Седмица по случай рождението на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
Спасителят на човечеството
Едно от нашите задължения към пратеника на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който ни отвори очите с нур (светлина), напълни нашите сърца с мъдрост и облагороди сърцата ни с иман, е да отбележим неговия рожден ден. Можем да твърдим, че той е забележителна дата в историята на човечеството, особено за исляма и мюсюлманите.
Всъщност неговата мисия не беше само за мюсюлманите, тя беше милост за цялото човечество. Затова Аллах Теаля в Свещения Коран повелява:
„И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете." (Енбия - 107)
Няма съмнение, че идването на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) на този свят представлява един от най-големите дарове и е благодат за човечеството, като цяло. Той (салляллаху алейхи уе селлем) бе изпратен да носи радостни вести и напътствия за вярващите и да предупреди неверниците за наказанието от Аллах Теаля. Да приканва хората да вървят по пътя на Всевишния Аллах, за да ги спаси от тъмнината на насилието и невежеството към светлината на правдата и истината.
Всевишният Аллах изпрати Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), като всеобщ спасител на човечеството. Затова ние мюсюлманите днес се гордеем, че спасителят на световете е Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и винаги с радост си спомняме за него и неговия житейски път. Неговото идване на този свят се посреща с радост от цялата вселена.
Ето някои чудеса, които доказват тази истина: в същата година храмът в Кисра се срутил, пресъхнало езерото Сава, изгаснал огънят на огнепоклонниците в Персия и Аллах унищожил Ебрехе и неговата войска, които искали да превземат Кааба. При рождението му, майка му Емине, видяла как излиза светлина от нея, която осветила палатите в Шам. Освен това виждаме как Аллах Теаля се обръща към всички пратеници преди Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) с техните лични имена „О, Нух" (Худ-47), „О, Адем" (Та ха-117), „О, Муса" (Та ха-122), а към Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се обръща с „Я ейюхен небии", „Я ейюхер-расул" (О, пратенико). Аллах Теаля не се кълне в нито едно от своите творения, освен в Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): Кълна се в твоя живот [о, Мухаммед], те в своето опиянение се лутат! (Хиджр-72) Може би някой ще каже: историята помни много личности, мислители, философи, тогава какво е измислил и оставил след себе си Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)? Да, наистина Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не е оставил след себе си нито машина, нито нещо измислено. Неговата мисия се състоеше в нещо по-важно и по-възвишено от това: морално да възпита и духовно да възвиси хората, да им осигури мир и да им покаже по какъв начин да работят за доброто на обществото и човечеството. Това е била неговата основна цел.
Нас ни делят от него 15 века, но неговото име е толкова близко до нас, че ние ежедневно го споменаваме и правим поздрави за него, следим неговия суннет и се движим но неговия път. Любовта към Аллах можем да я постигнем само чрез любовта и почитта на неговия пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Хасан ел-Басри разказва: „Някои от сахабетата му казали: „О, Пратенико на Аллах, ние обичаме много нашия Създател. Тогава Аллах (с.т.) изпраща айет в който повелява: Кажи: "Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден." (Ал Имран - 31) „Следване" значи да правим това, което правил Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и да не се отказваме от онова, което е наредил. Тогава как може човек да твърди, че обича Аллах и Неговия пейгамбер, а нарушава Неговите наредби и върши забранени неща? Обичайно е между хората жадният да иска вода, гладният – храна и ако някой твърди, че е гладен, когато му се донесе храна и той не я яде, ние разбираме, че той лъже, така и жадният ако не пие, лъже. От което следва, че ако човек обича Аллах Теаля и Неговия пратеник и когато му донесем законите на Аллах и суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и той не ги зачита и върши неща, които са против тяхната воля, това не е ли лъжа? Енес (радиаллаху анху) казва: „Никой от вас не е истински вярващ, докато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не стане за него по-любим от баща му, делата му и всички хора". (Бухари и Муслим)
Под израза „не е вярващ" се има предвид искрен иман, защото в този хадис Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) сравнява любовта към него с любовта към децата, родителите и обществото. Любовта към Аллах Теаля и към него трябва да е над всяка друга любов. Родителите пазят децата от този огън, който е променлив, докато Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем ни е извел от тъмнината към светлината с помощта на своите хадиси и дела ни показва правия път на спасение от вечния огън в Съдния ден. Майките в този ден ще изоставят своите деца, заради отговорността пред Аллах. Децата ще бягат от родителите си и родителите от своите деца, човек ще бяга от своята майка, баща, брат, сестра. Никой за никого не ще иска да знае от страх пред Аллах, освен пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Единствено той ще се застъпи за своя народ (уммет) и ще се моли на Аллах Теаля да опрости техните грехове и ги спаси от огъня на джехеннема (ада). Тогава сами си направете извод, кой има право на най-голяма любов: родителите, децата, имота или пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), който ще се застъпи за нас. Затова Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) иска от нас любовта към него да бъде над всяка друга любов. В Свещения Коран ясно се казва: Пророка е по-близък за вярващите от самите тях... (Ахзаб-6)
Но запитвали ли сте се как са празнували сахабетата рождения ден на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)? Сахабетата не са избрали специален ден, за да се подсещат за величието на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), защото те са смятали, че истинско отбелязване е да се огледаш в него, т.е. да спазваш суннетите му, да вървиш по неговите стъпки, да запознаеш хората с Исляма. Всичко това е било тяхна всекидневна практика.
Как да отбележим рождението на Мухаммед (с.а.с.)?
Тази традиция, която се чества и в България, всяка година се отбелязва като седмица на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), ето защо нека тя бъде нов подтик за облагородяването на нашите личности с чергите, които красели Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Подсещайки се за него, неговия живот и дела ние всъщност се привързваме към Свещения Коран и суннета, който ще бъде наш пътеводител в живота. Аллах Теаля в Свещения Коран повелява:
„И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас..." (Али Имран-103)
Хюсеин Читак –
асистент във Висшия ислямски институт – София
Портал 
