Облекло в зелено
Когато се срещнахме беше настъпило време за езан. Рекох му:
— Ела да те заведа на джамия. Днес е петък, нали знаеш.
— Ти пък знаеш, че аз не ходя в джамия.
Аз му казах, че знам, но ме интересува причината за това. Той ми отговори:
— Знам ли, просто не става. Може би околните ми влияят. После, страхувам се, че панталона ми ще се деформира в колената ще се деформира и ръба на панталона.
Започнах непринудено да се смея. Рекох му:
— Ти наистина се шегуваш. За подобно нещо може ли да се изостави джамията?
— Сериозно говоря. Ти знаеш, че аз държа на облеклото си и много си падам по зеления цвят.
В действителност това бе така. Винаги обличаше от хубавото по-хубаво, подбирайки зелени тонове.
— Добре, му казах. Ти в живота си въобще ли не си ходил в джамия?
— Когато бях малък с дядо си съм ходил няколко пъти. Тогава не се притеснявах, че ще ми се намачка панталона. Не смятам обаче, че оттук нататък ще мога да отида в джамия – отвърна той.
Това, което чух много ме обърка и съжалявах, че захванах тази тема. Стиснахме си ръце и се разделихме.
Няколко месеца след този разговор чух, че бил в джамията. Стоеше малко преди първата редица за намаз. Пак беше в зелено. Полека доближих, наведох се над ухото му и с тих глас му рекох:
— Та нали нямаше да идваш в джамията?
Не се обади. Беше легнал в табут на „мусалла", покрит със зелена покривка.
Значи в края на краищата всеки идва в джамията. Така че, ако навреме дойдеш, ще получиш награда. С надеждата да се срещнем в джамията...
Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (84), Април, 1999 година
Портал 
