Обожествяването на религиозните водачи
Второто проявление на съдружаването с Аллах (ширк) в незапознатите с религията общества, произтича от сляпото следване на религиозните водачи без позоваване на доводи и аргументи.
Основно доказателство по темата е цитата, в който Всевишния Аллах повелява:
„Те взеха за господари не Аллах, а своите управници и монасите си (религиозните си водачи) и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат, само на единствен Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него." (Тауба 31)
Те не приемат за богове учените и ходжите си, кланяйки им се в рукю и суджуд, както очаква днешното общество. В един от хадисите си Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) разяснява как те приемат за „богове" техните учени и ходжи: „По различни пътища Имам Ахмед, Тирмизи, и ибн Джерир предават от Ибн Хатем, че когато до него дошла вестта за призоваването към религията от Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), той забегнал в Шам. По време на периода на невежеската епоха той приел християнството. Неговата сестра и част от рода им били заробени. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), проявявайки добротворство, дал подаръци на неговата сестра, която отишла при брат си да му съдейства да отиде при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Адий Ибн Хатем дошъл в Медина. Баща му ат-Тай бил вожд на рода и известен с щедростта си. Хората съобщили, че той е пристигнал. Адий влезнал при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) с окачен кръст на врата. Пратеника на Аллах му цитирал словото на Аллах: „Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и монасите си..."
Адий казал: „Несъмнено те не им се прекланят". Пратеника на Аллах казал: „Те (религиозните им водачи) отредиха за тях позволеното за забранено, а забраненото за позволено и другите ги послушаха. Ето по този начин те са се прекланяли пред духовниците си". След това Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) го призовава към Исляма с думите: „О, Адий, какво ще кажеш? Словата „Аллах е най-велик" ли те накараха да забегнеш? Познаваш ли нещо по-велико от Аллах? Кое те накара да забегнеш? Словата: Няма друг бог освен от Аллах ли те принудиха?" Адий стана мюсюлманин, изричайки истински свидетелството. Адий казва: „Видях, че лицето на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се засмя и той рече: „Несъмнено юдеите са си навлякали гнева на Аллах а християните се заблудили." (Ибн Кесир т. 7 стр. 3456, Ахмед Ибн Ханбел, Тирмизи т. 5 стр. 3292)
Хузейфе Ибн ал-Йемман, Абдудлах Ибн Аббаъ и другите при тълкуването на цитата: „Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и монаси..." казват: „Несъмнено те (религиозните им водачи) сториха позволеното за забранено а забраненото за позволено". Судди пък казва: „Те приеха хората като наставници, постоянно слушаха наставленията на хората, не проучваха, не питаха за доказателства и така захвърлиха зад себе си Книгата на Аллах. При това положение те се приеха за божества едни на други.
Когато Аллах отреди нещо за забранено – то е забранено, когато Той отреди нещо за позволено – то е позволено. Подчинението е единствено на Неговия закон. Това, което Той заповядва – то се прилага и изпълнява. „Няма друг бог освен Него" „Той е пречист от онова, с което Го съдружават". (Ибн Кесир т.7 стр. 3456)
Както се вижда, пораждането на съдружаване с Аллах (ширк) при невежите общества произтича от сляпото подражание на хората, които те са приели за свои водачи, за доверени учени, за специалисти – от подражаването на по-възрастните и шейховете (ефендиите). Така че: всяко казано от тези хора се приема за абсолютно вярно и никога то не е подлагано на проверка дали съответства с измеренията на Исляма „Корана и Сунната". Поради тази причина, породените грешки, преднамерено или не, се настанили в съзнанието на хората като религия – особено въпроса с позволеното и забраненото (халала и харама). И така, попадайки в бедата, в която и предците им са попадали те започнали да казват на забраненото позволено, а на позволеното забранено. Това е така, защото когато човек слепешката подражава в дадено нещо, не може да узнае това, което му се казва, дали истината е нещо забранено или позволено. Тези, които по този начин приемат нещата, както Всевишния Аллах повелява в по-горе споменатия цитат приемат: „За господари не Аллах, а своите правници и монаси (религиозните си водачи)."
За съжаление този вид заболяване на обществото в днешно време е много разпространено. Трудната страна на проблема в случая е, че хората не са запознати с „Корана и Сунната". Между хората в невежество и повелята на Аллах се намират учителите ходжите ни шейховете (ефендиите). Тези хора са лишени от смелост и знание да задават въпрос на ходжите си, на които те са се отдали в крайна степен, като: „На какво се позовава това решение?" или „Какво повелява Всевишния Аллах да се прави в тази среда и по тази тема?", а вършат това, което ходжите им кажат. Когато пък един редови мюсюлманин пожелае да ги посъветва и да ги предупреди с постановка от „Корана и Сунната", те започват сравненията между ходжите, на които се отдават големи почести и мюсюлманина, който ги съветва с насмешка: „Ти знаеш това, та нима нашия ходжа не го знае?"
Този присмех, разбира се, ние не приемаме със смях. Защото тези случаи означават обожествяване на ходжата или шейха (ефендията). Тези, които се стремят да събарят построените наоколо идоли, необходимо е най-напред да съборят идолите, живеещи в сърцата им. Това е първото препятствие, което трябва да преминат, първият идол който трябва да съборят. Защото Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), първо е съборил несъградените идоли и пуснали корени в душите на хората. Когато това бъде изпълнено, съградените идоли от само себе си ще паднат.
Онези, които въпреки че споменават името на Аллах не призовават хората към Правия път, а към пътища, произтичащи от собствени тълкувания и разбирания, не представляват друго, а божество като "латт , "менат", "узза", и са пречка за Правия път. За онези, които не познават фактора, станал причина мекканци да бъдат неверници и езичници през периода на невежеството, този случай може да прозвучи грубо, но положението не е такова, каквото всеки сам си го разбира.... Както езичниците от Мека са казвали за праведниците „латт", „менат", „узза", които в миналото лежали край гробове и гробници „Ние нямаме лошо намерение, ние им правим почести, уважение, възвеличаване (служим им) за да ни приближат към Аллах", така и днес множество слисани хора се подчиняват на личните разбирания на ходжите, шейховете (ефендиите), противоречащи на „Корана и Сунната", казват: „Ние се подчиняваме на ходжите за да ни приближат още повече до Аллах". Ето това подчинение не е подчинение на Аллах, а подчинение и служене на друг, вместо на Аллах. Защото решението, на което се подчиняват не е решение на Аллах.
Този, който слепешката се подчинява на такива водачи и онзи, който ги приема за безпогрешни не трябва да забравя, че е приел:
„ЗА ГОСПОДАРИ НЕ АЛЛАХ, А РЕЛИГИОЗНИТЕ СИ ВОДАЧИ"
Таджеддин ал-Байбурди
из списание „ДУА"
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (84), Април, 1999 година
Портал 
