За промените в духовните ни училища
Обучението и възпитанието са сложен и продължителен процес, който се променя според времето и условията. Обучението също така представлява низ от търсения. По пътя на истината, която е утвърдила и запазила дадени ценности в продължение на векове. От друга страна обаче ако не променя своите методи и средства според променящите се условия учебният процес, рискува да отведе човека в заблуда вместо да го изведе на правилния път.
Онези, които се интересуват от въпросната тема знаят, че бяха въведени редица новости в трите ни духовни училища с оглед повишаване качеството на обучението в тях. Тези усилия включваха промени както в ръководството и управлението на тези училища, така и в подобряване на кадровия им състав, както и в условията за обучение и възпитание, в методиката и съдържанието на учебната програма. В края на миналата учебна година също бяха въведени някои промени и подобрения пак с оглед издигане в качествено и количествено отношение на обучението в тях.
В този смисъл на тези промени настъпиха някои положителни изменения в кадровия състав на трите ни училища. Сведен бе до минимум броят на гостуващите учители и на тяхно място бяха назначени млади местни преподаватели. С оглед постигане на икономии беше намален броят на щатните учители за сметка на хоноруваните. От няколко години се настояваше училищата ни да се ръководят от випускници на духовни факултети. Вследствие оставките на директорите, това изискване също така бе осъществено. В настоящия момент трите ни духовни училища се ръководят от директори, завършили Висшия ислямски институт или духовни факултети в Турция.
Пак с оглед реализиране на икономии въпреки изказаните съображения, бяха слети девическите и мъжките паралелки и се пристъпи към смесено обучение. Бяха премахнати обичайните стажове по време на рамазана с оглед подобряване на преподаването и продължаване без прекъсване на учебния процес. Но като се има предвид и значението на стажа, решено бе учениците от горните класове да се насочат към близките до училищата джамии.
Известно е, че в училищата ни част от религиозните предмети се изучават на турски език. Но тъй като на част от учениците майчиният им език е българският, те не са в състояние за кратко време да усвоят турския. Освен това и в трите ни училища няма условия уроците да се водят в различни паралелки на различни езици. Затова в нас се зароди идеята да съберем на едно място учениците, които не владеят турски и не могат пълноценно да усвоят религиозните предмети. В резултат на проведените разговори се реши това да стане в средното духовно училище в Момчилград. Бе решено в училищата в Русе и Шумен да не се приемат ученици от родопския регион, които не владеят турски език.
С тази промяна целяхме единствено да предложим по-качествено образование на тези наши ученици на роден език. Само че отново някои родители, под предлог, че искат децата им да усвоят турски език, не одобриха тази наша идея и практика. Отдавайки дължимото на тяхното право, ние им заявихме, че децата им имат възможност да научат турски език и в училището в Момчилград. И смятам, че до голяма степен бяхме разбрани, защото ние винаги можем да намерим общ език с нашите хора.
Но кой знае защо това наше начинание бе критикувано от някои средства за масова информация, не без знанието на "наши" хора и наши “приятели”, които погрешно разбраха и тълкуваха, или така им отърваше, и решиха да нападат училищата ни, особено това в Русе. Уж сме прилагали дискриминация спрямо някои ученици! С хиляди думи доказвахме, че това няма нищо общо с дискриминацията и че единствената ни цел е да повишим качеството на обучението с оглед издигане на равнището на кадрите ни. Повтарям го още веднъж и тук, за да се знае, че това нововъведение е един от пътищата за решаването на езиковия проблем, изход който търсехме години наред.
А що се отнася до дискриминацията, то трябва да заявим, че дискриминация се прилага към онези ученици, които желаят да се образоват на майчиния си език, а не им се позволява да реализират това свое естествено право. Това са турчетата, които, ако отчасти ползват това си право, се прибягва до хиляди други начини, за да им се попречи и да им се отнеме тази възможност.
Единствената наша цел е да се възползваме от човешките си права, признати ни в рамките на европейското и националното ни законодателство и в конституцията. А има хора, които искат да отнемат тези наши права. Това са днешните последователи на някогашните привърженици на асимилационната политика. Но нека се надяваме, че Европа, с която са свързани много от нашите надежди, няма да го позволи.
Ведат С. Ахмед
Портал 
