато ще ни питат...
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (119), Юли, 2003 година
Портал 
