Когато поемаме по пътя на Кяабе
В тези дни изпратихме новите кандидат хаджии. Според една от основите на вярата ни, всеки мюсюлманин, в рамките на своите възможности, поне веднъж в живота си трябва да отиде на хадж и да види онези места, в които любимият ни пейгамбер се е родил, израсъл и положил основите на нашата религия.
Затова, изпълнявайки повелята на вярата ни, през тази година отново доста кандидат хаджии се отправиха към светите места, където ще се влеят в редиците на мюсюлманите, дошли от четирите краища на света и ще почувстват неповторимата атмосфера, която властва там.
Погледнато от различни страни, хаджът представлява своеобразно прераждане. В дните на поклонението всеки човек се изявява такъв, какъвто е. Така, както съблича ежедневните си дрехи и се обвива с ихрама, така той се освобождава от ежедневните грижи, за да заживее в един по-различен свят и за да усети, че е друг.
По време на своя престой в светите места всеки човек прави равносметка на своя живот и разбира, че трябва да бъде по-разумен и по-умерен в своите планове за утрешния ден.
Всеки кандидат хаджия изразява своята готовност да пожертва не само част от своя имот и средства, но и да понесе всякакви несгоди и трудности.
Днес погледите на мюсюлманите от цял свят са обърнати към Кяабе. Нашата заръка към тези наши кандидат хаджии е да не забравят, че по време на престоя си там, те ще посетят местата, където е ходил нашият любим пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), ще отправят взор към онези планини, към които е гледал той и ще се докоснат до онези камъни, до които се е докосвал. В този смисъл хаджът представлява по своему поемане по незаличимите следи на пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), които извеждат до Всевишния Аллах.
В никакъв случай не бива да забравяме, че, поемайки по далечния и труден път на хаджа, наши близки и роднини, които оставяме ту с насълзени очи, ни изпращат с много надежди, любов и вяра.
Ето защо сега, когато нашите представители поемат пътя за светите места, ние им пожелаваме да прекарат дните си, потопени до насита в истинска вяра и да се завърнат живи и здрави по родните си места, сред своите близки и приятели, сред братята си мюсюлмани.
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (125), Декември, 2004 година