В унисон с новите изисквания
Шестнайсетата поред учебна година във Висшия ислямски институт бе открита в много по-добри условия. През своето съществуване, последните осем години, от които като висше учебно заведение, Висшият ислямски институт подготви десетки квалифицирани кадри, които днес са в услуга на мюсюлманите от цялата страна. Не беше далеч времето, когато мечтаехме за млади и подготвени кадри, които да поемат своите задължения от по-възрастните поколения. В сравнение с тежките условия, при които се водеха занятията с първите випускници, сега студентите разполагат с много по-добри условия, със светли класни стаи, квалифицирани преподаватели, библиотека и др. На тържеството по случай откриването на новата учебна година присъстваха заместник председателят на Парламентарната комисия по вероизповеданията и човешките права Ахмед Хюсеин, Емил Велинов от Дирекцията по вероизповеданията, посланиците на Сирия, Алжир, Ирак и Турция, главният мюфтия Мустафа Алиш, преподаватели и студенти.
В своето слово по случай откриването на учебната година Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи подчерта, че скоро България ще заеме полагащото й се достойно място сред семейството на европейските народи, поради което Ислямският институт трябва да осъвремени учебната си програма с оглед новите изисквания, които се поставят пред него.
Изказалият се след него ректор на ВИИ доц. Ибрахим Ялъмов се спря на успехите, постигнати в института и подчерта, че в бъдеще студенти и преподаватели трябва да работят с още по-голям ентусиазъм, за да могат да се подготвят за работа в условията на Европейския съюз.
Съдържателно слово произнесе и зам. ректорът на института д-р Адем Йеринде. /Неговото слово поместваме отделно с малки съкращение/.
След словото на иракския посланик Хайдар Ал Барак думата бе дадена на посланика на Република Турция у нас г-н Мехмед Гюджюк, който пожела нови, по-високи успехи на Ислямски институт, посланик М. Гюджюк заяви: “Днес се говори за конфликт между цивилизациите. Изказват се мнения, че ислямската религия става оръжие в ръцете на хора с недобри намерения. Чуват се различни неверни твърдения. Затова върху Ислямския институт се пада отговорната задача да разбие и да изобличи тези погрешни и неверни твърдения. Аз съм уверен, че това учебно заведение допринася много за утвърждаване на стабилността и мира в нашия регион”. (Собств. инф.)
Пред прага на Европа с висшите ценности на Исляма
Слово, произнесено при откриването на учебната година във ВИИ - София
Д-р Адем Йеринде
Ислямът, чийто първи призив към човечеството е “чети в името на твоя Създател”, отдава на обучението и възпитанието такова значение, което не подлежи на обяснение. Ислямът, който е провъзгласил мъдрости като “Та могат ли знаещите и незнаещите да са еднакви”, или “Знанието е изгубената вещ на мюсюлманина, където и да я намери, трябва да я вземе” в продължение на 14-вековната си история се бори за спасението на човечеството от плена на заблудите на различните суеверия и предразсъдъци и кара хората да се замислят над природните явления като прибягват до своя разум, за да постигнат истинската наука и ги е поощрявал да приемат за основа на основите обективната наука вместо някакви си там фантазии и предположения, плод на нечии болни въображения.
Мюсюлманските учени, които са черпели сила главно от тези поощрения и препоръки, никога не са се отнасяли с колебания и съмнения към науката, а напротив, взаимствали са всичко положително и полезно от древните цивилизации в една твърде ранна епоха без оглед на извора от който черпят, след което са ги преплели със своите религиозни и културни ценности, за да ги предложат в нова форма и съдържание в услуга на цялото човечество. По такъв начин за изключително кратко време цялото научно и мисловно наследство на стария свят, включващ Иран, Византия, древна Гърция, Египет, Индия и Китай става достояние на ислямския свят. Максимата: “Мюсюлманите ще се издигнат ако останат верни на религията си”, са израз именно на тази истина. Не напразно Шарл Месмер заявява: “Ако мюсюлманите са невежи, то връзката им с исляма се прекъсва”.
Мюсюлманските учени, които винаги са имали подкрепата и поощрението на своята религия, в исторически план са дали своя голям принос за развитието на научната мисъл не само в областта на религиозните науки, но и на природните науки и философията. Те са били водещи фигури както в областта на теорията, така и в областта на практическите науки, давайки своя принос с безброй открития във философията и медицината, във физиката и химията, в астрономията и в географията... Отбелязвайки тази връзка между исляма и науката в своята книга “Зараждането на човечеството” (Лондон, 1919 г.), англичанинът Бирифолд пише: “Най-голямата помощ и дар, които ислямската цивилизация внесе в съкровищницата на съвременния свят е науката”.
