4 Разхищението

Разхищението

Разхищението е понятие от Корана, което означава прехвърляне на умереността, престъпване на разумната граница, отклоняване от средното положение. Обикновено то се допуска в сфери на потребление като хранене, пиене, облекло. Днес към тях е възможно да се прибавят и области като свободно време, здраве и околна среда.
Най-ниската степен на потреблението и разхода е скъперничеството, умерената е пестеливостта и непретенциозността, а крайната е разхищението. Ето как се описва проблемът в следните два свещени стиха:
„И които ако харчат, нито прахосват, нищо скъперничат, а са по средата на това."
Ал-Фуркан 25:67
„И не сторвай ръката ти да е прикована към шията [в скъперничество], и не я разтваряй всецяло, та да не станеш упрекван, безпомощен!"
Ал-Исра 17:29
При разхищението става дума за изразходване на повече от необходимото и за неудовлетвореност от малкото. В Корана има твърде много свещени цитати, които забраняват на мюсюлманите, да се отклоняват от умереността и да се отдават на разхищение, и те са определяни като общност, която се придържа към средата.
И така ви сторихме общност по средата...
Ал-Бакара 2:143
Два от тях са:
О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва! И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.
Ал-А'раф 7:31
„Той е, Който създаде градини от растения с подпори и без подпори, и палмите, и насажденията с разни плодове, и маслините, и наровете – сходни и несходни. Яжте от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им, но не прахосвайте – Той не обича прахосниците..."
Ал-Анам 6:141
В Корана има още едно понятие, употребено в смисъл, близък до разхищението: разточителство „И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника [в неволя], но не пилей с прахосничество!" (Ал-Исра 17:26).
Тази дума, която буквално означава „разсипвам и пръскам", е за „разход, направен за непозволени от Исляма неща, и е по-следващият етап на разхищението.”
Потъпкването на прекрасните критерии, издигнати от нашата възвишена религия, проявата на крайност в делата и поведението също се тълкува като разхищение. Ето защо Аллах Теаля, повелява ние да му се молим с думите:
„Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!"
(Ал-Имран 3:147)

ИЗМЕРЕНИЯТА НА ВРЕДАТА ОТ РАЗХИЩЕНИЕТО
Разхищението е потребителско безумие, прахосване. Т.е. достигнало забележителни размери както в храненето, пиенето и облеклото, така и в областта на времето, здравето и околната среда. Разхищението нанася твърде много материална и духовна вреда и в личностен, и в обществен план.

1. Вредата от разхищението в личностен план
Разхищението нанася много поражения от материален, духовен и психологически характер в живота на отделния човек. Понеже означава потребление, което превишава спечеленото от човека, или харчене, повече от необходимото, първо разстройва личния и семейния бюджет. Макар че тези, които описват икономиката, я определят като „наука за посрещане на безграничните нужди чрез ограничени източници". С други думи икономиката приема, че нуждите са безкрайни, а източниците са ограничени. От това се вижда, че най-оптималният изход е много доброто използване на източниците и ограничаване на нуждите. А това става чрез пресичане на разхищението.
Разхищението води и до духовни и нравствени поражения в живота на човека, а те не са по-маловажни от материалните и икономическите. Желанието за потребление е естествено заложено у човека. То го подтиква към стремеж да притежава земни блага, наречен светска амбиция и неудържима страст, и да преследва земното – преходното. Консуматорството и разхищението превръщат човека в егоист. Разхищението, което е забранено, представлява харчене и потребление на повече от нужното за себе си. Не става дума за разходите, направени, за другите. Така например според разбирането за „великодушие", което се приема за нравствен постулат, при положение че се счита за разхищение разходът, направен от човек за самия себе си, то разходът, сторен за приятел, колкото и да е голям, не се смята за разхищение.
Разхищението подклажда чувството за индивидуализъм и прагматичност. Индивидуализмът и прагматичността отдалечават човека от разбирането за саможертва и ги отвлича от раздаването в името на другите със схващането за „Живеене на своя собствен живот". Обаче постигането на всяко желание от страна на човека и непризнаването на ограничение в това отношение се смята за разхищение. Ето например един ден Хазрети Омар видял сина си Абдуллах да яде месо и го попитал: „Месо ли ядеш?" Когато синът му отговорил: ,„Да, беше ми се дояло и...", Хазрети Омар помръкнал и рекъл: „Значи ти така взимаш и ядеш всяко нещо, което ти се прииска. Не знаеш ли, че Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е постановил: "Разхищение е и това човек да яде всичко, което му се дощява." (вж. Ибн Маджа, Етима 51)
Разхищението лишава човека и от способността му да владее себе си. Превръща го в роб на страстта му, а нея в негов бог. Към това насочва и този цитат от Корана:
„Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество? Нима над него си покровител?"
(Ал-фуркан 25:43)
Освен това човек в повечето случаи дори не осъзнава крайността в потреблението: и разхищението, защото…
И ако беда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от него бедата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е засегнала. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.
(Юнус 10:12)
Пресищането с блага поражда нови търсения и нов глад, убива привлекателността на благата. Довежда човека до положение да не изпитва наслада от земните дарове. Едно умерено потребление, което не достига до разхищение, превръща благата в по-приятни и привлекателни за човека. За човек, който всеки ден яде, облича се или консумира всичко, което си пожелае, благата се обезценяват. Човек, който по своя воля не се поддава на разхищение и е в състояние да ограничи някои свои желания, е по-щастлив, защото в неговите очи благата са по-ценни.

