Пак за имената ни
Изглежда, докато сме живи, ще се връщаме отново и отново към този въпрос. Колкото и да не познават чернилката на онези горчиви години, подрастващите поколения не може да не са чули разказите на своите близки за онези времена.
Сега е демокрация и аз не бих желал да се намесвам в личните предпочитания на хората. Думата ми е доколко правилно ние изписваме тези имена. Защото прави впечатление, че дори известни личности не изписват правилно имената си и по този начин допринасят за погрешното им утвърждаване. Мисля, че е редно всеки културен човек да знае как трябва да се изписва името му и да го отстоява! Но вижте какви имена срещаме: Исин, Усен, Байсие, Асан, Ачче, Ашим, Ибрам, Фейме, Барие, Айрие, Амиде, Усния...
Може би ще попитате какво трябва да се направи. Могат да се направят следните няколко неща: първо, преди да се роди детето, добре би било бъдещите родители да се посъветват със знаещите хора по места. Такива са например випускниците на Висшия ислямски институт в София, на духовните ни училища, имамите по места, учителите. На второ място отговорните лица в общините би трябвало да разполагат с "Речник на личните имена" на М.Тахир. който претърпя вече няколко издания. На трето място, пишещите събратя също биха могли да внесат своята лепта като поправят погрешно написаните имена. Защото в по-късните години тези неправилни форми преминават в личните документи на хората и стават непоправими.
Старите хора казват: "Не е срамно да се допитате, срамно е да не знаете!”
Някои мюсюлмани след като решат да идат в Испания или Гърция, отново си връщат българските имена. Други излизат с твърдението, че с чужди имена не ги обслужвали добре в болниците, не ги приемали на работа. Това са неприемливи твърдения. Но мен не това ме интересува! Моята мисъл е: кой каквото име си е избрал, да си го изписва правилно и да си го носи с чест! Особено сега, когато се говори за индивидуални права. Сиреч, делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се!
Това е!
И. А
Портал 
