Мюсюлманката поддържа ибадета и духовната си чистота
Мюсюлманката, която се намира на прав път признава правото на своята душа да я пречиства с ибадет. Тя се насочва към ибадет с душа, готова в смирение, спокойствие и задоволство да го изпълни така, че да повлияе в дълбините на сърцето – далече от пререкания, врява и заетост.
Когато тя отслужва намаза тя го отдължава със покайна душа и чиста мисъл. Така нейната душа е изпълнена със смисъла, на който е носител Корана, който чете и споменаването, който е правила тя остава насаме със своя Господар и е в размисъл върху Корана и споменаваният та (зикир), които прави. Периодично тя преглежда състоянието, в което се намира, премисля това, което е извършила или изрекла и прави равносметка на себе си за това, което е прегрешила или пропуснала.
Ибадета, отслужен по този начин дава своите надеждни плодове и спасява човека от противене на Всевишния Аллах, като го пречиства от нечистотата на прегрешението и почиства съвестта, като проваля постоянните намествания на шейтана и устройваните от него капани.
Правдивата в словата си, притежател на силна вяра мюсюлманка понякога може да съгреши, да пропусне някаква възможност, да се подхлъзне. Тя обаче много бързо се усеща за грешката си, излиза от нея, търси опрощение от Аллах, поучава се от недостатъците и се покайва за греховете си. Всъщност, винаги е такова поведението на праведните, привързани към религията си мюсюлманки:
„Когато натрапливо видение от сатаната засегне богобоязливите, те си спомнят (за Аллах) и ето ги зрящи (за истината)!" (7:201)
Ето защо Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал на сподвижниците си:
„Подновявайте вярата си". Когато го попитали: „- О, Пратенико на Аллах, как да подновяваме вярата си?", той казал:
„Много споменавайте словото „Ля иляхе иллеллах"
(Ахмед б. Ханбел)
Мюсюлманката, която притежава истинска боязън пред Аллах винаги се възползва от духовната храна на пречистването на душата, споменаването на Аллах, ибадета, равносметката, мисълта за Аллах. Тя извършва това, от което Аллах Теаля е доволен, и страни от онова, чрез което ще си навлече Неговия гняв. В този дух тя продължава по пътя на Истината. Не извършва тя безверие, не се отклонява от правдата, не угнетява и не се отделя от Правия път.
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (84), Април, 1999 година