Най-скъпата риза
На „курбан за сайбията“ сме в Златоград (Даръ дере), махала Хаджии. Мюсюлманите тук всяка година правят курбан, събирайки дарения и честват заедно. Ден преди тържеството, животинчето се коли от местния имам, както изискват законите на исляма. Слагат се казаните и късно през нощта месото е сготвено. На определения ден мюсюлманите се събират, масите се подреждат по средата на пътя. Възрастните се събират в джамиите да четат мевлюд, който се слуша от мъже, а жени и деца слушат на улицата и от домовете си по говорителите.
Това повелява традицията в Златоград, където 90% от населението са мюсюлмани. Има и единици, които поради невежество се отдалечават от религията на своите родители. А Златоград е едно от местата, от където са произлезли едни от най-известните ислямски учени и хафъзи.
Тези горди, и искрено вярващи мюсюлмани са били извор на мюсюлманската вяра не само за Златоград, но и за всички мюсюлмани, живеещи в България. Но е дошло време, когато при тежки условия трябва да се поддържа вярата. Мнозина не устояват. Невъзможността, дори тайно и нелегално, да обучат и да възпитават младото поколение, карат мюсюлманското гражданство да позабрави своята същност и ценностите си.
В Златоград е имало три джамии, чиито минарета, макар и отдалечени едно от друго, били в една линия с математическа точност. За тяхна гордост съществувало и ислямско училище за хафъзи. Всичко това днес е само спомен. Днешните тукашни мюсюлмани не могат да се организират, за да си издигнат поне една джамия. Взаимно се обвиняват, а годините си минават. Днешното поколение най-вероятно ще си иде така, без да е завещало поне един дом на своите деца. А иначе собствените им къщи са големи, подредени и чисти. Чудя се как цял един град не може да се организира, за да построи една джамия?!.. Докато в същото време само един човек съумява да построи къщи, чиято стойност надвишава стойността на една джамия. Моля се на Аллах Теаля да ни помогне, защото ние сами не ще се оправим.
Нека се върна на ризата...
Бях поканен на курбан в Ерма река, но се наложи да пренощувам в Златоград. Вечерта заедно с членовете на мюсюлманското настоятелство разгледахме красивото градче. Изпълнихме намаз в джамията, която е бивше мюсюлманско училище – вакьфски имот.
В централната част се намира подходящ парцел, но местните първенци и то наши, мюсюлмански чеда, не разрешават там да се строи джамия. Срамуват се. Има една поговорка: „Това, което сам си го направиш, никой друг не би направил." Джамията особено ако има и минаре, щяла много да загрози града. Но има правда, има и Аллах Теаля. Всеки според делата ще бъде съден. Нас ни боли, но ще ни мине. Тревожат се и отговорно разсъждаващите мюсюлмани на Златоград. Помислете си конституцията на Република България разрешава, законът за вероизповеданията урежда този въпрос, но местните велможи са над закона, и то в демократична България, точно 14 години след края на тоталитарния режим.
Същата вечер от мюсюлманското настоятелство ни поканиха на вечеря при казаните, за да хапнем от курбана. Нахранихме се, Елхамдулиллях, много добре. И за отплата ни помолиха да останем поне за началото на мевлюда, който ще се чете. Не можахме да откажем.
В деня на курбана – неделя от 10 часа, преди мевлюда главният мюфтия Селим Мехмед изля своите слова за исляма, дълбоко развълнуван, загрижен и с чувство за вина, че нещата не вървят на добре. Думите, които излизаха някъде дълбоко от душата му, просълзиха малкото присъстващи в джамията. Близо един час продължи словото му и завърши с молитва-дуа. За курбана, за рахмет и берекет, се моли главният мюфтия, но най-вече той се моли за златоградските мюсюлмани. Помоли се да има и джамия. Поиска от мюсюлманите само едно: всеки в своя дом да стане рано призори (сехер вакти), да отправи дуа и тя ще бъде чута, било за радост или за болка. Интересът към събитието не бе малък, дори местната телевизия засне словото и молитвата на главния мюфтия.
На изхода Селим Мехмед беше посрещнат от една мюсюлманка на около 50 години. Развълнувана и насълзена, тя му подари риза и кутия шоколадови бонбони с думите: „Мюфтю ефенди, идвайте често, ние искаме да научим много неща за исляма. Мюфтю ефенди, готови сме да поемем и пътните ви разноски".
От радост и уважение възрастни жени на възрастта на любимите ни майки, се опитваха да целунат ръката на главния мюфтия. Но той не им позволи, а целуна техните ръце, защото знаеше, че те бяха дошли да покажат, че вярват в исляма. Отговорността пред Аллах Теаля ги притискаше, те бяха със загрижени лица. Най- вече загрижени за бъдещето на Златоградските мюсюлмани.
Главният мюфтия г-н Селим Мехмед се зарадва много на подаръка. Нарече я най-скъпата риза, която притежава. Несъмнено, той ще я носи и ще се хвали навсякъде, че е подарък от мюсюлманка от Златоград.
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година
Портал 
