Най-любимият човек на Аллах

Най-любимият човек на Аллах

Два са изворите, от които мюсюлманите черпят животворните разпоредби и наставления – Свещения Коран и Сунната на Мухаммед, Салляллаху алейхи ве селлем. Докато мюсюлманите се основават на тях, те ще бъдат гарантирани срещу заблуда и отклонения. От тези два източника блика светлина, която е насочена не само към определена част от света, а към целия човешки род, и не само към хората, а и към джиновете. Изобилието от тази светлина обгръща и преобразява всеки, който с убеждение се насочи към нея.
В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява:
„О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!“ (8: 24)
Школата на Мухаммед, Салляллаху алейхи ве селлем, е предоставила блестящи принципи и неповторими правила във всяко отношение. Това е така, защото тя е школата на пророка, Салляллаху алейхи уе селлем, който е пример за хората и за джиновете – изпратен като милост за световете.
Ибн Омар, Аллах да е доволен от него, разказва: Един човек попита Мухаммед, Салляллаху алейхи ве селлем: "О, Пратенико на Аллах! Кой е най-любимия човек на Аллах?" Пратеникът, Салляллаху алейхи ве селлем, отговори:
"Най-любимия човек на Аллах е този, който е най-полезен за хората. Най-любими на Аллах сред делата са: да зарадваш мюсюлманин, да премахнеш притеснението му, да изплатиш дълга му, да утолиш глада му. Да тръгнеш със своя брат, за да разрешиш проблема му, за мен е по-любимо, отколкото да извършиш итикяф в продължение на един месец в тази джамия (джамията на Пророка). Който въздържи гнева си, Аллах му прикрива недостатъците. Който според силите си полага старание да въздържи гнева си, в Съдния ден Аллах му изпълва сърцето със задоволство. Който върви със своя брат, докато разреши проблема му, Аллах ще му укрепи краката в Деня, в който краката ще се подхлъзват. Лошият характер разваля религията както оцета разваля меда" Хадисът е от Таберани и е предаден от Ибни Абу-д Дуня ал-Кебаир.
Това е хадис, който отваря път за любовта на Аллах и за любовта на хората. В него се съдържат ценности, които укрепват връзките между вярващите. Това е един велик хадис, в който се съдържат най-възвишените правила на нравствеността и най-стойностните прелести. В тези слова се съдържа изключително големи възможности за помощ и реализация. Те са прекрасен пример за дейния и актуален характер на исляма, който не се свежда единствено до индивидуалното общение на човека с Всевишния, а насочва и към реални ползи за човека и обществото. Ислямското законодателство издига на висота взаимопомощта и състраданието.
В стремежа си да спечелят благоволението на Аллах част от хората се насочват към усамотяване, уединяване, изолиране от хората и обществото. Те забравят, че голямото изобилие, любовта на Аллах и Неговия пратеник се крият в действието, в допринасянето на ползи за хората. В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява: „Как прекрасна е наградата за дейните." (29:58) Пратеникът, Салляллаху алейхи ве селлем, е дал наставление как да се придобият качествата, които носят радост за Уммета, както и наставление за насочването към всяко нещо, което ощастливява хората:
"Не приемайте никоя добрина за малка, дори тя да представлява – да посрещнете своя брат мюсюлманин със засмяно лице". В друг хадис се казва: "Да се усмихнеш на своя брат мюсюлманин е садака."
Специално място се отрежда на помощта за изплащане на дълга, премахване на потиснатостта и нахранването на гладния. Пратеникът, Салляллаху алейхи ве селлем повелява:
"Нахранете гладния, посетете болния и спасете от потиснатостта потиснатия."
Следващата от ценностите, към която наставлява хадиса, и за която при Аллах има голяма награда е овладяването на гнева.
В хадис сведен от Ибни Мадже се казва, че Пратеникът, Салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Няма друга глътка с по-голяма награда при Аллах от тази, рабът да преглътне гнева си в стремеж към благоволението на Аллах."
Последната част на коментирания хадис е упрек срещу лошия характер и разкрива злите последствия от него.
Някои от праведните предци са казали:
"Лошият характер е злина, поради която няма полза от множеството добрини извършени заедно с нея. Добрият характер пък е прелест, на която не вредят множеството злини.''

www.islam-bg.net