Принципите на световния мир според Свещения Коран
Ислямските прависти, като имали предвид първоначалните приложения и някои други правила, включили към тях и арабските идолопоклонници и някои други неизвестни друговерци, които не били араби. В предписанията, които определят богохулството като причина за противоборство, категорично се сочат арабските идолопоклонници. Известно е, че арабските идолопоклонници открай време са били изпълнени с враждебни и агресивни чувства към исляма и мюсюлманите; едностранно са нарушавали установените примирия. Ето защо воюването срещу тях е повелено дотогава, докато намерят правия път и станат мюсюлмани. Със силно обосновани постулати ислямът е успял да изкорени от сърцата на мюсюлманите религиозната враждебност, омразата на верска основа и фанатичните наслоявания, които са така присъщи на хората от времето на невежеството (джахилия). Мюсюлманите са се очистили от чувствата, които биха били заплаха за обществения мир. Ислямът също така не е позволил на мюсюлманите да накарат другите да приемат вярата им по пътя на насилието. Още в самото начало е постановено: И кажи: "Истината е от Вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!“ (18: 29)
Тъкмо поради това, че ислямът е дарил мюсюлманите с благосклонно и толерантно отношение към представителите на другите религии, тези от тях, които са били принудени да избягат от ненавистното отношение на християнска Европа, намират убежище на територията на Османската империя. А тя по това време вече е прочута с положителното си отношение към всички религии. Историкът Т. У. Арнолд предава този факт по следния начин: "Докато била под мюсюлманско управление, Църквата не била подлагана на никакъв натиск. Точно обратното, когато попаднали под мюсюлманско ръководство, животът на Настурите тръгнал към по-добро, те живели в благоденствие." Представителите на католическата църква в лицето на папството и католическото духовно съсловие в Средновековна Европа не признавали правото на съществуване на никоя друга религия освен католицизма. Това абсолютно господство траяло до Кръстоносните походи и отварянето на европейските врати чрез географските открития през тази епоха. Чрез различните начини и пътища на пречупване на тази херметичност европейските народи съумяха да видят, че на света съществуват и други религии и вярвания, че те съжителстват безпроблемно едни до други, особено на територията на Османската империя, че между представителите на тези религии са установени добронамерени социални взаимоотношения, възможни са и бракове. Едва след като осмислили всичко това, европейските народи започнали борба срещу абсолютната власт на папството. Първият резултат от нея бил признаването на съществуване на другите християнски религии и формации. По-късно през XVIII в. Великата френска буржоазна революция увенча тази борба с пълния си успех над католическата църква. Както е известно на всички, следващият период в историческото време бе изпълнен с борба за основните човешки права и се постигнаха високи успехи в тази насока, за да се стигне до подписването на Международната харта за правата на човека, за тяхното установяване и развитие. А всъщност Свещеният Коран още преди четиринайсет века беше забранил насилственото приемане на религията. Нещо повече, още тогава Свещеният Коран поощрявал мюсюлманите да се отнасят добре към членовете на други вероизповедания, които нямат враждебно отношение към исляма, не оказват съдействие и подкрепа на техните врагове. Свещеният Коран призовава мюсюлманите да подхождат справедливо към всички немюсюлмани, които не вършат зло. Всичко това свидетелства, че един мюсюлманин не може да предявява права над частната собственост на немюсюлманин, че няма право на насилие над него, че няма право да го обижда, да го мами. Мюсюлманите трябва да живеят в мир и с другите общества и националности. Ислямът подчертава изгражда-нето на мирни взаимоотношения с другите общества със същата стриктност, с каквато набляга на мира и сигурността сред всички прослойки на самото ислямско общество. Защото войната е легална и оправдана само ако е в защита на накърнените човешки права. Следователно същностен, изначален и смислен е МИРЪТ. А войната е следствие. Предвид определените за целта повели и реалните факти от своето социополитическо време ислямските юристи стигнали до извода, че мюсюлманските държавни управници могат да подписват мирни съглашения със силните държави. Когато това е необходимо, тези съглашения се правят срещу заплащане в натурален вид, срещу парично облагане или безвъзмездно. Но при всички случаи целта е запазване живота и имуществената цялост на мюсюлманите. В миналото този вид съглашения се подписвали за определени условия и за определен срок. Но практиката показва, че те са твърде различни поради и в зависимост от социалнополитическите обстоятелства на своето време. Днес е ясно, че биологическите и химическите оръжия с масов обсег на действие няма да донесат добро никому. Не може да се говори изобщо за победители и победени и затова мюсюлманите нямат полза от подобни войни. Принципно мюсюлманите са длъжни да следват мирните си позиции, докато не разполагат със сигурни доказателства за наличието на враждебно, агресивно отношение. Мирната обстановка е винаги по-полезна, по-плодотворна за мюсюлманите. Нека си припомним подписването на мирното съглашение Худейбие от страна на пророка. Пророкът Мухаммед с.а.с. го приел въпреки противопоставянето на известния сахаби Омер и въпреки това, че всички пунктове в договора изглеждали сякаш са в ущърб на мюсюлманите. Но не било така, защото по-късно това съглашение спомогнало много за разпространението на исляма. Например бедуините, които дотогава стоели настрана от исляма поради страха си от езичниците, намерили възможност отблизо до опознаят исляма и започнат на големи групи да го приемат. Не бива да се забравя, че и войната и мирът са въпрос на двустранни отношения. Ако една от страните наруши правата на другата или пристъпи мирно съглашение, съвсем естествено другата получава свободата да се защити. Факт е, че войните са колкото нежелани, толкова и присъстващи в човешката история за съжаление. Даже днес, когато привържениците на мира, било отделни хора, или обществени организации, се увеличават с всеки, ден, най-големият прогрес се отбелязва в областта на военната техника и технология. Народите по света буквално се надпреварват кой да притежава повече най-модерна военна техника. Ако погледнем как някои държави, чието население в голямата си част е с много нисък жизнен стандарт (Русия, Индия), полагат неистови усилия за притежаване или задържане на атомно (конвенциално) оръжие, ще се убедим, че запазването на мира и вътре, и вън от нас вече е твърде трудно. Следователно става ясно, че колкото и да не е желано явление, войната няма да напусне сцената на човешката история. Затова е немислимо една световна религия, каквато е ислямът, да не вземе отношение по въпроса. В исляма война, основаваща се на причина, която я оправдава, се нарича джихад. Понятието е с положителен смисъл. В следващия брой ще разгледаме понятието джихад в контекста на Исляма – в миналото и днес.
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (109), Юни, 2002 година
Портал 
