Научни истини за водата
И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?
Тук ще се опитаме да разясним 30-то знамение от 21 сура.
За да бъде разбрано, първо трябва да обясни какво означава жив организъм.
Терминът жив организъм претърпя промени през първата половина на двадесети век. Уотсън откри ДНК формулата за устройството на живия организъм и така се доближи до понятието. След 1950 година, динамичността бе обозначена като една допълнителна особеност, характерна за ДНК молекулата. Има две състояния: статичност и динамичност на организма. С понятието статичност обозначаваме структурната характеристика на един организъм. А динамичността е функция на организма. Трудно е за разбиране, затова ще дадем пример. Има един вид вируси и бактерии, които се намират в почвата и поради определените условия са безжизнени, не се движат, не се размножават, сякаш не са живи. Но когато попаднат в подходяща среда – започват да се размножават. Терминът статичност обхваща тези две състояния на безжизненост и на действие на бактериите и вирусите. А динамичност е само състоянието, в което те са подвижни и в действие. Думата, употребена в знамението означава динамичност (жизненост).
Думите в Корана крият много важно значение.
Нека се върнем към знамението: „И сторихме от водата всяко живо същество."
Сега да се спрем на важните моменти от знамението:
а) преди 15 века понятието „жив" е било валидно за животните, а някои научни среди са включвали и растенията в тази група. Въпреки че в знамението ясно е посочено, че понятието жив обхваща по-много широк кръг от този на растенията и животните. Ето как Свещения Коран само в един-единствен стих дава възможност за разширяване на понятията, с една дума дава възможност да се обхванат и вирусите, и молекулата на ДНК. Ето как Коранът е изразил една научна истина още преди векове.
б) жизненост – възниква от водата, черпи енергия от нея.
в) по-нататък в стиха има обръщение към тези, които отричат: „Не ще ли повярват?" Този въпрос е актуален и днес. Toва че водата е главно условие за жизненост се знае от около 30 години.
Сега да анализираме водата като основно условие за жизненост от гледна точка на най-новите биологични закони.
Казахме, че ДНК е молекулата носител на жизнените функции. Жизнените функции са една добавка, нещо ново прибавено към тази молекула. Ако жизнеността се състоеше само от тази молекула, то тогава в знамението можеше да се каже: "Всяко жизнено нещо произлиза от водата."
Всъщност, жизненият организъм е съединение между неорганични и органични химични елементи.
Модерната биология е установила, че тези съединения са възможни благодарение на йоните във водната молекула.
Така например водородните йони се свързват с ензими, с аминокиселини, захари. Опитите доказват, че ДНК молекулите могат да се съединяват с водородните йони само във водна среда.
Водородът създава електрическо напрежение между захарите, аминокиселините и това е, което поддържа жизнените функции. След като това електрическо напрежение достигне до безжизнените бактерии те се раздвижват, започват да функционират. Този основен закон е валиден за всички живи организми. Клетките могат да функционират само под влияние на водорода. Изследванията на химията на клетката показват, че в тъй наречените лаборатории на клетките или митохондриите, всички химически процеси се осъществяват с посредничеството на йоните във водната молекула.
Опитите, правени с тъй наречената „тежка вода", или изотопна вода показват, че водната молекула се задържа в организма около 7 до 14 дни и след това задължително се изхвърля. И веднага се приемат нови водни йони, за да се поддържат жизнените функции. Поради тази причина живите организми не издържат без вода.
По-просто казано, за да живее един организъм, той има нужда от енергия. Тази енергия се доставя от размяната на йони. Храненето е действие, при което се осигурява енергия. Йоните в тези процеси са нещо като основен капитал. Поддържа се един баланс между тях вътре и вън от клетката. Ако този баланс е нарушен, клетката е или болна, или мъртва.
Ето защо водата е главно условие за жизнените функции, за жизненост. В знамението тази подробност е изказана по ясен начин. Не може да се отрече, че Коранът съдържа чудеса. Тази истина се потвърждава още веднъж с въпроса: „Не ще ли повярват?"
Дишането на клетката (Процесът на Кребс)
Дишането е също част от жизнените функции. Поемането на хранителни вещества е също размяна на йони и е тясно свързано с водните йони. Тук процесите не са обяснени напълно. Например, защо химията и биохимията не дават обяснение за това, че водните молекули след определено време не могат да се използват. Водните запаси на клетката също не са изяснени. Въпросът за ползата от солта за тялото е да събира водни молекули в клетката.
Всеки организъм в своята малка лаборатория използва йоните на водата като капитал, като пари. За да поддържат водния баланс на органите, жлезите с вътрешна секреция произвеждат хормони. Може да се кажете органите имат нещо като компютри, с които поддържат връзка. Например болести, които протичат с висока температура, вдигат на крак целия организъм, той започва борба. Човек се изпотява, изхвърля течности и по този начин се усложнява животът на микробите. Значи тялото все едно знае тайните на знамението и не дава шанс на микробите.
Ето каква дълбока мъдрост се крие в тези думи: „И сторихме от водата всяко живо същество."
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (99), Септември, 2000 година
Портал 