2. Обществените измерения на вредата от разхищението
Разхищението е едно отклонение, което засяга колкото отделния индивид, толкова, а може би и повече обществото. Тъй като човекът, привикнал към разхищение, престава да мисли за другите, със засилването на класовите различия в обществото разточителното поведение на богатите потиска бедните, създава редица социални язви, които биха насочили и тях към разхищение. Ала човекът е уважаван и щастлив, докато знае да дели с другите. Основно условие на любовта е споделянето и саможертвата, позволяването и на другите да се възползват от притежаваните блага. У тези, които страдат от болестта на разхищението, липсва споделянето. Ето защо, за да не привикват хората към разхищение, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е разпоредил: „... дори и да правят абдест на брега на реката, да не разхищават водата". (Ибн Маджа, Тахара 48). Днес, като се започне от кранчетата, които текат, до хляба, който се изхвърля на сметта, всякакъв вид разхищение, което се извършва у дома, е обществен порок. Отбелязва се, че годишното количество на стоки и енергия, които преразходваме, достига до цифра, която надхвърля бюджетния дефицит.
Благоденствието на обществата е обусловено от два основни принципа: единият е материален, а другият – духовен. Материалният принцип е икономическата сила, а духовният – вярата и нравите. Икономическата сила минава през икономиката, производството и потреблението, което не достига до разхищение. Обществата, които страдат от разхищение, не могат да достигнат до необходимата икономическа сила. Те не могат да се спасят без да задлъжняват. Дълговете им ги заробват и икономически и културно, правят ги зависими отвън. Единствено всякакви вложения и разходи, които се правят в полза на обществото, са извън обсега на разхищението.

Причини, които водят до разхищение
Начело на причините, които, пораждат разхищението стои вродената склонност към потребление у човека. Докато не се ограничава това чувство или докато съществува среда, която да го поддържа живо, човек тъне в разхищение. Една от причините, които разпалват разхищението е и социалната среда; хората гледат другите и взаимно си влияят. Днес към това се прибавя и. факторът „реклама". Рекламните средства, които въздействат върху зрението и слуха или едновременно и върху двете, са като че ли двигатели на потреблението и разхищението.

Пътища за спасение от разхищението
За преодоляване на разхищението съществуват редица задължения и отговорности, които се падат на отделната личност, обществото и държавата.

1. В личностен план
Първият път за спасението на индивида от изпадане в разхищение е просветата. Най-напред в семейството, а после в училище и в обществото нашият гражданин трябва да бъде просветен по темата за разхищението, трябва да бъде възпитан и да му бъде внушено да не придобие навика да харчи и потребява повече от необходимото. Трябва да бъде научен на прилежност при използването на домашните и училищните вещи, на държавната собственост. В това отношение възрастните трябва да бъдат пример за по-малките. Трябва да се заложи в сърцата и съзнанието като обща ценност убеждението, че всякакви поражения, които ще бъдат нанесени върху социалната и физическата среда, също влизат в сферата на разхищението и че в тази страна и другите имат право, да живеят, колкото и ние. Не трябва да се забравя, че и другите имат нужда от всеки продукт, който се разхищава и потребява безскрупулно.

2. В обществен план
Да се усвои колективизмът в обществения живот е най-важният фактор, който предотвратява разхищението. Трябва да се знае, че потреблението не е неограничено и докато не зачитаме другите, ние също не ще можем да получим уважение.
Трябва да се отхвърли разбирането, че "Държавната собственост е море". Трябва да се опазват местата и средствата, които обществото използва колективно като лична собственост, да се правят публикации на тема здраве и свободно време, които ще спомогнат за осъзнаване на индивида и обществото, и да се популяризира на навикът да се чете.

3. В държавен план
Без потребление няма производство, но дълг на държавата е и да спаси хората от терора на рекламата, която ще влоши икономическото им положение и социалното им равнище. Държавата трябва да взема превантивни мерки срещу пилеенето на време, средства и консумативи и да избави народа от разхищението и страстта към лукса.
Противоположност на разхищението е производителността. Първостепенно задължение на държавата е увеличаване на производителността на работната сила, промишлеността и производството. Опазването на природните богатства и средата е задължение както на индивидите, така и на държавата.
В заключение може да се каже, че разхищението е използване на всякакъв род източници и средства без нужда и несъзнателно. Пътят за избавление от това е обусловен от индивидуалната и обществената просвета, чувствителността на държавата, взаимодействието между народ и държава. Ако желаем да живеем спокойно в красивото ни отечество и да завещаем красиви неща на следващите поколения, трябва да търсим и намерим като държава и нация начините за избавление от всякакъв род разхищение.

Хасан Камил ЙЪЛМЪЗ

Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (82), Март, 1999 година