Наука за познаването на Аллах Теаля

Наука за познаването на Аллах Теаля
(Ирфан)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Светците (Аулия) разглеждат религиите като различни програми за постигане на познанието за Аллах Теаля, което се осъществява посредством духа на човека и неговата тайнствена връзка с Всевишният Аллах. Информация за тази връзка те получават от пратениците на Аллах Теаля и от личните си изживявания, които получават от силата на вярата и близостта си с Аллах Теаля, които се постигат с постепенно усъвършенстване в изпълнението на закона на Аллах Теаля.
Познанието на Всевишния Творец – Аллах е фиксирано като основна цел, поради която Аллах Теаля сътворява всичко във вселената, това личи от следният хадис-кудси (хадисите Кудси са думи на Аллах – бел.ред.) – предаден от най-великият от великите пратеници на Аллах – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) – който гласи: "Бях скрито съкровище и пожелах да бъда познат, затова сътворих творение, от което да бъда познат." Тази наука съществува още по времето на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и е съпътствала всички пратеници, дори самият Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), е постигнал най-много и е стигнал най-далеч в познанието.
Тази наука е есенцията на всички науки, най-важният преподавател в нея е самият Аллах Теаля, който го прави чрез най-добрите си ученици – пратениците, чиято най-важна мисия е да предадат мъдростта на хората, за да се завърнат в съвършенството.
Чрез тази наука и тази програма Аллах учи хората на карама – святост. Тя се разделя на две: ирфан назари – теоретично познание и ирфан амали – практическо познание. Ирфан назари (теорията за постигане на познанието) разглежда възможността и методите за постигане на това познание като описва и световете, спирките и духовните степени през които минава търсещият това познание.
Ирфан амали (практическото познание) разглежда делата и служенето, както и различните видове зикр (споменаване на Аллах), както и начина за пречистване на духа и заличаване на допуснатите грешки под наблюдението на специален учител, който учи своите ученици на свят начин на живот, както казва Мевляна Руми: "Ролята на учителя-муршид е да изтрие от духа на ученика-мурид лошо изписаните знаци и така той до стане като бяла хартия, след което да напише върху него своите знаци.”
Тази наука дава възможност на желаещия да усъвършенства и усили вярата си чрез самоконтрол и подобряване на морала и етиката си, както и чрез полагане на усилия за по-прилежно изпълнение на закона на Аллах Теаля.
Следва продължение...
Мехмед Дорсунски

