Доброто намерение не превръща забраненото в позволено (харама в халал)
Във всички повели на Исляма определяща роля играят добрите качества, висшите цели и доброто намерение. В хадис, сведен от Бухари, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: „Делата са според намеренията. 3а човека има това, което е възнамерил..."
Доброта намерение може да издигне до степен на покорност и близост до Аллах, онези неща, които според Исляма са допустими. Например храната, която се поема с цел поддържане на живота, подсилване на тялото или за пълноценно изпълняване на задълженията пред Аллах или народа си, представлява служене (ибадет) и е на степен, която показва близост към Аллах.
Съвкуплението със съпругата и удовлетворението от него, извършено с цел предпазване от харам или за сдобиване с деца също представлява служене и заслужава награда пред Аллах. В тази връзка Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„И най-малкото ваше действие се счита като милостиня." Попитали:
„О, Пратенико на Аллах! Нима човек има награда и тогава когато утолява желанията си?" Той отговорил:
„Ако той утолява желанията си посредством забраненото, на него не ще ли му се запише грях? По същия начин за него има награда, когато утолява страстите си чрез позволеното."
Хадиса е сведен от Бухари и Муслим.
„Онзи, който търси земно благо по позволен начин и път, за да се спаси от просене, за да припечели прехрана за семейството си или за да помогне на съседа си, отива при Аллах с лице светещо като луната." Хадиса е сведен от Таберани.
Това се отнася за всяко дело на мюсюлманина. Доброто намерение издига всяко добро дело на степента на ибадет. Забраненото (харама) не е така. Колкото и да е добро намерението на извършителя харама си остава харам. При никакви обстоятелства Исляма не приема използването на харама като средство за достигане на някакви възвишени цели, защото Исляма взема под внимание използваното средство за постигане на определена цел да бъде достойно и чисто. Ето защо Исляма отхвърля дилемите: „Намерението е достатъчно, за да оправдае средствата" или „За да се достигне истината може да се използва всяка нередност". Според Исляма истината се достига само по пътя на истината.
Например средствата събрани, за построяването на една джамия или благодетелна институция, ако са събрани от лихва, кражби, комар или чрез други порочни начини, в никакъв случай това добро намерение и велика цел не са в състояние да премахнат греха от харама, който е придобит при тяхното придобиване.
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) ни е поучил на това с хадиса „Аллах е красота и не приема друго освен прекрасното."
Това, което Аллах Всевишния е повелил на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) то е повелено и на вярващите. Той повелява:
„О, пратеници, яжте от благата и вършете праведни дела! Каквото и да сторите, Аз го знам."
( 23: 51)
„О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите!"
(2: 172)
Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) като допълнение към това е казал: „Помислете за човек, който с копнеж и трудности по пътя идва за хадж или умра и с вдигнати ръце към небето се моли: О, Аллах, о, Аллах.", а храната му, облеклото му, всичко смесено с харам. Как може да бъде приета дуата на такъв човек." (Муслим иТирмизи)
Пак в хадис предаден от Абу Хурейра, Ибни Хазиме, Ибни Хиббан и Хаким, Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: „За човека, който придобива средства от харам и после ги раздаде, няма никаква награда за това, което е раздал. Напротив греха си остава върху него завинаги.”
И пак е повелил: „Няма награда за човека, който е придобил от харам това, което раздава. Ако едната част е раздал, а другата оставил, няма полза за него това, което е оставил. Ако всичко остави за себе си, с всеки изминал ден той доближава себе си към Огъня. Аллах изличава лошото не с лошо, а с добро. Също като това злина не може да заличи друга злина." Хадиса е сведен от Имам Ахмед.
Вестник "Мюсюлмани", брой 11 (88), Октомври, 1999 година
Портал 
