Хвала на Аллах!.
Не е задължително за мюсюлманина да следва някой определен мезхеб от изброените четири. Хората са различни в степента на тяхното разбиране и способност да извличат правилата (ахкам) от свидетелствата. Има някои хора, за които е допустимо да следват (таклид), и, действително, в техния случай може би е задължително. Има други хора, които могат да следват само свидетелствата от Шерията. Във „Фатава ал-Леджна ад-Даима /Постоянният Комитет на учените по академично изследване и фетви в Кралство Саудитска Арабия/ този казус е описан детайлно, и си струва да цитираме тук пълния отговор на въпроса.
Въпрос:
Какво е правилото за следването на един от четирите мезхеба във всички случаи и ситуации и през цялото време?
Постоянният Комитет на учените по академично изследване и фетви в Кралство Саудитска Арабия даде следния отговор:
Хвала на Аллах! Мир и благослов на Неговия Пратеник, на семейството и сподвижниците му.
Първо: Четирите мезхеба са назовани в чест на четиримата имами - имам Абу Ханифа, имам Малик, имам аш-Шафий и имам Ахмед.
Второ: Тези имами са изучавали фикх (юриспруденция) от Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са муджтахиди в това отношение. Когато муджтахид прави това правилно, тогава той ще има две награди за неговия иджтихад и награда за това, че го е сторил правилно, или ако той го стори неправилно, тогава той ще бъде възнаграден за неговия иджтихад и ще му бъде простено за грешката.
Трето: Този, който е способен да извлича правила от Свещения Коран и Благородната Сунна е длъжен да ги извлича така, както са ги извличали и онези преди него; не е неправилно за него сляпо да следва (таклид), когато смята, че истината се различава от това, което трябва сляпо да следва. Напротив, той е длъжен да следва, че това което той вярва е истина. Допустимо е да следва (таклид) във въпросите, по които е неспособен да стигне до извода, основаващ се на Свещения Коран и Благородната Сунна, и се нуждае от ръководни принципи относно спецификата на проблема.
Четвърто: На този, който не е способен да извлича правилата сам, е разрешено да следва този зад който се чувства спокоен. Ако той е неспокоен в това следване, тогава е длъжен да пита, докато не намери този, с когото му е удобно.
Пето: От гореспоменатото е ясно, че не сме длъжни да следваме (един от мезхебите ) тяхното мнение във всички случаи и ситуации и през цялото време, защото те могат да допуснат грешки, но можем да следваме техните възгледи, които са достоверни и са основани на доказателства от Свещения Коран и Благородната Сунна..
Фатава ал-Леджна, 5/28
Във фетва от ал-Леджна № 3323 се казва:
Този, който квалифициран, за да извлича правила Свещения Коран и Благородната Сунна, и има силно знание в това отношение, дори ако това е с помощта на фикх, унаследен от по-ранните учени на Исляма, има право на това, тъй като той може да го прави непосредствено сам и да го обяснява в споровете и да издава фетви за онези, които се консултират с него. Онзи, който не е квалифициран за това, е длъжен да пита заслужаващите доверие хора, така че да може да изучи правилата от книгите и да действа в съответствие с това, без да се ограничава с въпросите си и четенето си с един от учените на четирите мезхеба. Напротив, хората се обръщат към четирите четиримата имами, защото те са толкова известни, и книгите им са добре написани и широко достъпни.
Онзи, който казва за образованите хора, че трябва задължително да следват във всички случаи сляпо (таклид), прави грешка, смятайки че тези образовани хора са неадекватни, а и така той се ограничава с нещо, което е със широки възможности.
Онзи, който казва, че трябва да се ограничим със следването (таклид) на един от четирите известни мезхеба, също така греши, защото той се ограничава с нещо, което е с широки възможности, без доказателство за това, че трябва така да се постъпва. Няма разлика за обикновения (т.е. необразования) човек , няма никаква разлика между тези четири имами и други като ал-Лейс Ибн Саад, ал-Аузаи и други фукаха. /Фетва ал-Ладжна, 5/41/
Във фетва № 1591 се казва:
Нито един от тях не е призовавал хората да следват неговия мезхеб, или е бил привърженик в следването на това, или е задължавал кой и да било да действа в съответствие с определен мезхеб. Напротив, те са призовавали хората да следват Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са коментирали текстовете от Исляма и са обяснявали неговите основни принципи и са обсъждали незначителните проблеми съгласно общите ръководни норми и са издавали фетвите си по отношение на това, за което са ги питали хората, без да задължават нито един от своите студенти или който следва техните възгледи. Напротив, те са критикували онези, които са казвали, че мненията им трябва да бъдат отхвърлени, ако са противоречали на достоверните хадиси. Един от тях рахимеху Аллах е казал: „Ако хадисът е достоверен, тогава това е моят мезхеб.”