Списание "Икра", брой 1, Януари, 2005 година

Наука за познаването на Аллах Теаля (Ирфан)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Продължение от предишния брой:
По времето на пратеника Мухаммед (с.а.в.) имало един интересен случай, за пътуването по духовния път на усъвършенстването, в който един младеж сподвижник на Пратеника (с.а.в.), който въпреки че бил много млад бил понапреднал по духовния път.
Една сутрин, както си седял покрай Пратеника (с.а.в.), той се обърнал към него с думите:
- О, Зейд, как осъмна?
- Осъмнах като убеден мю'мин! - отговорил Зейд.
Расулюллах (с.а.в.) се учудил на думите му и рекъл:
- Всяко ниво на убеждение притежава своя истина и характеристика, каква е истината за силата на твоето убеждение?
Зейд казал:
- Същността на моето убеждение е такова, че ме изплаши и ме принуди да остана буден цяла нощ, така че почистих нефиса си от проявленията на света и всичко, което е в него. Все едно виждам трона на Аллах Теаля, и все едно виждам как обитателите на Дженнета биват дарявани с различни видове благодат, и те се познават подпрени в своите покои. И все едно виждам обитателите на огъня как биват измъчвани. И все едно чувам...
Тогава Расулюллах (с.а.в. ) казал:
- Аллах е осветил сърцето на този раб със силна вяра.
Мухаммед (с.а.в.) бил възхитен от това момче, което било все още в пубертета, а в същото време било на много висока духовна степен.
• Теоретично познание (ирфан назари)
Теоретичното познание (ирфан назари) разглежда теорията за познанието на Аллах Теаля от чисто научна гледна точка, отразявайки мненията на различните учени по този въпрос. Те описват пътя за достигане до познанието на Аллах, възможните трудности по пътя на познанието, степените на духа и световете, през които трябва да премине един пътник, минавайки през закона на Аллах, за да стигне до познанието и до истината. Тоест пътника трябва да премине през тези три фази на усъвършенстване.
Първата фаза представлява изпълнението на закона на Аллах Теаля, което значи че пътника желаещ да стигне до познанието на Аллах, най-напред трябва да измине трънливия път на усъвършенстването на своя нефис, полагайки всички усилия да приложи на практика закона на Всевишния Аллах и да изпълнява стриктно заповедите на Великия Творец, заложени в Свещения Коран и препоръките на Неговия най-велик пратеник – Мухаммед (с.а.в.).
След като положи усилия за изпълнението на закона и превъзпитанието на своя нефис, пътника бива допуснат по този път с разрешението на Всевишния Аллах, за да достигне до познанието и истината.
Този път е труден и трънлив, защото в него пътника трябва да бъде изпитан и да бъде проверена силата на неговата вяра, затова малко хора успяват да стигнат до края на този път. Един ислямски учен казва: “Кой освен Меджнун е способен да мине през тази буря” (Меджнун е легендарен арабски герой от легендата за Лейля и Меджнун известен със силната си любов -бел. ред.) Това е така, защото според ислямски учени като Меуляна Руми, Ибн-и Араби и други, любовта към Аллах е движещата сила по този път, тъй като само лудия от любов е способен да прекоси бурния океан и да стигне до своята цел. Меуляна Руми в своя шедьовър “Месневи” казва: “Средствата на влюбения са различни от останалите средства. Любовта е компаса към тайните на Аллах. Макар че обяснението с думи пояснява, но любовта без думи по-изяснява. Разума в описанието й е като магаре заспало в цветна градина. А истинското описание на любовта към Аллах и на влюбения в Него е пак любов (тя трябва да се позовава, а не да се описва). Защото този, който обича Всевишния Аллах и Неговия Пратеник, и Аллах го обича. За него, ако наистина носи любовта към Аллах в сърцето си, не представлява трудност да изтърпи всякакви лишения и да издържи на всякакви изпитания, защото само ученика, който отговаря на най-трудните въпроси заслужава отлична оценка.
На тази тема (за духовното израстване) в един хадис-Кудси (хадисите Кудси са думи на Аллах - бел. ред.) се казва:
“Този, който Ме потърси Ме намира, и този който Ме намери Ме познава, и този който Ме познае се влюбва в Мен, и този който се влюби в Мен достига до истинската любов към Мен, а този който достигне до истинската любов към Мен и Аз го заобичам, а този когото Аз заобичам го убивам (убивам неговия нефис и егоизъм), а този когото Аз убия, при Мен е неговата награда, а чиято награда е при Мен - Аз съм неговата награда.”
За убиването в този хадис се говори в преносен смисъл, а не в буквален. Доказателство за това е една мисъл на Хазрети Али ибн-и Ебу Талиб, която гласи:
“Умри преди да си умрял.” Тоест убий нефиса, желанията и страстите си преди да си умрял.
В горния хадис - Кудси Всевишният Аллах фиксира степените на духовното усъвършенстване:
1. Търсене - т.е. изучаване на качествата и същността на Аллах Теаля според науките Акаид и Келям.
2. Намирането - достигане до силно убеждение в съществуването на Аллах или придобиване на истинска вяра в Него.
3. Достигане до познанието чрез сърцето и душата.
4. Достигане до истинската любов към Аллах Теаля, Който ни е сътворил, дал ни е разум, дарил ни е с всичко необходимо за живот и ни е изпратил като Негови наместници.
5. Пречистване от всички негативни качества и придобиване на положителни.
6. Всички действия да са съобразени с волята на Аллах Теаля. На тази степен примерно човек може да управлява материята в името на Аллах. Например Ибрахим (а.с.) казва на огъня: “Бъди умерено хладен” и огънят въобще не го изгаря; или Муса (а.с.), който разделя Червено море на две; или Иса (а.с.), който съживявал мъртви; или пък Мухаммед (с.а.в.), който разделил луната на две, и който пътувал от месджиди-л Харам до месджиди-л Акса за един миг.
Разликата в чудесата на Пратениците на Аллах и Еулия (приближените на Аллах) е тази, че чудесата при Пратениците са наречени “Муджизе”, а при Еулиите - “Керамет” (дарба от Аллах).
Бариерата между нивото на пребиваване в закона на Аллах и в пътя е качеството. Който притежава вече това качество, трябва да е спрял да нарушава закона на Всевишния Аллах и тогава се получава дарбата.
За тази цел човек трябва изцяло да се превъзпита и да постави под свой контрол нефиса, страстите и желанията си. Той трябва да придобие три важни неща, без които е невъзможно движението по този път, а те са :
1. Убеждение
2. Изпълнение на закона на Аллах
3. Да притежава Ислямска етика и морал
Следва продължение...
Мехмед Дорсунски

Списание "Икра", брой 2, Февруари, 2005 година