Защо от наследството на мъжа се дават два женски дяла?
Ислямските учени са анализирали проблема. Предоставям думата на тях. Ето какво казва шах Валиюллах Дехлеви:
„Наследството в исляма е подложено на разпределение според нуждите и задълженията на лицата. (С други думи най-голям дял се дава на този, който прави най-големи разходи за семейните нужди.) В такъв случай, ако жената е неомъжена, тя е сама. Не е задължена да се грижи за някого другиго освен за самата себе си. Ако пък е омъжена, задължение на съпруга й е да посреща нейните и нуждите на децата й, ако има такива. Освен това, когато се омъжва, жената ще получи зестра и много подаръци (злато и скъпоценности), както е според традицията.
А що се отнася до нейния собствен брат, който получава два пъти по-голям дял, той е или семеен, или ще създаде семейство. И в двата случая братът е задължен да се грижи освен за себе си, и за много повече хора: най-малко още за съпруга и деца, ако има такива, а в повечето случаи, ги има. Освен това, когато се жени, ще даде зестра и ще има разходи.
Понеже издръжката й е осигурена от съпруга й, омъжената жена няма да изразходва имота, който притежава, дори нещо повече, може да го умножи, ако го оползотвори посредством властта, която й е дало ислямското право.
А братът ще изразходва наследството, получено от бащата за издръжката на своето домочадие. Ако обаче неомъжената сестра изпадне в състояние да не може да се прехранва с наследството, получено от баща й, Ислямът задължава нейния брат да й помага.
Вижда се, че няма нищо което да е във вреда на жената. Ако жената получеше дял, равен на този на мъжа, тогава щеше да се извърши несправедливост по отношение на мъжа. Защото в семейството целият товар е на плещите на мъжа. Разбира се, че той ще получи дял, който да отговаря на носения от него товар."
А тълкуванието и обяснението на блажения Бадиюззаман е:
„Този закон на Корана, който повелява „На мъжа се полагат два дяла на жена", е заради самата справедливост и същевременно не е нищо друго освен милосърдие към жената.
Да, справедлив е, защото може да се ожени за повече от една жена поема върху себе си прехраната на съпругите си. Жената пък се омъжва само за един мъж и го натоварва той да я издържа. По такъв начин компенсира липсата в наследството.
Едновременно с това е и милосърдие, понеже момичето се нуждае от бащината ласка и от състраданието на брат си. Според разпределението на Корана тази девойка получава безгрижната ласка на баща си. Баща й не гледа на нея като на „вредно дете, което ще стане причина половината от богатството да отиде в ръцете на чужди и непознати." Тази ласка на бащата не се смесва с тревога и гняв. А от брат си получава едно състрадание и закрила, в които няма съперничество и завист. Брат й не се отнася към нея като към „съперница, която ще разсипе половината от нашата фамилия й ще предостави значителна част от имуществото ни на чуждите хора."
При това положение тази девойка (сестра), която по природа е много крехка, на практика губи нещо съвсем малко, но в замяна на това спечелва едно неизчерпаемо богатство от нежността и милосърдието на своите роднини (баща и братя).
(По-добре ли е да получи половината и да се раздели с брат и баща като с врагове или съгласявайки се с разпределение две към едно да остане завинаги в приятелски отношения с тях?)
Даването на жената на по-голям дял от това, което Аллах е благоволил да й предопредели от своето милосърдие, под предлог „Ще се смилим над нея" е отявлена неправда, а не милосърдие. Всички подобни постановления на Корана потвърждават знамението.
(Вехби Каракаш, Какви мюсюлмани сме, стр.34- 36).
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (95), Май, 2000 година
Портал 
