Въздействието на джамията върху формирането на мюсюлманина
Детето се ражда в семейството, изживява първите си години в него и там се оформят основните черти на неговия характер, с които ще диктуват целият му живот. След този период детето лека-полека преминава във фаза на необвързаност. Намалява обвързаността му със семейството, започва да разчита и да се доверява на себе си. Това са първите знаци на зрелостта, които се наблюдават у детето. След семейството (дома) детето трябва да бъде поверено на друга възпитателна институция. Тази институция от своя страна е нужно да осигури на детето подходяща среда. В нея детето трябва да развие положително и успешно своята мюсюлманска природа, да развие своята душа, ум и тяло, да посрещне своите нужди, които с всеки изминат ден се увеличават. Главните нужди в случая са духовните и социалните. На преден план тук изпъква голямата роля на джамията в изпълнението на тези важни функции. Накратко, ние ще се опитаме да изложим възпитателната роля на джамията в отделните фази от развитието на детето.
Джамията и децата в предучилищна възраст
Още от четиригодишна възраст бащата периодично започва да води детето в джамията, за да го запознае с нея. Обикновено след четвъртата година детето може да се възпита на основните хигиенни навици. Когато това бъде поискано от бащите то става възможно.
По отношение на връзката на децата с джамията от периода на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) съществуват множество достоверни хадиси по различни поводи, от които ще споменем следните:
Според предание на Абу Катаде (радиаллаху анху) Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) взел на гърба си своя внук Умаме от дъщеря си Зейнеб, когато отслужвал намаз в джамията. Той казва: „Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) отслужваше намаз, а внукът му Умаме беше на гърба му." Ебул-Ас Ар-Раби казва: „Когато се изправеше Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) го вземаше на гърба си, а когато отиваше на суджуд, той го оставяше на пода." (Муслим).
Жените идващи на намаз в джамията също така водели децата със себе си. Когато отслужвал намаз Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) чувал плача на децата. От състрадание към децата и майките той не удължавал намаза. В тази връзка Енес бин Малик (радиаллаху анху) предава, че Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Започвам един намаз и ми се ще да го удължа, зад гърба си чувам плача на едно дете. И тъй като знам безпокойството, което изпитва майката, аз се отказвам от намерението си и отслужвам намаза накратко." (Хадис приет единодушно).
Съществуват множество хадиси в тази връзка. Те дават като пример, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не е забранил на родителите да водят децата си в джамията още от ранна възраст, а напротив, ако той чуел плач на дете се съобразявал с времетраенето на намаза.
(Следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (92), Февруари, 2000 година
Портал 