Не е обезателно за който и да било да следва определен мезхеб, напротив, ние сме длъжни да се стремим към изучаване на истината, ако това е възможно, или да търсим помощта на Аллах за това, а не да се облягаме на наследството, което по-ранните мюсюлмански учени са оставили на онези, които са дошли след тях, като по този начин облекчават разбирането и приложението на текстовете. Онзи, който не може да извлече правило от текстовете и т.н. по някакви причини, които го възпрепятстват за това, е длъжен да попита заслужаващите доверие учени за всички правила на Шерията, от които той се нуждае, защото Всевишният Аллах е казал: И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!/21:7/
Затова той е длъжен да попита онзи, на когото той се доверява измежду известните със знанието, достойнството, благочестието и справедливостта. Фатава ал-Ладжна ад-Даима, 5/56
Мезхеба на имам Абу Ханифа рахимеху Аллах е най-широко разпространения мезхеб сред мюсюлманите, и възможно е една от причините за това да е това, че този мезхеб са следвали отоманските халифи, а те са управлявали мюсюлманските страни в течение на повече от шест века. Това обаче не означава, че мезхеба на имам Абу Ханифа рахимеху Аллах е най-достоверния, или че всеки иджтихад в него се явява правилен, така както и всеки друг мезхеб съдържа неща, които са правилни и някои които са неправилни. Мюсюлманинът е длъжен да следва истината и това, което е правилно, независимо кой го казва.
И Аллах знае най-добре!
Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид.
http://www.islamqa.com/ar/ref/21420Иджтихад, това представлява съждение в Исляма, основано на Свещения Коран и Благородната Сунна.
Буквалното разбиране на думата иджтихад (араб. اجتهاد) означава пределно усърдие или усилие за постигане на целта. В религиозната ислямска терминология иджтихад означава пределно усърдие или усилие при формулирането на мнения или обявяване на правово заключение по някакъв въпрос, относно който няма ясно указание в Свещения Коран, Благородната Сунна, къяс и иджма. Това се осъществява чрез интерпретация на текстовете от тези източници и извличане от тях на нови правови норми.
Иджтихадът, това е инструмент, който е даден на мюсюлманите наред със Свещения Коран и Благородната Сунна, за да могат те да намерят решенията на всички поставяни пред тях въпроси и през всеки исторически период. Именно, иджтихадът обезпечава на Исляма гъвкавост и динамика. Ученият, който се занимава с иджтихад, се нарича муджтахид. Той трябва да притежава обширни познания и да отговаря на определени нравствени критерии, приети в религията.
Терминът “иджтихад” не се среща в Свещения Коран, указания за него обаче има в Благородната Сунна от хадисите на Пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Например, в сборниците на имам Ахмед Ибн Ханбел, ат-Тирмизи, Абу Дауд се свежда хадис, в който Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, назначавайки Муаз Ибн Джабал за съдия в Йемен, го попитал по какъв начин ще издава решения. Муаз му отговорил, че той ще го прави на основание на Свещения Коран и Благородната Сунна на Пратеника салляллаху алейхи ве селлем. Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го попитал, какво ще прави, ако не намери буквално решение на проблемите в тези източници, и Муаз му отговорил, че ще направи иджтихад - тоест, ще оповести решение основаващо се върху анализа на Откровения на Всевишният Аллах. И Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, одобрил този отговор.
Иджтихадът се явява или обявяване на независими решения непосредствено от Свещения Коран и Благородната Сунна, които са първоизточниците, или пък приложение на вече решени от предшествениците проблеми. Независими решения от Свещения Коран и Благородната Сунна са извличали сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, а така също табиините и таби табиините и основоположниците (четирите имами) на мезхебите в Исляма, които са систематизирали положенията в мюсюлманското право.