Поради ясните поощрителни постанови, отнасящи се до науката и научните изследвания, намерили място в основните източници на исляма, почти в нито един период от 1400-годишната му история не се среща такова противоречие и противоборство между религията и науката, каквито има в историята на Запада. Напротив, в онези географски ширини, където е властвал ислямът, са възникнали научни и културни центрове, които са озарили със своята светлина света като Истанбул, Багдад, Кордова, Бухара и др.
В Свещения Коран най-много се говори за Аллаховото знание като абсолютна и обективна истина, която изпълнява водеща роля спрямо човешкото познание. Свещеният Коран, който олицетворява Аллаховото знание, съдържа в себе си принципите и законите, които подтикват човека, обрисуван като същество, което притежава дарбата да мисли и опознае света, към разкриване на доброто и прекрасното в живота.
Освен за Аллаховото познание в Корана се говори и за положителните науки като често ни се насочва внимание-то ни към тях с изрази като: “Вгледайте се в онова, което става на небето и на земята”, “Обикаляйте и разглеждайте земната шир и вижте как Аллах за първи път е сътворил създанията”, “Нима те не виждат как е сътворил камилата” и др. подобни айети, приканвайки човека да се замисли върху заобикалящата го среда. Коранът съдържа 65 айета, които ни препоръчват да прибягваме до ума и разсъдъка си, като от друга страна в около 25 айета се осъжда безпросветността и невежеството. Общият брой на айетите, които засягат положителните науки, е около 750. В тях Коранът дава основните насоки, а установяването на подробностите и тяхното изследване предоставя на човека. Затова, издигайки на най-голяма висота разума, опита и наблюдението като методи на обективното познание, Коранът критикува и отхвърля фанатизма, подозренията и подражанието, които водят до следването на погрешния път.
Ислямът никога не разграничава ясно една от друга науките по техните цели и задачи. Всички науки, със свойствени на тях понятия служат за познаването на Аллах и утвърждаването на единствеността Му. Докато природните науки се стремят да изследват въздействието на заобикалящия ни свят върху нашите сетива и тяхната функция не се нуждае от коментар, то ислямът вдъхва живот и смисъл на тези изследвания и коментира външния свят от гледна точка на такива човешки и нравствени норми като доброто и лошото, красивото и грозното, любовта и омразата. Именно по тази причина Франц Розентал с основание заявява, че в нито една верска система религията и науката не са дотолкова неразделно слети в едно както в исляма.
Опирайки се на това разбиране за неразривното единство на религията и науката ислямският образователен модел за много кратко време успява да се разпростре от Африка до Андалусия и бидейки не само своеобразен мост между елинизма и модерния, съвременен свят, създава свойствена на него цивилизация и културна среда и по този начин изгражда третата и най-богатата брънка на цивилизацията. Впрочем, Филип Хити не напразно изтъква: “Най-голямата помощ и най-значимия дар, който ислямската цивилизация внесе в съвременния свят е науката”. А Р. В. Бодлей заявява: “Възраждането дължим на исляма”. От съвременните мислители В. М. Ват заявява, че в резултат на последните изследвания разбира, че ислямската картина, която средновековните християнски автори са обрисували представлява изцяло клевета, а влиянието, което той е оказвал на западната научна мисъл е било или умишлено подценено или съзнателно премълчано и не забелязвано.
Затова неизбежно е създаването на една ислямска образователна система, която от една хаотична среда ще сътвори нещо, което ще вдъхва доверие и благополучие на хората като слее в едно съвременната научна мисъл със свойствената на себе си цивилизационни и културни стойности.
Откривайки новата учебна година заявяваме, че Висшият ислямски институт притежава духа и разбирането за едно подобно сливане на основните религиозни науки със съвременните социални учения, които да се усвояват паралелно.
Днес, когато пред световното обществено мнение ислямът се представя като причинител на много злини, на кръв, сълзи, престъпления, терор и фундаментализъм и се правят опити за внедряване на ислямофобията в научната литература, всъщност е видно, че ислям означава здраве, доверие, благополучие и мир. Ето защо ние се нуждаем най-много от подобни учебни и просветни средища.
Нашето пожелание е Висшият ислямски институт в София със своите възможности и висококвалифицирани кадри да служи като фар, който да осветява не само пътя на мюсюлманите в България, но чрез своите възпитаници да послужи за правилното представяне на исляма и мюсюлманите в страните от Европейския съюз, които да допринесат за коренен прелом в имиджа на исляма в съзнанието на световното обществено мнение.
(Със съкращения)