Преодоляване на стръмния път
Като се заклева в Мекка, град, където е роден и израснал Нашият Учител, любимецът на Аллах и Негов Пратеник, и е бил родина на Приятеля на Аллах Хазрети Ибрахим и неговия син Исмаил, увенчан с честта да бъде кибла за всички вярващи – посоката при отслужване на намаз. Всевишният Аллах повелява с сурата „Ал-Балад":
„Ние сътворихме човека в трудности."
[90:4]
За да се опише трудното положение, в което се намира човекът, в Свещения цитат се употребява изразът „фи кабад". Това показва, че както обвивката обгръща и опазва съдържанието, така трудностите и лишенията обгръщат и заобикалят човека отвсякъде. През живота си човек се изправя пред изключително много трудности: в началото мракът и теснината на утробата, в края – смъртта и отвъдното.
Ал-Кабад включва земните трудности: престой в утробата, раждане, съзряване на пъпната връв, обрязване – сюннет, мъката на познанието, женитба, деца, грижа за подслон и прехрана, после нещастието на старостта. Безброй по вид болести, болки, физически страдания.
В Ал-Кабад се съдържат и религиозните задължения; изпълнение на служения (ибадети), като признателност в доволството, търпение в притеснението и мизерията, говеене, милостиня зекят, отслужване на намаз, поклонение хадж, свещена борба.
Ал-Кабад обхваща и трудностите на отвъдния живот: жестокостите на смъртта, разпитът на меляикетата, теснината на гроба, съживяване след смъртта, отправяне към мястото на Великия съд, равносметка, изпращане в Дженнета, Джехеннема – низ от трудности.
Изтъква се, че макар да е преминал и ще премине по пътища от страдания и лишения, човекът остава горделив и невъзмутим.
„Нима смята, че никой не ще го надмогне? Казва: „Пропилях огромно богатство." Нима смята, че никой не го е видял?"
[90:5-7]
Обаче, за да преценява събитията и за да прави заключения, за да знае и говори истината, Всевишният Аллах (Ал Теаля) е дал на човека две очи, един език и две устни и е очертал пред него два пътя. „Не му ли дадохме Ние две очи и език, и устни, и му посочихме двата пътя." [Ал-Балад 90: 8-10]: два стръмни пътя, водещи към две високи цели, единият – към добро, другият – към зло; единият – много благодатен и праведен, а другият – прокълнат и порочен. А в сурата „Ад-Дахр" се повелява: „Сътворихме Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ. Ние му показахме пътя – или признателен, или неблагодарник. [76:2-3]."
Накратко Всевишният Аллах, създавайки човека го поставя лице в лице с трудностите и несгодите, изправя пред него един връх, който трябва да бъде достигнат. Това е върхът на благодеянието и доброто, а злото не е връх, който трябва да се изкачи, а може би по-скоро е пропаст, в която човек се хвърля сам и пропада. А по нататък говори за „Стръмния път". С думите „И ако се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята зекят, тогава те са ваши братя в религията. Разясняваме знаменията на хора проумяващи." [9:11], оповестява, че човекът не е съумял да тръгне по него и след като задава въпроса: „Но откъде да знаеш ти какво е стръмния път? [Ал-Балад, 90: 12], обяснява какво представлява стръмният път:
„Да се освободи роб"
[Ал-Балад 90:13]
Като се бори срещу най-големите си врагове низшите си желания и изкушенията на шейтана, човекът, трябва най-напред да спаси самия себе си от тях и с вяра и благочестиви дела да избави душата си от Джехеннема. После да се старае с всички сили за освобождаването на хората, които тънат във физическо и духовно, материално и морално робство. Посланикът на Аллах (С.А.С.) провъзгласява: Аллах ще въздаде на този който е освободил вярващ роб, като срещу всеки орган да опази джехеннемския огън един негов орган. Срещу ръката – ръка, срещу крака – крак, срещу влагалището – влагалище. [Бухари,. Каффарат, 6; Муслим, Итк, 22-23]. Най-прекрасните примери в това отношение са поднесли Пратеникът на Аллах (С.А.С.) и Неговото Благородно Обкръжение – сехабетата, а измежду тях най-много – Абубакр (Р.А.) – човек от най-угнетения слой на обществото, и поради което се сблъсква с възраженията на баща си: „Поне ако го правиш, освободи силни и здрави хора, които ще вършат работа", на което Абубакр (Р.А.) отговаря: „Аз ги освобождавам в името на Аллах".