След III век по хиджра почти всички основни правови проблеми са били систематизирани и решени. В тази връзка трите основни и най-многочислени правоверни сунитски юридически школи (мезхеби) – ханефитската, маликитската и шафиитската са стигнали до единодушно мнение, че по-нататъшното продължение на иджтихада по вече решени правови проблеми повече не е целесъобразно. Иджтихадът в тези мезхеби се явява вече закрит(затворен). Неговата “затвореност” обаче не се отнася за новите проблеми, които могат да възникнат в течение на времето. Решението на тези нови проблеми трябва да съответства на традициите на конкретната правова школа и да се основава на тази методология.
Затварянето на иджтихада не е бил признат от най-малочислената сунитска юридическа школа (мезхеб) - ханбелитския, а така също и от шиитите и захиритите. При тези школи иджтихад по всички проблеми е открит.
Иджтихад не може да се прилага по онези айети от Свещения Коран или хадиси, смисъла на които е ясен и еднозначен, а така също и по проблемите, за които има иджма. Иджтихад се прилага само по отношение на проблеми, по които е невъзможно да се извлекат еднозначни решения първоизточниците Свещения Коран и Благородната Сунна. Като при необходимост, е разрешено да има прибягване не само до преките доводи от Свещения Коран и Благородната Сунна, но и до кияс, истихсан, урфу и други алтернативни правови методи.
Муджтахидите са длъжни да притежават следните изисквания:
1. Владение до съвършенство на арабски език. Това е необходимо във връзка с това, че всички оригинални текстове на ислямските първоизточници Свещения Коран и Благородната Сунна низпослани от Всевишният Аллах и са записани, именно на този език;
2. Знание на Свещения Коран и владеене на науките свързани с него. При което не е задължително условие да се знае Свещения Коран наизуст, но е необходимо да има понятие за тълкуванията тефсири, отменените и отменящите айети и т.н.;
3. Знание на Благородната Сунна и всички науки свързани с нея. Знанието на голямо количество от хадиси наизуст не е задължително, обаче и тук е необходимо да се знаят коментарите към хадисите, които са били направени от сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, авторитетните улеми, а така също да се ориентира в тяхната хронология, веригата разказвачи и т.н.;
4. Знание на различните проблеми, по които съществува иджма на общността. Нужно е също така да се знае, по кои проблеми съществуват различни мнения;
5. Знание на кияс - метода за обявяването на правовите предписания по аналогия с вече решените проблеми, при условие, че тази аналогия се опира върху доводите на Свещения Коран Благородната Сунна;
6. Ясното разбиране на поставените цели и задачи при решение на правовите проблеми;
7. Способността ясно да се разграничават верните мнения от неверните;
8. Да има искрена вяра в Аллах и праведни намерения при решението на всеки проблем.
Муджтахидите, които притежават горепосочените качества, се наричат мутлак-муджтахиди (способни да издават независими правови решения). Те действат само на основание, което им дават техните собствени изследвания по всички правови проблеми и не ползват готовите решения на другите муджтахиди. При това не се допуска от тяхна страна да има слабо знание или незнание на каквито и да било специфични проблеми. Също така е позволено изучаване решенията на проблемите от другите муджтахиди и тяхното развитие.
Всички муджтахиди се разделят на седем категории:
1. Муджтахиди в Шариата. Това са споменатите по-горе мутлак-муджтахиди, към които принадлежат основатели на мезхебите - Абу Ханифа, Малик Ибн Анас, Мухаммед Ибн Идрис аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел и други;
2. Последователите на мутлак-муджтахидите. Това са учениците и последователите на основателите на мезхебите, които като цяло са се придържали към пътя на своите учители, но са могли да имат и противоположни мнения по отделните въпроси. Към тази категория се отнасят, например от ханефитския мезхеб Абу Юсуф, Мухаммед Ибн Хасан аш-Шейбани или от маликитския мезхеб Абдурахман Ибн Касим, Ибн Вахб и други.;
3. Муджтахиди в мезхеба, които продължават методологията и аргументацията на основателите на мезхеби и не им противоречат. Те обаче, могат да правят разбор на възникналите нови проблеми като отчитат традициите на мезхеба. Към тях се отнасят такива муджтахиди като ат-Тахави, Сархаси или Кархи;
4. Муджтахиди на предпочитаното мнение. Те могат от множеството различни фетви от мезхеба и да изберат най-предпочитаното за всеки конкретен случай. Разликата с предишните категории при тях е малка;
5. Муджтахиди притежаващи способността да вземат решения основавайки се върху обоснования довод от преданията.
6. Хафизи и мукаллиди. Те са последователи на другите муджтахиди и добре правят разбор в доказателствата на своите предшественици.
Портал