Трансплантиране на органи
За да се осветли темата, ще бъде уместно да се разтълкуват 2 и 32-и айет от сура Маиде.
"И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността!"
"Който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора."
В медицината трансплантацията на органи се определя като безалтернативен метод на лечение. Поради това се счита, че този проблем не може да бъде пренебрегван, и тъй като обект в този случай е човекът, съвременните ислямски учени също се интересуват от него. Този метод на лечение се прилага в по-ново време и е единствената надежда за живот за много неизлечимо болни. Именно затова по въпроса за трансплантацията в основните религиозни текстове (Корана и Суннета) и класическите религиозно-правни трудове няма ясни отговори. Но това съвсем не означава, че в този случай не може да се дадат такива отговори от съвременните ислямски учени. Когато внимателно се прочитат иджтихадите (религиозните постановки), поместени било то в Корана и Суннета, или пък в правните трудове, между редовете се долавят основните принципи и цели на исляма, които позволяват редица подобни въпроси да получат своя отговор. По начало Свещеният Коран е фундаментът на нашата религия, върху който се гради всичко останало.
Ислямът цени дори и мъртвото тяло на човека, но отдава по-голямо значение на живота му, защото запазването на живота е една от петте основни цели на религията. Например, в някои айети като ел-Бакара, 2: 173; ел-Маиде, 5: 3 и в хадиси Ебу Давуд, Ет'име, 36 се подчертава, че при силен глад, застрашаващ живота или при зарурет (безалтернативна необходимост), забранените (харам) неща стават позволени (мюбах) и това не се счита за грях, но при условие, че не се престъпва допустимата граница. В книгите по фъкъх (шериатско право) се посочва, че когато някой изпитва силен глад, застрашаващ живота му, той може да яде дори от месото на умрял човек, а с цел лечение могат да се използват и неща, които са забранени (харам) и нечисти според исляма (вж. ел- Мюхеззеб, т. I, с. 138; Ибн Аби- дин, т. I, с. 608).
Изхождайки именно от тези и други подобни религиозни източници и имайки предвид иджтихадите и правните норми, произтичащи от тях, мнозина ислямски учени и специалисти по шериатските въпроси са дали да се разбере, че при определени условия трансплантирането на органи, било то от умрял на жив или от жив човек на жив, е позволено. Имайки предвид горното, можем да отбележим, че Висшият съвет по религиозните въпроси на Дирекцията по вероизповедните дела в Република Турция (на 03. 03. 1980 г.), Съветът по фетви към Дирекцията по верозиповеданията и вакъфите в Кувейт (на 24. 12. 1979 и 14. 09. 1981 г.), Академията по шериатските въпроси към Световното ислямско сдружение със седалище Саудитска Арабия (през 1985 г.), Ислямската правна академия към Организация ислямска конференция и Съветът по фетви към Езхер в Египет (на 11. 02, 1988) допускат трансплантация на органи от мъртви и живи хора при спазване на някои изисквания.
А. Условия, необходими при присаждане на органи от мъртъв на жив човек:
1. Да е налице зарурет (безалтернативна необходимост), налагаща трансплантирането на орган,
2. Специалистите да дадат категорични аргументи, че това лечение ще доведе до излекуване.
3. Да има съгласие от самия донор приживе или разрешение от наследниците му след смъртта му;
4. Смъртта на покойника да е установена съобразно изискванията на медицината и закона.
5. Органът да не бъде даден срещу заплащане и материална изгода.
6. Получателят на органа също да бъде съгласен с това.
Б) Условията, необходими за присаждането на органи от жив човек на жив, могат да бъдат класифицирани по следния начин:
1. Да има зарурет (безалтернативна необходимост),
2. Да има съгласие от страна на донора;
3. Да няма опасност за здравето и живота на донора и това да е отразено в медицински документи;
4. Специалистите да представят силни аргументи, че операцията и лечението ще бъдат успешни;
5. Да са налице необходимите медицински и технически условия;
6. Органът да не се дава срещу пари или определена материална изгода.
Тук е уместно да огласим възраженията на негативно настроените към този проблем ислямски учени, както и обясненията им, за да се изгладят противоречията, които съществуват все още по този въпрос. Ето основните възражения:
1. В Сетния ден (ахирета) на всички хора ще бъдат възстановени (хашр) собствените им тела, което ще рече, че отново ще бъдат създадени с тяло и душа и изправени пред съд.
Може да се каже, че за органите, изгнили в пръстта или изпепелени, няма да бъде трудно в Сетния ден да станат отново част от тялото на собственика им, а това се отнася и за присадените органи. Отговорността по отношение органите ще падне върху притежателите им. Защото при отговорността главна роля играе волята. Независимо по чия воля някой е извършил нещо, той лично ще бъде отговорен за последствията от действието, било то добро или лошо.
2. Свидетелстване на органите в Сетния ден.
От айетите и хадисите, свързани с този въпрос става ясно, че в Сетния ден органите ще са способни да свидетелстват за всичко, извършено с тялото, за времето, през което те са били в него, а освен това на Всевишния Аллах всичко е известно.
3. Дори органите да са притежание на даден човек, той не е истинският им собственик и няма право да се разпорежда с тях, както намери за добре.
Някои от изложените възражения могат да предизвикат учудване. Не трябва да се забравя, че трансплантирането на органи е позволено само, когато има зарурет, т. е. този метод на лечение е безалтернативен. В случай, че са възможни други методи, не трябва да се прибягва към трансплантация. Факт е също, че много неща, над които тегне забрана, при крайна необходимост (зарурет) стават позволени (мюбах). Тук трябва да отбележим, че според исляма, когато става дума за спасяване живота на човек, няма значение към коя религия принадлежи той. При трансплантирането на органи хората не могат да бъдат делени на "свои" и "чужди" (вж. Ilmihal, Heyet, ISAM, Istanbul, 1999, II, 168) и др.
Като заключение можем да кажем, че ислямът проявява загриженост за здравословния, спокойния и сигурния живот на човека и обществото, той посочва някои от предпазните мерки, осигуряващи всичко това, а други предоставя на старанието на хората, като по този начин ги насърчава. Присаждането, като безалтернативен метод на лечение, е великолепно откритие, станало благодарение на усилията на много хора и е жизнено важно за човешкия живот.
Щом е така, трябва още веднъж да благодарим на Всевишният Аллах, Който е дарил човека с такива великолепни качества, и изразявайки безсилието си, да бъдем смирени пред Неговата сила и мощ. Наш дълг и израз на добродетелност е също да поздравим човека, който, използвайки ума си, е открил достойното за него.
Аллаху а'лем. Аллах знае.
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (119), Юли, 2003 година
Портал 