Да се освободи роб или да се даде храна в ден на глад на сирак – роднина или на окаян клетник.
[Ал-Балад 90:14-16]
Във време на епидемии и глад мнозина изпадат в голяма бедност, нужда и мизерия. Поради това да нахраниш и да посрещнеш потребностите на близки и далечни безпомощни люде, е много стръмен път, който може да бъде преодолян със силна вяра, воля, и голямо старание.
А в сура „Дахр", като се говори за истинските раби на Аллах, които ще пият до насита от дженнетското питие, се отбелязва, че те са се бояли от Ден, чиято жестокост се е разнесла навсякъде, изпълнили са дадения от тях обет нахранили са бедняка, сирака и роба, макар че те самите са гладували, сторили са го единствено в името на Аллах, без да искат нито отплата, нито благодарност: „Праведниците пият от чаши с добавено питие от Камфор."
[Ад-Дахр 76:5-9]
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) покровителстваше и се грижеше за бедняци и сироти, оказваше им почит, хранеше ги и препоръчваше на своите сподвижници да сторят същото. Веднъж, когато попита съратниците си: „Кой днес погали главата на сираче?", Абу Бакр (радиаллаху анху) отговори: „О, Пратенико на Аллах, аз днес погалих главата на едно сираче." Тогава, съединявайки двата си пръста, той показа със знак, че тези, които защитават сираците, ще бъдат много близо до него в Дженнета.
На дъщеря си Фатима, която поискала от него прислужница заради многобройните си домакински задължения и палавите деца, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил: „Дъще, докато бедните хора на Суффа не могат да намерят нищо за ядене, как бих могъл аз да ти дам прислужница?" и така показал друго различно измерение на преодоляването на стръмния път.
Али и Фатима (радиаллаху анхума) разговаряли без да ядат нищо, като пиели само вода, за да нахранят с приготвените от тях ястия за ифтар всяка вечер бедняка, който по време на ифтар няколко пъти поред чукал на вратата им. Ако това не е усилие за преодоляване на стръмния път, тогава какво е?
Един от героите, поели този стръмен път е Абу Бакр (радиаллаху анху) който, за да спаси вярващите от нападките на враговете и невярващите от робството на безбожието, оставя на домочадието си единствено Аллах Теаля и Неговия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) и предоставя цялото си богатство на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).
Всички пророци, сподвижници на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и последователи на Аллах са демонстрирали много прекрасни примери в това отношение. Саможертвата на благочестивия човек, който, за да нагости гостите си – изтъкнати хора на науката и вярата, е преотстъпил всичкото хубаво месо от овцата, която е заколил, а се е съгласил членовете на семейството му да се прехранват в продължение на една седмица с остатъците от нея, се основава на стремежа да се преодолее този стръмен път. Има толкова много окаяни люде, които са гладни, без подслон, безпомощни, мизерстват и са смазани в крайна нищета. Ближните на Аллах с убеждението, че трябва да усетят тяхното страдание вътре в себе си, да се постараят да превържат техните рани с цялото си усърдие въпреки големите възможността, с които разполагат, един вид за себе си възприели като забрана ползването и на къс месо, борили се по този път с цялото си същество. Това са хора, които са знаели какво представлява този стръмен път и са се стремели да го преодолеят. Наш дълг е да се поучим!
А по нататък в тази борба трябва да не оставаме сами да се присъединим към вярващите, да постъпваме според критериите на общественото съзнание, да правим опити да преодолеем тези стръмни пътища колективно, като препоръчваме един на друг търпение и милосърдие. По такъв начин трябва да станем хора, които са полезни на себе си и на другите хора, притежаващи в изобилие благоденствие и благодат.
И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание. Тези са хората на десницата.
[90: 17-18]
Д-р Йомер Челик
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (82), Март, 1999 година
Портал 
