Възторжени мигове от хатима в с. Горно Краище
В с. Горно Краище в първата седмица на септември имам-хатибът на селото Сабит Реджеб организира тържествен хатим с учениците, които обучава от няколко години. На тържеството, освен местните и от околните селища жители присъстваха и председателят на Висшия мюсюлмански съвет Мустафа Алиш Хаджи, районният мюфтия на София Али Хайредин и гост-преподавателят от Турция във Висшия ислямски институт гр. София, доц. Реджеб Джиджи.
В програмата участваха 29 момичета и 15 момчета. Те четоха сурите за намаз и други откъси от Свещения Коран, показаха знания по различни религиозни въпроси, включително по основите на вярата. Те разиграха скечове с поучителен и предупредителен характер, отнасящи се до различни възраст. Всички ученици, участвали в програмата се представиха много добре. Но все пак сред момичетата се отличиха Хатидже Сабит, Саиде Риза и Джемиле Ислям, а сред момчетата - Салих Хюсеин, Мустафа Мустафа и Мехмед Мустафа.
След края на програмата домакините ми дадоха възможност на мен като гост-преподавател от Турция да направя кратко изказване. Нашият брат Ахмед Лютов ми превеждаше. Г-н Мустафа Алиш Хаджи и г-н Али Хайредин също споделиха свои мисли и впечатления.
Накрая децата бяха наградени с парични суми и книги. След призива за обедния намаз – езана, на същото място бе изпълнен намазът. След това гостите бяха поканени на обяд, а след него се сбогуваха и разотидоха като си направиха снимки за спомен. Програмата обаче, продължи с мевлид, който се чете вечерта.
След тази информация за тържеството-хатим, като гост искам да споделя впечатленията си.
Преди всичко се разбира, че за това тържество най-напред имамът-хатибът и жителите на селото са се подготвили с голяма отдаденост. То може да се нарече и „плод на задружната работа". Поговорката – сговорна дружина планина повдига – отразява много сполучливо тази истина. Поетът Мехмет Акиф изразява важността на сплотеността със следните думи: „Когато сърцата бият заедно, тях и оръдие не може да ги сплаши."
Погледите привличаше и радостта на учениците, участващи в програмата, които четяха и обясняваха от хубаво по-хубаво, особено момичетата с белите забрадки и облекла, в които наподобяваха бели пеперуди.
Друго, което не убягваше от погледите, бяха настойниците на децата и джемаата, присъстващ на тържеството, които не отделяха очи от пеещите като славеи деца под палещите лъчи на слънцето. Възрастните и младите, жените и мъжете даже и малките деца, тичащи и плачещи от време на време, слушаха с вълнение, възторг и уважение. Сякаш слънцето изобщо не ги притесняваше, защото Всевишният Аллах беше подсигурил на гостите, дошли да слушат Неговото слово, „специална сянка". Аз като гост, от една страна, слушах учениците, а от друга наблюдавах слушателите. Всички бяха замлъкнали, едни тук, а други – до прозорците и на балконите на къщите си. Както е повелил любимият ни пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), там, където се чете Коран, се проявява божествената милост и меляикетата идват, за да присъстват и слушат, а от тишината, царяща тук, се усещаше присъствието им. Тази гледка много ме разчувства. С една дума всичко беше съвършено. В Турция аз също съм присъствал на много подобни тържества като лектор и слушател. Без съмнение и там съм се разделял с хубави чувства. Но тържеството, организирано от Сабит Ходжа и учениците му, беше по-различно. Защото учениците, джемаатът и учителят бяха искрени и са положили много труд. Познавам учителя от Висшия ислямски институт в София, където ми беше студент.
Той беше един от студент-задочник, но не се различаваше от останалите. При всяко идване, носеше тетрадка с написани в нея 50-60 въпроса. Той казваше: „Господине, кога можем да поговорим? Въпросите ми са доста." И аз, шегувайки се, отговарях: „Вие знаете, че важните въпроси се дискутират на масата". След което разрешавахме въпросите.
Може би със Сабит имахме различен език, различна родина, дори и различен цвят на кожата, но това нямаше значение, защото сърцата ни изпитваха същия възторг и споделяха същата обич. Създателят ни е един, пейгамберът ни Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е един и Книгата ни е една. Душите ни бяха изпълнени с вяра и любов за служене, затова този тържествен хатим породи у мен възторг и дълбоки чувства и никога няма да го забравя. Поздравявам най-напред имам-хатиба Сабит Ходжа, който е обучил децата, давайки им добър пример за търпение, настойниците на децата за труда и за добрата организация на това тържество, изказвам искрените си поздравления и се моля на Всевишния Аллах то да стане пример за следващите тържествени хатими.
Реджеб Джиджи
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (120), Август, 2003 година
Портал 
