Значение на диалога в брака
Много от семейните двойки, които на пръв поглед изглеждат абсолютно хармонични, в действителност са хора, които вкъщи взаимно се тормозят. Разводите днес се увеличават и виждаме как много от семействата, които отвън изглеждат идеални, се оказват с не дотам здрави основи. Но все пак не бива да бъдем съвсем черногледи. Обратно на казаното в предишните редове, много семейни двойки твърдят, че с течение на времето се привързват по-здраво един към друг. Но това предполага усилия и от двете страни.
В какво се крие тайната?
Диалогът, взаимното внимание и отделяне на време един за друг са едно от условията за хармоничен и щастлив брак. Но много семейни двойки все още не са разбрали важността на събеседването, на разговора. Диалогът е просто наложително условие за съществуването на хармоничен брак. Особено младите семейства имат големи очаквания от взаимоотношенията в брака като цяло. Подобни големи очаквания и надежди влияят недобре на брака. Съпрузите, които не знаят какво се очаква от тях, не могат и да отговорят на тези очаквания. Затова е необходимо мъжът и жената да седнат и да поговорят за своите очаквания от брака и в зависимост от това да регулират своите действия.
Къде е разрешението?
В едно здраво семейство всеки един от съпрузите знае своята отговорност и граници. В голяма степен е в мир със себе си, няма противоречия и не се притеснява от самотата. Такъв човек може да почувства щастието вътре в себе си. Хора, които притежават тези характеристики, съединяват съдбите си не за да доизкусурят недостатъците си, а за да се обичат. В една такава връзка доминират верността, толерантността, обичта, отговорността и честността.
Нормално е в брака да има проблеми и трудности. Нужно и важно е съпрузите да ги разрешават, без да повишават тон и без да засегнат партньора си. Но как ще стане това?
Нека изброим основните принципи в това отношение:
- Няма рози без бодли. Нормално е в брака да има проблеми. Добре е това да се знае от самото начало.
- Проблемите трябва да се назовават с истинските им имена. Съпрузите трябва да изразят гласно какво очакват един от друг.
- Споровете в брака трябва да се приемат за нормално явление. По-важното е по време на спора съпрузите да бъдат откровени един към друг, да не се обвиняват или обиждат, а да се изслушват. Околните близки, най-вече родителите, трябва по възможност да се държат далеч от споровете и да не се намесват. Особено внимание изискват споровете пред децата – съпрузите не бива да допускат взаимни обиди и наранявания в тяхно присъствие.
- Съпрузите трябва да знаят и да приемат, че може да имат различни виждания, различни начини на възпитание и различно мислене като цяло. Трябва да са наясно, че не може насила да накарат партньора си да разсъждава като тях, а да се стараят да намерят общ език.
- Страните трябва да умеят да признават своите грешки и да не се инатят непременно да надделеят в спора. Нужно е да умеят да се извинят, когато това е необходимо.
- В никакъв случай не бива да се прибягва към каквото и да е насилие.
- През специалните семейни празници или лични чествания трябва да се поднасят подаръци, да се проявяват жестове, които да свидетелстват за внимание. Всички тези жестове са много важни и сплотяват съпрузите.
- Понякога трябва телевизорът изобщо да не се включва, т. е. трябва да се обяви "ден без телевизия" и да се разговаря на различни теми. Когато един от съпрузите влиза вкъщи, трябва да се поздравяват с усмихнато и ведро лице. Особено внимание трябва да се отделя на въпросите от жизненоважно естество.
- Някои съпрузи често отлагат този тип разговори все за по-нататък. Това не е за препоръчване. Един ден всичко може да приключи ненадейно.
Г-жа Медиха, която имаше проблеми със съпруга си точно в това отношение, сподели следното: "Съпругът ми работи до късно и когато се върне вкъщи, винаги е много изморен, сяда пред телевизора и не след дълго заспива там. Чувствам се отстранена от живота му. Копнея за разговори с него. Но винаги когато започна да споделям това, което изпитвам или ме притеснява, виждам, че той вече спи. Лека-полека свикнах със самотата си, но ми тежи това, че на работното си място говори по цял час по телефона със съвсем непознати, докато за разговор с мен не отделя и пет минути..."
Да, Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) ни е повелил: Най-хаирлия е този, който е хаирлия и полезен на семейството си. Нека помислим върху семейните си проблеми и се постараем да ги разрешим. Нека бъдем полезни, първо, за най-близките си, за семействата си.
Проф. д-р Сефа Сайгълъ
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (115), Февруари, 2003 година
Портал 
