Принципите на световния мир според Корана
Свещения Коран повелява на мюсюлманина да бъде в мир с обществото, в което живее.
Според Корана общественият мир има основно (същностно) значение. Защото целта му е осигуряване спокойствието и благоденствието на човечеството в материално и духовно отношение. А това е възможно само при еднакво справедливо отношение към личностите и общностите, които съставляват дадено общество – без оглед на различията в езика, расата, пола, цвета на кожата и националността им. В Свещения Коран е казано:
О, вярващи не предварвайте Аллах и Неговия Пратеник, и бойте се от Аллах. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
(Худжурат:1)
С този айет съвсем ясно е възвестено, че в действителност всички хора идват на този свят от една същност и от самото си раждане са равноправни.
Както се вижда, Ислямът извежда на преден план изконното братство между хората. Затова ценността и превъзходството не сe свързват с род, потекло или знатност, а напротив – свързват се с въздържането от грехове (таква) с добродетелност, здрав морал и етика.
Коранът не се е задоволил само с повеляването на обществения мир, (О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах – свидетели със справедливостта. И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах. Сведущ Аллах за вашите дела. /5:8/ И не доближавайте имота на сирака, освен с добронамереност, докато достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На всяка душа възлагаме само според силите й. Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина, и обета към Аллах изпълнявайте! Това ви повелява Той, за да се поучите. /6:152/), а е посочил и неговите основи. Споменавайки някои обществени права и задължения в тази връзка, посочва и някои мерки в земния и Отвъдния свят за тяхното запазване и защитаване. Тези задължения могат да се категоризират в две групи: справедливост (адалет) и благодеяние, милост (ихсан).
Накратко адалет-ът представлява, съблюдаване на справедливостта.
Или изразено по-открито, това е признаване правата, с които се ражда всеки човек; тяхното съблюдаване и недопускане те да бъдат накърнени или нарушени под какъвто и да е предлог. Впрочем както е по правилото "всяко право предполага задължение", за да се възползва пълноценно от дадените му по рождение обществени права, всеки човек, трябва в същото време да се съобразява и да изпълнява обществените си задължения. Поради това може да се каже, че "съблюдаването на задълженията и правата" се явява единствена гаранция за обществения мир, или иначе казано това е "стриктното спазване на принципите на справедливост и благодеяние".
Правото на живот, правото на свобода на мисълта, правото на религия по съвест, правото на равнопоставеност, на придобиване на имущество и притежаване на права за спестяване на блага са основни права и свободи, с които човек разполага от рождението си и те се пазят от всякакво посегателство и нарушения по налагане на задължението за справедливост. Любовта и уважението към правенето на добро, толерантността и оказването на помощ са част от другите обществени задължения, които включва категорията ихсан.
В 90-ият айет от сурата ан-Нахл, Всевишният е повелил: Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите.
Понятията адалет и ихсан, за които става дума в същия айет, изразяват в общ смисъл споменатите по-горе характеристики. Следователно, вярващите по начина изискван от айета, са длъжни да изпълняват задълженията за адалет и ихсан така, както те са описани там. В Свещения Коран се повелява: Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята. (5:32) Например правото на живот, което е изконно право на всеки човек, в Корана е възвестено като Свещено. Посочено е, че спасилият един живот е приеман като спасител на цялото човечество, и от друга страна – несправедливото лишаване от живот се разглежда като действие, равносилно на убийството на всички хора. А за тези, които са го извършили е отредено най-тежкото наказание на този и на Отвъдния свят. О, вярващи, вам е предписано възмездие за убитите, свободен – за свободен и роб – за роб, и жена – за жена. А който получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая, а той да му се издължи с добрина. Това е облекчение и милост от вашия Господ. А който след това престъпи, за него има болезнено наказание. За вас във възмездието има живот, о, разумни хора, за да се побоите!
