Феузуддин Ахмед Оверинг
Малко ми е трудно да кажа как точно започва контакта ми с източния свят. Първоначално имах само някои езикови съприкосновения. Преди 12-13 години като ученик в началното училище започнах да изучавам арабски език. Нямаше кой да ми окаже помощ. Ето защо не може да се каже, че тогава съм имал съществен напредък. Мисля обаче, че не се нуждае от споменаване фактът, че след съприкосновението ми с арабския език всъщност започна контактът ми с Исляма. Взех си някои книги за Исляма. Те бяха написани от западни автори, поради което, не бяха безпристрастни в описанията. Аз бях убеден относно мисията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), но познанията ми за Исляма бяха ограничени, а и нямаше кой да ми покаже правия път.
Най-голямо въздействие върху мен оказа книгата „History of Persian Literature in modern times" на Е. G. Browne. В това произведение имаше стихове, които ми въздействаха и ме подтикнаха към приемането на Исляма. Особено ми въздейства поезията на Хатъф от Исфахан и на Мехтахсим Касхан.
Най-голямо предизвикателство за мен беше творбата на Хатъф. По прекрасен начин той описваше борбата на една неудовлетворена душа към по-висш начин на живот. В тази моя борба за достигане на истината дори още в по-нисша степен роля изигра и моят личен стремеж. Дори и да не споделях съдържанието на някои стихове, тази творба разкриваше пред мен голямата истина.
- Той е, Който съществува (вечно), Той и нищо друго.
- Нищо друго освен Него не заслужава да се обожава.
По волята на майка ми, разбира се и поради моята наклонност аз продължих обучението си в училище, което провеждаше специално религиозно обучение. Моето предпочитание към това училище бе продиктувано не от обвързаността ми към принцип, който позволява свободно мислене, а от необходимостта от познания за християнството, породена от общите културни потребности. В края на обучението, когато на ръководството на училището предоставих коя позиция потвърждава моята вяра според ислямската концепция, аз си мислех, че принципите на училището за мен са един сюрприз.
В тези времена вярата ми не бе толкова логична. Колкото и да бе искрена, тя не бе умствено въоръжена до степен, при която да устои на силните атаки на западния рационален материализъм.
След това се появяваше въпросът: Защо човек трябва да предпочете Исляма? Защо да изостави религията на своите родители? Смисълът на въпроса се съдържаше в самия въпрос: Значението на Исляма се състоеше в това, човек да бъде в мир и покой с Бога, т. е. да се покори на повелите на Бог и да Му се отдаде. Въпреки недостатъчния блясък след превода им от оригинал, аз предлагам на вашето внимание следните слова на Всевишния от Свещения Коран:
(Всевишният Аллах ще каже:)
О, душа успокоена, завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност! Влез сред Моите раби, влез в Моя Рай!
Сура Феджр [27-30]
Поради тази причина Ислямът не е като християнството и другите религии, които са осакатени от митологии, а е религия, която е запазила своята прозрачност и изконност. Направете съпоставка между вярването според християнството, че рожбата е обременена с грях от своите родители и носи отговорност за това, и следните слова на Всевишния от Корана, които придават на човека успокоение:
Кажи: „Нима друг, а не Аллах ще търся за Господ? Той е Господът на всяко нещо." Всяка душа придобива [греха] единствено за себе си – никой съгрешил не ще носи греха на друг. После при вашия Гдспод е завръщането ви и Той ще ви извести онова, по което сте били в разногласие.
Свещен Коран, сура Анам [6:164]
А които вярват и вършат праведни дела – на всяка душа възлагаме само по силите й. Тези са обитателите на Рая. Там ще пребивават вечно.
Свещен Коран, сура А’раф [7:42]
Из: „Защо предпочетохме Исляма"
На Ебрахим Ахмед Бауани
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (81), Февруари, 1999 година
Портал 
