6 Мирът и свободата

Мирът и свободата

Ислям, означава мир. Първото условие на този мир е човекът да бъде в мир със самия себе си, т.е. да живее съобразно причината за неговото сътворяване. Второто измерение на този мир е мирът с хората, това е нравствено поведение, при което никой не се явява като Господ на другия, религията на всеки е за него самия. Третото измерение на мира е хармоничното съжителство на човека с природата. Това е взаимодействието между човека и природата, при което не се стига до рушене и пилеене, а се стреми към запазване на естествената структура. В крайна сметка тези три вида мир отвеждат човека към мир с Всевишния.
Няма съмнение, че исляма не отхвърля войната, но не я и превъзнася и възвишава. Превъзнася онези, които правдоподобно се защитават в една оправдана борба и ги третира като участници в свещена борба (гази), а загиналите като шехид.
Ислямът призовава обществото към взаимно разбирателство и съществуване, въпреки различията, на основата на тези пет принципа.
Убежденията и мислите на всички хора са свещени.... Тази дилема се явява преди правото на човек на свободно съществуване. Онова, което разграничава човека от останалия жив свят, от растителността е възможността му да размишлява, да проумява, да преценява добро и лошо, истина и лъжа, вяра и неверие...
Ако бъдат елиминирани вярата и мисленето на хората, от тях ще останат живи твари наподобяващи животните, даже ще се принизят на степен по-ниска от животинската.... Въпрос на дискусия е дали животът е свещен в общества, където изобщо не се съблюдава свободата на вярата и мисълта. Възприемането на вярата и в мисълта на човека като чувство за вина, поставянето в подобно измерение, представлява кощунство, спрямо човечеството. Без съмнение, вярата и мисълта не ще бъдат изтълкувани и в смисъл на свобода за обезверяване. Вярата и мисълта означават заявяване на позиция на личността спрямо абсолютни ценности и явления, за съществуването на който тя е убедена. Душата на всеки човек е свещена и е принцип тя да не бъде изтезавана. Независимо откъде идва гнетът и за кого ще бъде предназначен, мюсюлманинът е страна на угнетения, всеки ще подхожда съобразно правните норми, които е възприел, а онези които не се съобразяват, ще бъдат наказани пък съобразно тези норми.
Отплатата за труда, положен с пот, и имота спечелен правдиво за всички хора са свещени. Под защита са достойнството, честта на всички хора и всяко нещо, което те приемат за свещени – зачитането е взаимно. Всеки притежава правото да дава това, което е придобил и да придобива онова, което се отдава.
Под закрила е потомството на всяко живо същество. Под възбрана е всякакъв стремеж, който цели прекъсване потомството на жива твар.
По отношение на тези основни права е необходимо всички хора да се обединят и да има общ подход срещу тези, които ги пристъпват... Мюсюлманите наричат този подход свещено усилие. Свещеното усилие при нормални условия е стремежа на личността да надвие себе си (лошите пориви) в името на Аллах.
Друга важна точка е свободата на личността. Хората са отговорни за онова, което са избрали със своята воля... Всевишният Аллах е дал свободата на човека сам да избира да го познава или не. Повярвал е този, който е пожелал и е отхвърлил вярата онзи, който е пожелал. За всеки човек един ден има силата за това, което е избрал. Аллах Теаля в отвъдния живот ще ни покаже истината за това, по което спорим в земния живот.
Истината е мярката, която принадлежи на Всевишния Аллах. Свободата пък представлява правото на личността да предпочита... Ако човек избере алкохола, негово е правото да избира това, защото, Всевишния Аллах му е дал това право на избор, но употребата на алкохол, тъй като той е избрал нещо забранено, не представлява негово право, а личен избор. Разбира се това е така, когато личността не е избрала вярата заедно с това, че ще последва благоволението на Аллах Теаля, не ще има предпочитание противно на тази вяра...
Аллах Теаля е дал всички, съставки за образуването на алкохола. Той е създал също и шейтана, и той е във волята на Аллах. Благоволението на Аллах – Неговото одобрение са намира в определени рамки, описани в Послания (книгите), които той е изпратил чрез пророците.
Личността е свободна да избере религията или да не я избере, това е нейно право. Когато обаче избере нередното, тъй като това предпочитание не от тези неща, които Аллах одобрява, тогава то се превръща в свобода на личността. Онзи, който веднъж избере вярата е необходимо да се придържа към изискванията на тази вяра. Там вече няма своеволие. А отговорност пред Аллах. В случая се явява необходимостта тази личност да остане вярна на онова, което сама е избрала с нейната свободна воля, на онова за което е казала „приех го, повярвах в него". Ако не остане вярна, с действията си тя напуска рамките на одобреното от Аллах и ако не е отхвърлила вярата тя става грешник и поема последствията на това си действие. В Исляма не съществува арена на две истини... Земния и отвъдния живот не са два свята, които категорично се разграничават взаимно. За вярващия земния живот е нивата за Отвъдния живот. Като вярващи ще бъдем питани за всяко нещо, което е трябвало да извършим, а не сме го извършили, за всяка дума, която сме изрекли и за всяка дума, която е трябвало да изречем, а ние не сме я изрекли. Тези въпроси без излишъци и недостатъци ще ни бъдат зададени... Мюсюлманинът е халиф на Аллах на този свят, по-точно той е личността измежду хората, създадени като халифи на света, която е послушала божественото послание и го е възприела за начин на живот.

Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (84), Април, 1999 година