БЛАГОДАРСТВЕН АКТ
Все си казвам: „Идва Нова година. Не трябва да влизам в нея като длъжник."
Казвам, но ето че пак започнах като такъв. Не става въпрос за паричен дълг. Задлъжнях за знание. Както казват, човек, докато е жив, все има нещо да научи. Бившите ми мили колеги Ахмед и Исмаил миналата година ме научиха какво представлява нов ред в журналистиката. Понятието „нов ред" според нейната терминология означавало нещо като подзаглавие. Колкото повече са били тези „подзаглавия" (новите редове), материалът ставал толкова по-привлекателен, по-заинтригуващ. Колкото и слаб безинтересен да е материалът, има ли подзаглавие, събуждал интерес и се четял. Колко хубаво нещо, a аз не съм го знаел, въпреки, моите 60 и кусур години и 35 годишен журналистически стаж. Така че статия можеш да напишеш, без да мислиш много, без да хабиш нерви. Само да внимаваш къде и кога да слагаш подзаглавията. Следователно, както при всяка работа, така и при писането на статии имало чалъм, някакъв си майсторлък, а аз не съм го знаел.
Оттогава дълго време по вестниците все търсех статиите с подзаглавия, но рядко ги откривах! И си мислех, че и те не знаят какво точно е подзаглавие.
Да не ви отегчавам (ето ви подзаглавие: Значи от мен ще стане журналист.), задлъжнях много на бившите си колеги. Но аз съм мюсюлманин, не мога да остана длъжник на никой. Какво да правя? Какво ли? Известно време ще прекъсна да пиша и ще се заема със задачата да науча милите ми бивши колеги, да пишат. И то да пишат, без да обръщат внимание на подзаглавията. Но да пишат хубаво. Ще ги науча как да пишат статии без никакви подзаглавия, но въпреки това да се харесват, да се четат с интерес. Появява се обаче един много сериозен проблем. За да мога да ги науча да пишат хубаво, трябва да започнем от турски език. Който иска да стане журналист, трябва добре да владее езика, на който пише, дори тънкостите му.
И така, мили мои бивши колеги, първо се налага да научите езика. Тук не е мястото да се набляга на въпроса защо го забравихте. Защото знам, че отговорът ви е готов: „Виновен е тоталитарният режим!" Да, да. Кого можем да обвиним освен него! Ако тоталитаризмът е виновен в това, то тази негова вина е насочена срещу всеки. Защо някои са забравили този език, а други не са? Защо дори професорите ни по турски език и литература не боравят с турския както трябва? Те поне нямаха причина, за да го забравят. Защото бяха с тоталитаризма. Нямат право на взаимни обвинения. Взаимно са си създали всякакви условия и удобства. Борбата им против турския език не изискваше ли да се владее този език?
Не е късно
Ето, виждате, че може да се каже, че аз вече съм усвоил този важен вестникарски похват, наречен нов ред. Сега редът е ваш, мои мили бивши колеги. Не казвайте, че е късно. Какво от това, че годините ви са над 60. Вие как ме научихте на 60 години на нов ред?
И аз съм ви задължен
Ето ние, хората, сме такива. Всеки има нещо, което не знае. Видяхте, аз не съм знаел новия ред в журналистиката, а вие не сте знаели турския език. Въпреки, че моята работа е по-трудна, аз обещавам да ви науча на турски език и да пишете хубави материали. Защото съм ви задължен!
Щастие
Това е последният нов ред на този ми материал. Аз черпя от оня безкраен извор – Куран-и Керим който е дал на всеки по едно щастие, на вас дал щастието да ме научите що е нов ред, а на мен щастието да ви науча турски език, следователно Хак Теаля наставлява мюсюлманите да си бъдат учители един на друг.
Хайде на работа, мои мили бивши колеги.
Аллах Теаля да ни е на помощ!
Благодарният Осман
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (81), Февруари, 1999 година
Портал 
