Полезната наука
Един учен езиковед се бе качил на кораб. По време на път, гордеейки се с науката си се впусна в разговор с капитана. От време на време му задаваше различни въпроси, а когато получаваше отговора, за да изпъкне с учеността си пред капитана реши да се подиграе с него:
- Много жалко! Поради невежеството си прахосал и унищожил половината от живота си.
Чистосърдечният моряк, макар да се обидил от тези думи, се отнесъл като зрял човек и се въздържал от отговор, замълчал си. Не щеш ли се появила буря и въвлякла кораба в голям водовъртеж. В този ужас, обхванал всички, капитанът се обърнал към учения и го попитал:
- Учителю, можеш ли да плуваш?
А ученият пребледнял, пожълтял и промълвил с треперещ глас:
- Не, не мога!..
Тогава морякът с жален глас отговорил:
- Затова че не знам граматика половината ми живот беше загубен, но затова, че не можеш да плуваш сега на теб целия ти живот ще бъде загубен. Защото от този водовъртеж кораба ни няма шанс да се спаси. Не знаехте ли, че в морето е по-полезна и наложителна да се знае науката за плуването, отколкото граматиката?.."
Целта от граматиката в този разказ е всички светски и външни науки. А полезната наука е науката, която отговаря на необходимостта. Най-голямата необходимост на човека е да подсигури вечното щастие, както на тялото, така и на душата. А това е свързано със спечелване на одобрението на Аллах. А одобрението на Аллах може да се постигне със съвършена вяра и искрени дела.