(Изразът "Във възмездието има живот..." наистина заслужава особено внимание. Ако се приложи възмездието, с погубването на един човек се осигурява живот на много други и по такъв начин се предотвратяват кръвните вражди.) (2:178-179)
Освен това, било с оглед предотвратяването на непрестанните кръвни вражди и междуличностни чувства за мъст, застрашаващи общественото спокойствие и благоденствие, било с оглед и на съблюдаване правата на слабите и безпомощните в обществото, Коранът предвижда наказание не само при предумишлено убийство, а и при случаите, когато убийство не е извършено, но е налице предумишлено нараняване. Тук се налага наказание еднакво с предумишлено извършеното провинение (кьсас). Това наказание може да cе отмени само ако тъжителят no наказателното дело оттегли жалбата си.
Тези принципи на Корана, целящи удовлетворяването на всички обществени прослойки без изключение, са основите за установяване и запазване на обществения мир.
В Корана е забранено не само нападението и насилието, насочено срещу живота на човек, забранени са всякакви нападки – били те словесни или физически – засягащи честта, достойнството, престижа или славата му. Точно в тази връзка абсолютно се забраняват подигравките, унижението, злословенето и клюкарството, изтъкването на човешките недостатъци. Освен това, забранени са и клеветата, сарказмът, интригантството, завистта, желанието за мъст, враждата, които всъщност са негативни емоции сами по себе си.
В Корана са възвестени за свещени права както кръвта и честта на човека, така и неговата свобода на мисълта, свободното изповядване на религия по съвест като всички ибадети и другите актове, които се изпълняват в тясна връзка с тези свободи са приети за свещени ценности и като такива са защитени от всякакъв вид насилие и посегателство. Заучаването на определена религия или идеология, предаването й на други хора, нейното разпространение и популяризиране, формирането на организации в тази насока, естествено са част от правото на свобода на мисълта или на свободата на религия по(и) съвест.
Не бива обаче да се забравя, че тези права и свободи граничат със същите такива на другите хора в обществото. Значи, в името на собствената си свобода на мисълта и правото си на вяра – никой не може, няма правото да посегне (под каквато и да е форма) на правата и свободата на вяра, на извършването на обреди и религиозни тържества, на храмовете и религиозно-моралните ценности на другите хора. Злоупотребяващите с правата си в този смисъл, разбира се, вредят на обществения мир и биват лишени от тях. Тези хора не могат да се възползват от "свободата на мисълта и вярата", тъй като това е тотално игнориране на основните права на отделни хора или на цялото общество и никак не се "връзва" с понятията "мисъл", "идеология", "вяра", ами се включва в онова, което наричаме "престъпление" или "поощрение за престъпление".
Докато само с мисъл не може да се говори за щети върху някого, то действието предполага вреда както върху отделния човек, така и върху обществото.
Човек има правото да придобива имущество и да разполага с него както намери за добре, разбира се, при условие, че никому не вреди.
Щом правото на живот е даденост, естествено е човек да поиска да разполага и с нещата, които са най-необходими за съхраняването и продължението на живота му като цяло. Значи всичко, което човек постига по законен път в това отношение – богатство, права за спестяване от него и прочие – трябва да бъде неприкосновено, защитено от всякакъв вид насилие и посегателство.
Великият Аллах, собственикът на цялото богатство на земята и небето: Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Вездесъщия! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово, е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен c Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани, Той е Всевишния, Превеликия. (2:255)
Поставил човека за халифе на този свят "И когато твоят Господ рече на ангелите: „Ще създам на земята наместник." (2:30) и му е дал право на икономии (спестявания) от имота си "Написахме Ние в псалмите подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята." (21:105) Всичко онова, което е на земята е поставил в служба и услуга на човека, поверил му е по наследствен път всичко, което е тук и на небето.
В Свещения Коран се повелява:
Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае. (2:29)
Ето защо, богатството, спечелено по честен път от гледна точка на Исляма е почитано, свято и неприкосновено (защитено от всякакви посегателства).
"И не яжте своите имоти помежду си с измами, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки!" (2:188). В рамките на отбелязаното в този айет, елиминирането на нечие право чрез насилие, лъжесвидетелство, даване на подкупи, кражба, измяна, измами в търговията, дребно джебджийство, мошеничество, комар и другите начини за грабеж на чуждо имущество се третира като престъпление срещу изконните човешки права и налага адекватната за това мярка наказание.
Адем Йеринде - ВИИ
(следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (105), Декември, 2001 година
Портал 
