Прахът на лихвата
Според преданието от Ебу Хурейре (радиаллаху анху) Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното:
„Непременно ще дойдат дни когато няма да остане нито един който да не яде лихва. Дори да има някой който не яде лихва, той обезателно ще бъде засегнат от праха й." (Хаким – Мюстедрек, II 11, Ебу Дауд – Бюйу 3, Несаи – Бюйу 2, Ибн Мадже, тиджарет 58, Ахмед б. Хамбел II 494 Дарими, Бюйу 5)
В този хадис изразът „прахът на лихвата" (или както е в преданието на Абу Дауд – „пушекът на лихвата") е толкова ужасяващ, колкото най-рядко разпространяваната новина, която те принуждава да се замисляш и да се страхуваш, „прахът" (или „пушекът") на лихвата значи лихвено съмнение, продължение. Това, което се подчертава в случая е нейното разпространение.
Колко по-съдържателно от това би могло да се изрази, че в капиталистическата лихвена система няма да остане нито една печалба, към която лихвата под една или друга форма да не се протегне?
От друга страна хадиса по скоро установява и обявява, че по отношение на осигуряване на халал печалба мюсюлманите постепенно ще се затрудняват, отколкото да отбелязват един песимизъм и една задължителна посока. Мюсюлманите, които постепенно ще срещнат все по-сериозни стопански проблеми се намират в състояние на готовност да следват внимателно въпросите си на равнището на своята система и да защитят стойността на вярата си.
НЕИЗБЕЖЕН КРАЙ
Както се отбелязва в един хадис „неизбежния край на печелещия от лихва е загуба" (Ибн Мадже, Тиджарет 58). И големият учен по хадис Ма’мер б. казва така: „Чули сме да се казва следното: „Печалбата на лихваря непременно бива унищожена преди да се навършат 40 години." (Абдурреззак, ел-Мусаннеф,. VIII, 316). В едно друго предание се казва: „Поради страха от лихвата, ние изоставихме девет десети от позволеното" (Абдурреззак, ел-Мусаннеф, VIII, 156). Очебийна е представата за размерите на съпротивата на предишните мюсюлмани, за да се предпазят от лихвата.
Действителността поставена на внимание от тези изявления се състои в това, че в противовес на това, което се възнамерява лихвената печалба представлява банкрут и безредие. И завършекът на лихвената икономика с нейното естество е същия. „Делата се оценяват според резултатите". (Бухари, Кадер 5, рикак 33, Тирмизи, Кадер 4, Ахмед б.Ханбел V, 335).
Мюсюлманите, които не желаят впоследствие да загубят са принудени да намерят път към печалбата без да се омърсяват с лихва. Тези, които предварително си представят дребни загуби, като резултат ще бъдат в състояние да се спасят от голяма загуба. Днес се знае, че големи предприятия, които не са във взаимодействие с лихвени институции, продължават успешно стопанската си дейност. Важното е да се притежава тази мисъл и взискателност. Въпреки всичко, за деловия свят банките не са съдба. Славната ни история свидетелства, че безлихвена икономика е възможна.
Упадъкът на социалистическата икономика в света и зелената улица, дадена на кризата от капиталистическата икономика са примери в днешния ден за „неизбежния край", определен в горепосочените предания. Светът ускорено върви към една безлихвена система. Този, който ще увеличи скоростта на това развитие към подобна система е Ислямския свят. Отговорността днес е в световен мащаб.
НАЙ-ЧИСТАТА ПЕЧАЛБА
Рафи б. Хадидж (радиаллаху анху) предава от баща си: „Попитаха: -О, Пратенико на Аллах, коя е най-чистата печалба? Той (салляллаху алейхи уе селлем) повели следното:
Припечеленото от ръцете на човека и прихода от всяка законна покупко-продажба (търговия). (Бухари)
Един чист и щастлив обществен живот е свързан директно в основата си с изхранването чрез препитание, придобито от халал. Поради тази причина първите мюсюлмани. донесли и установили в света една напълно нова система и начин на живот. Те следвали чистата, най-чистата печалба. За нея те питали Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и търсели пътища за препитание чрез придобито по честен път.
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отбелязва, че личния труд е главният сред пътищата към чистата печалба и наставлява всеки активно, самостоятелно да работи, да стане човек на изкуството или занаятчия". И определяйки като халал печалбата от търговията с уговорката да е законна той наставлява търговията.
Естествено, че печалбата е чиста щом е резултат от търговия, която ще се осъществява, оставайки верни докрай на повелята "Аллах е повелил търговията и е забранил лихвата" (2:275)
РЪЦЕТЕ, ЦЕЛУНАТИ ОТ МУХАММЕД (салляллаху алейхи уе селлем)
В преданието, поместено в творбата със заглавие „Ел-Мебсут" на Серахси четем следното: Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се ръкувал със Сад б. Муаз (радиаллаху анху) заемащ важно място сред мюсюлманите от Медина. Забеляза мазолестите му ръце и го попита за причината. Сад б. Муаз (радиаллаху анху) даде следния отговор: „Работя с кирка и лопата, за да има прехрана челядта ми". Във връзка с това Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) целуна ръката на Сад и му направи следния комплимент: „Ръце, обичани от Аллах". (Ел-Мебсуд, XXX 345).
Този случай е толкова великолепен и смислен, че не е необходимо да се прави какъвто и да е коментар. Защото, одобрението, което действително е показано чрез целуването от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) на тези ръце, са ръцете, които хващат мазоли, когато работят, за да обезпечават по честен начин прехраната на собствената челяд. В такъв случай независимо от общественото положение усилията, дейността на всички за честна печалба трябва да бъдат одобрени. Предпочитането на един такъв път, далеч от лихвата и лихвеното съмнение, разбира се, че ще стои над всяко одобрение. Освен това друго фундаментално условие, което се поставя е това, че то трябва да бъде осъществявано по законен път. В никакъв случай да не бъде подценено второто от тези две условия. Защото един подобен подход означава необходимостта да бъдеш вярващ човек. В противен случай, в стремежа си към съвземане бихме си поднесли покана за поражение. Тъй като чрез незаконни пътища не могат да се постигнат законни и велики цели.
Да останеш под въздействието на „лихвения прах", може би ще бъде последствие от принуда. Само че да се възхваляват умишлено сделките с лихва не може да се счита за разумен ход. Защото ще се даде повод за отпадането от дневния ред на търсенето на една безлихвена система, или с други думи като повод за такъв резултат ще се наложи чувството за отговорност в рамките на ислямското общество. Необходимо е добре да се преоцени този аспект на мюсюлманския капитал, предпочитанието му да бъде изчистен от лихвена печалба, а това от своя страна ще означава принос както за собственото освобождение, така и за умножилата лихвата си световна икономика. Защото светът ще намери възможност да опознае една алтернативна икономическа система.
Проф. д-р И. Л. Чакан
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (84), Юни, 1999 година
Портал 
