Значението на морала

Значението на морала

Благонравствеността е корона от Божествената светлина. Сложи си тази корона и бъди предпазен от всякаква злина.
Колкото и много да се пише за нравствеността и морала, все ще бъде недостатъчно. Защото понятието за морал идва на дневен ред още след появата на човека на Земята. Тази тема е анализирана от безброй учени и мъдреци, някои от които са развили цели теоретични системи по въпроса. Докато съществува човекът, моралът и нравствеността ще запазят своята важност. И тъкмо защото всяко човешко действие, мисъл или желание притежават морален аспект, те ще продължават да бъдат обекти на многостранни изследвания и да занимават умовете и в бъдеще.
Предвид тази истина, в исляма умишлено е отделено важно място на нравствеността. Още от самото начало, в първите дни на зараждане на ислямската история, в Свещения Коран са очертани основните принципи на ислямския морал и е обрисуван съответният нравствен модел, а Пейгамберът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е най-добрия пример по отношение на приложението му. Свещеният Коран в лицето на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) представя прекрасния пример за подражание на вярващите (Ахзаб, 33: 21).
С думите "Аз съм пратен, за да завърша, да усъвършенствам добрия морал" Пейгамберът Мухаммед (с.а.с.) подчертава важен пункт от своята мисия (Муватта Хуснюл-Хулюк, 8), Мюсюлманите, представляващи религиозната общност на един Пейгамбер, който е символ на здравия морал, трябва да следват неговия пример не само по отношение на ибадетите, но задължително и в морално отношение, а и в нравствеността като цяло. Защото моралът е неизменна част от ислямското цяло, наречено и състоящо се от иман/ибадет/axляк, т.е. вяра/ибадет/морал. Ако внимателно проследим историята на исляма и на Корана по хронология на низпославането им на Земята, ще установим, че моралните повели са низпослани преди тези, свързани с ибадетите. Нещо повече, низпославането на ибадетите едновременно с идеята за сближаването на човека към Всевишния Аллах цели и постигане на здрав морал и богати добродетели (Бакара, 2: 197; Анкебут, 29: 45).
Ако си поставим за цел да класифицираме основните теми в Свещения Коран, ще видим, че след айетите, свързани с вярата, най-много на брой са тези, които се отнасят до морала и нравствеността. Ако обърнем поглед към хадисите, отново ще видим, че всички те, събрани заедно, представляват незаменим сборник от морални и нравствени анализи. Всички известни книги с хадиси съдържат освен основния хадис различни части, които по един или друг начин разглеждат нравствеността. Съществуват даже такива, като тези на имам Бухари, които се състоят само от нравствени или морални хадиси. Недопустимо е ние (мюсюлманите) да не проявим нужната взискателност в личния и обществения си живот към проблем, който и Всевишният Аллах и Неговият Пратеник са посочили като изключително важен. Нужно е да отделяме внимание и на морала си, и то така, както на ибадетите. Тези, които изпълняват намаз, но в същото време ходят нечистоплътни; дават зекят, но мамят в търговията; изпълняват хадж, но от устата им се леят лоши думи; извършват оруч, но се занимават с клюки и интриги, всички те всъщност показват своята неосведоменост и незнание, несериозност и безпринципност като мюсюлмани.
Добрият, здравият морал е плод от дървото на вярата. Както безплодното дърво не може да се радва на внимание и почит, така тези, които са лишени от зрялата нравственост, се лишават от уважение и почитане както пред Всевишния Аллах, така и в едно здравомислещо общество тук, на Земята. Нека подобрим морала и увеличим нравствените си добродетели, за да сме сигурни, че сме се предпазили от земните и отвъдните грешки.

Ведат С. Ахмед
vedatsabri@hotmail.com

Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (116), Април, 2003 година